7. Бот. Снопче от такива клетки, което придава здравина на растителните органи.
◇ Без да ми падне влакно от главата. Диал. Без да пострадам ни най-малко, без ни най-малка щета за мене.
Вися на влакно. Диал. Намирам се в много опасно положение, изложен съм на смъртна опасност или унищожение. Животът на влакно / виси ли и не знай човек де да се дене, / тук дойдеш и намериш облекчение. К. Христов, ЧБ, 111.
До влакно. Диал. Без остатък, напълно, съвсем. Светеха дори от радост и изпразнените турски махали с къщя без врати и прозорци, без стъкла и черчевета, ограбени и оголени до влакно… Ив. Вазов, БП, 130-131.
Не пада / падне влакно от главата ми. Диал. Оставам напълно невредим, здрав; никак не пострадвам, не ми се случва нищо неприятно. — Бунтуват се! Против кого? Против царя, против баща си и доброжелателя, който ни пази като двете си очи, влакно да не ни падне от главата… Ив. Вазов, Съч. XXIII, 192. И нека знае се: не ще влакно да падне / от техните глави, ни ще останат гладни. К. Христов, ЧБ, 374.
Не свалям / сваля (не бутвам / бутна) влакно от главата на някого. Диал. Оставям някого невредим, не му причинявам никакво зло.
Ни<то> на влакно. Диал. Никакъв, ни най-малък. Нито на влакно грижа нямам, разбираш? Ив. Вазов, Съч. VIII, 24.
Ни<то> на едно влакно. Диал. Никак, ни най-малко. — Не съм виждал такъв човек. Не ти дава да мръднеш нито на едно влакно — оплакваше се дърводелецът, но и се боеше от Клинче, чудеше му се. Д. Талев, ЖС, 367.
ВЛАКНОДА`ЕН, -а`йна, -а`йно, мн. -а`йни, прил. От който се добиват влакна за текстилни цели. Влакнодайно растение. Влакнодаен лен. Влакнодайни култури.
ВЛА`КОВ, -а, -о, мн. -и. Прил. от влак1. Въздушният товарен транспорт освен бързината, с която пренася стоката, има още много други предимства пред влаковия и камионния. П, 1970, бр. 7427, 2. Унесени от влаковия ритъм / и моите съпътници мълчат, / и аз самият негли предпочитам / да дремя във уютния си кът. Н. Марангозов, ЯВ, 8. И зелените долини / са нашарени с чертички — / туй са влаковите линии и шосета, и рекички. М. Лъкатник, ВП, 49. Влакова композиция. Влаков персонал. Влаково разписание.
ВЛА`КОМ нареч. Диал. 1. Влачешком. • Нар.-поет. Влаком влача. Одили са на седенка, / па са легнали, заспали — / стадото им [на овчарите] влаком влаче, / привлякло е три планини, / четвъртата най-емнало. Нар. пес., СбНУ XLVI, 81.
2. Като се влача бавно, леко; плавно. По едно време на постаджийката й хареса много житото пред тях, закрепи се, умълча се и зажъна влаком наред по постта. Ил. Волен, МДС, 45-46.
ВЛАКОМЯ`ВАМ СЕ, -аш се, несв.; влакомя се, -и`ш се, мин. св. -и`х се, св., непрех. Диал. Ставам лаком.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВЛАКОМЯ`ВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от влакомявам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВЛАКОМЯ` СЕ. Вж. влакомявам се.
ВЛА`КЧЕ, мн. -та, ср. 1. Умал. от влак1; малък влак. Асансьорът ни свали на двесте метра дълбочина под земята. И тук е шумно — край нас летят подземни влакчета. Н. Фурнаджиев, МП, 76. Ония от тях [пътниците], които пътуваха за пръв път по теснолинейката през Родопите, тръпнеха от страх, когато влакчето пълзеше нагоре към скалистите върхове или се спущаше надолу в прелезите. М. Марчевски, ГБ, 5. Пряко баира е спирката на дековилката. Но миньорите бързаха, защото малкото влакче „тръгва, кога иска, и стига, кога може“. Л. Галина, Л, 88-89.
2. Играчка, която представлява малък влак. — Ти имал ли си като малък конче или влакче? — попита Виолета като с мъка се отдели от елхата. Д. Кисьов, Щ, 394. Как ми се искаше да пусна влакчето по релсите! — но дадох вид, че това са играчки за малки деца! П. Славински, МСК, 15.
3. Детска игра, при която играещите се нареждат в редица един зад друг, хващат се и се движат като наподобяват влак. Той завъртя двете си ръце така, както правят децата, когато играят на влакче. П. Проданов, С, 54.
ВЛАКЪНЦЕ`, мн. -а, ср. Умал. от влакно; малко, късо влакно. Движим се между машините и стените. По дрехите ни се лепят памучни влакънца, набива се бял прашец. Г. Караславов, Избр. съч. III, 81. Сребърните влакънца по листата на ечемиците трептяха. Кл. Цачев, ГЗ, 101. Стоян влезе в стаята с малкия светилник в ръка… По небръснатата от няколко дни брада блестяха сребърни влакънца. Д. Талев, ЖС, 447. Муцунката на овцата цяла беше измокрена, а една бистра капка бе спряла на черните влакънца, сякаш бе се отъркулила от очите й. Ил. Волен, БХ, 90. Нервът, който предава на мозъка информация за различните тонове на звука, има 30 000 влакънца. ВН, 1961, бр. 2961, 4.
ВЛАС, вла`съ`т, вла`са`, мн. вла`си и вла`сове, м. 1. С мн. власи. Остар. и диал. Косъм от човек или животно. Той беше момче със светли и умни очи, с лице, обрасло с лек пух от власи. Ив. Вазов, НО, 19. Аз навеждам виновно глава, но забелязвам, че строгостта на татя е смесена с една лека усмивка, която се прикрива в белите власи на лицето му. Ст. Чилингиров, ХНН, 20. В Айя-София Селим Ходжа е доведен голобрадо
