момче — сега дългата му брада и пристриганите му пожълтели от тютюна мустаци прошарят наполовина бели власи. П. Тодоров, И II, 26. Наречени ся [капилярните явления] тъй, защото те най-лесно ся забележват в твърде тънки тръбици, диаметърът на които е малък колкото един косъм (влас). И. Гюзелев, РФ, 93-94. // Само ед. Събир. Диал. Космите по тялото на животно. Вдигнало влас като кадифе. Н. Геров, РБЯ I, 134.
2. С мн. власи. Само мн. Поет. Коса на човек. Когато чудната звезда изгря на небето и позлати белите власи на мъдреците, тревога нахлу в тъмната душа на Ирода. А. Каралийчев, В, 103. Зад бледината на лицето и прошарените власи се крие нявгашна хубост. Ст. Даскалов, СД, 233. Веднаж во тоя замък отбиха се певци, / едина с бели власи, друг с златни къдърци. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 37. Кога той яви се, сички / на крака станаха / и пред белите му власи / с почит замълчаха. Ив. Вазов, Съч. IV, 31.
3. С мн. власове. Диал. Продълговато снопче от добре обработена на дарак вълна, приготвена за къделя. Председателят Киро Донин, син на Дона Влачарката, която източваше от изпраните руна най-хубавите власове в селото, не се засягаше от злите езици. Съвр., 1974, кн. 2, 273. Тя беше вдигнала тоя пласт [сено].. Жените влачеха купчините и й ги подаваха и тя ги наслагваше като власове. Ст. Даскалов, ЕС, 15.
4. Само ед. Събир. Диал. Тънки влакна по повърхността на вълнена тъкан и др. Убавата пран [прахан] требва да има влас. БД I, 187. Одеялото е с влас и топли.
5. Само ед. Събир. Диал. Реси на растение (Н. Геров, РБЯ).
6. Само ед. Диал. Някои заболявания при овцете и др. преживни животни, причинени от паразитни нишковидни червеи. Имаме едно шиле болно от влас.
ВЛАСА`Т, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. 1. Влакнест (във 2 знач.). Гусларят беше стар, но държелив, с дълги бели къдри, които падаха на откритите му власати гърди. Ст. Загорчинов, ЛСС, 26. Ламбата осветляваше едната половина на Стаменковото дебело, власато, флегматично лице. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 88. • Обр. Влажни, власати облаци от един-два дена мълчаливо се гонеха по небето. Ил. Волен, МДС, 166.
2. За вълна — който е с дълги, прави и твърди влакна. Власато руно. (Н. Геров, РБЯ).
3. За вълнена тъкан и др. — който е с влас, с тънки влакна по повърхността; мъхест, власест, власист. Власато халище.
ВЛАСА`ТКА ж. Вот. Род многогодишни тревисти растения от семейство житни, които имат цветове, събрани в рехава метлица с плоски или четинести листа и са едни от най-добрите фуражни растения. Festuca. В ливадите започва да цъфти медночервената рехава власатка. Ем. Станев, ЯГ, 81. Едно от най-ценните ливадни растения е тимотейката, .. По пасищата и из ливадите се среща още полевицата, власатката и др. Бтн VI кл, 136.
ВЛАСЕНИ`ЦА ж. Църк. Остар. Груба дреха от козина, която отшелниците носят върху голо тяло. Вървяха между народа постници, заметнати с черни покривала — облечени в тъмни власеници. Н. Райнов, КЦ, 24. Захарий предпочиташе вече власеницата, защото тя дращеше тялото му, измъчваше го и не позволяваше на мисълта му да се откъсва и да се рее другаде, в спомени или пък в други далечни неща. Вл. Свинтила, СЗЗ, 321. Майка му и невестата му пък от жалба по него са облекле в черни власеници и живеле като калугерки… Т. Влайков, Пр I, 175.
◇ Навличам / навлека власеница<та>; навличам / навлека монашеска власеница. Книж. Ставам монах (монахиня); покалугерявам се. И накрая смирено навлече монашеска власеница, обрече се на иночески живот. П. Константинов, ПИГ, 20.
ВЛА`СЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. За вълнена тъкан и др. — който е с тънки влакна по повърхността; мъхест, власист.
ВЛАСЕ`Ц, мн. -сци`, след числ. -се`ца, м. Диал. Умал. от влас (в 1 знач.).
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВЛАСЕ`Я СЕ, -е`еш се, мин. св. влася`х се, прич. мин. св. деят. влася`л се, -а се, -о се, мн. власе`ли се, несв., непрех. Държа се и се чувствам като влах, макар че не съм такъв по произход; влася се, влаша се.
— От Вл. Георгиев, и др., Български етимологичен речник, 1971. — Друга форма: влаше`я се.
ВЛАСИ`НА ж. Събир. Диал. Много косми, влакна заедно. — Пропука нещо, аратлик, светна се и току се издъни дуварът на Хаджиасановата плевня, та се отвори един прозорец, копраля широк. Погледнах през него и власината ми се наежи. Н. Хайтов, ПП, 133. Гледам стареца и разбирам колко страшно си приличат той и капата. Тая жълтеникава капа с прожулена власина, намирисваща на коте… Н. Хайтов, ШГ, 70.
ВЛАСИ`НКА ж. 1. Космовиден израстък върху растение, някои насекоми или върху покривна тъкан на животински или човешки орган. Хранителните елементи постъпват в корените на растенията като водни разтвори и предимно през най-тънките разклонения на корените — кореновите власинки. П. Боянов, П, 132. Листата и стъблото на пелина са гъсто покрити с власинки, от което изглеждат сиво-белезникави. А. Бойчинов, ПХ, 9. Гъсеничките бързо наедряваха, телата им обрастваха
