с дълги власинки, събличаха кожичките си и дебелееха. П. Бобев, ГЕ, 133-134. Чревната лигавица е богата на жлези .. Тя е осеяна с голям брой чревни всмукателни власинки — до 2500 на кв. см, които увеличават 6-7 пъти вътрешната повърхност на червото. Анат. VIII кл, 53.
2. Къса, подобна на косъмче частичка от вълна, памук и под. или от повърхността на вълнена, памучна и др. тъкан; влакънце. В ъгъла върху шарен сандък бяха надиплени козяци, покривки и черги — тук-там власинките им светлееха като варак. С. Сивриев, ЗСБ, 20.
3. Диал. Косъмче. Порасна Димо снажен и красив, а Ковача се състари — посивя неговата черна грива, бели власинки щръкнаха в гъстия му мустак… Г. Манов, КД, 23. Втори ден [от излюпването]. Малките [канарчета] все още с усилие повдигат главичките си и разтварят човки. На гръбчето и по главичките едвам се забелязват светли власинки. Вл. Помаков, ПДП (превод), 125.
ВЛАСИНКОВИ`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Книж. Който има форма на власинка. Власинковидни коренчета.
ВЛАСИ`СТ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Власест. Блузката беше спусната свободно над панталоните му — сини, власисти, от домашен шаяк. Ил. Волен, МДС, 60.
ВЛАСООБРА`ЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Остар. Който има вид на влас (в 1 знач.). Червата с власообразните си цевици попиват нужната храна от смляното вече ястие и я предават в кръвта. ИЗ 1877, 1881, 44. // Капилярен. От тази голяма тръба кръвта преминува в други по-малки тръби, през които отива по всичките части на тялото. Тя прониква в тях и ги храни през едни твърде малки съдовце, които ся наричат власати или власообразни съдове, защото те са твърде тънки, по-тънки от най-тънките влакна. ИЗ 1874-1881, 1882, 27. Повишението или понижението на водно тяло във власообразна цев бива толкова по-голямо, колкото е по-тясна дупката на цевта. Н. Геров, ИФ, 185.
ВЛАСООБРА`ЗНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Остар. Отгл. същ. от власообразен. // Капилярност. Цеви, в които водно тяло ся изкачва само по-високо от равнината си или ся запира по-долу от нея, наричат ся власообразни .. Силата, която производи тия явления, наречена е власообразност. Н. Геров, ИФ, 184.
ВЛАСТ, властта`, мн. вла`сти, ж. 1. Само ед. Политическо управление на държава: политическо господство. Той [Киро] виждаше как Земеделският съюз набъбва, надяваше се, че в скоро време Съюзът ще вземе властта. Г. Караславов, ОХ II, 547. — За него [Икономов] се залавя или този, който бърза да дойде на власт, или този, който си отива от власт. Но никога този, който държи здраво властта. Т. Жечев, БВ, 409. В края на XIV век разпокъсаното българско царство .. подпада под турска власт и загубва своята политическа самостойност. Б. Пенев, НБВ, 3. Когато чорбаджиите паднаха от власт, Наке си поотдъхна. Поразпусна се сърцето му. Кр. Григоров, Н, 44. На власт съм.
2. Само ед. Със съгл. опред. Форма на държавно управление, на държавен строй; режим. Демократична власт.
3. Само ед. Основни представителни органи на държавата (Народно събрание, общински съвети), избирани демократично.
4. Обикн. със съгл. опред. Органи на държавно управление, на правителство. Постепенно еничарите .. започват да се противопоставят на централната власт и дори да й диктуват. Б. Пенев, НБВ, 29. — Но скоро тия страхливци ще получат заслуженото си. — От кого? — попита тя [Ирина] равнодушно. — От законната власт. Д. Димов, Т, 524. В този квартал [Красна поляна] всички къщи бяха строени без разрешение на общинските власти. Сл. Трънски, Н, 89. // Обикн. членувано. Длъжностни лица на държавното управление; администрация. На другия ден селяните научиха, че Лепо отишъл в града, предал се на властта и разправил всичко. Елин Пелин, Съч. I, 101. Ти си искал да ме палиш? Искаш да ме убиеш? Аз ще те предам на властта. Негодяй! Разбойник! Й. Йовков, АМГ, 108. Оттогава той [Джони] се уплаши и се сви в ателието си, като в черупка, и започна да угодничи на властта. М. Грубешлиева, ПП, 263. Ако турчинът, вместо да го убие, се задоволяваше просто да го предаде на властите, той пак беше изгубен. Ив. Вазов, Съч. XII, 112. Чичо ми дълго време не беше гледан с добри очи от властта на село. Ст. Стратиев, ПП, 111. • Само ед. Разг. Ирон. За отделно лице от органите на държавно управление. — Какво има, бе Колчо? — се обади пъдарят от пътя. — Хайдук! .. — Е какво да го правим, Колчо? — Не знам! Ти си власт, ти ще кажеш! Г. Белев, ПЕМ, 62. — Тебе викам! Стой, или!… — и общинският стражар удари ръка на кобура си .. Алипи напред, след него строгата и неуморима власт — двамата се отправиха за общината. Д. Калфов, СбСт, 39. // Обикн. мн. Със съгл. опред. Длъжностни лица, органи, имащи права, пълномощия да управляват, да ръководят в определена отделна сфера на икономическия, обществения живот, на администрацията и др. Когато пристигнаха [Ирина и фон Гайер] в Кавала, предадоха кмета на пристанищните власти като изхабена и ненужна държавна вещ. Д. Димов, Т, 517-518. Между впрочем, докато корабът още се движеше, на борда му на няколко пъти прилепваха моторници и по въжената стълба доста куражлийски се изкачиха
