паспортните, здравните и митническите власти. П. Вежинов, ДМ, 29. Съдебните власти се бяха съгласили, срещу парично възнаграждение, да ни прекарат във втората категория виновни, които бяха включени в амнистията. К. Величков, ПССъч. I, 150. Той [Икономов] преценява обстановката през 1877 година и бърза да предложи знанията и силите си в помощ на настъпващите руски войски, както и на окупационните власти. Т. Жечев, БВ, 406. Димо касапинът изпратил свирепа дописка против ветеринарната власт, че му изтровила кучето. Чудомир, Избр. пр, 284. Санитарни власти.
5. Само ед. Права, пълномощия на държавни органи. Конвентът [във Франция през 1793 год.] запазил положението си на законодателен орган, а изпълнителната власт минала в ръцете на Комитета на общественото спасение. Ист. X кл, 26. // Само ед. Права, пълномощия на длъжностно лице или орган. Адлер се изкашля повторно, като че не баронът, а сам се беше сгодил за госпожица Дитрих, която имаше власт да отменя военните повиквателни. Д. Димов, Т, 519. — Такъв един строг, намръщен, сякаш съм му изял и пропил бащинията. Дай власт на такъв и той ще обеси невинния човек, без да му мигне окото. М. Марчевски, ТС, 84. Защо се сърдеше на капитанчетата, на агентите? Смяташе, че те превишават властта си и от това идат злините. Не, така ги учат! В. Андреев, ПР, 138. Уставът предвижда .. и една върховна контролна институция, наречена комисия .. В случай на нужда тя придобива власт, каквато има събранието от упълномощените представители на частните комитети. Ив. Унджиев, ВЛ, 262.
6. Само ед. Право и възможност на някого да се разпорежда с другиго и да го подчинява на своята воля. [Ирина] Усещаше се уморена и печална, но изпитваше странно чувство за свобода, сякаш беше доволна, че смъртта на баща й я беше отървала от тираничната му, потискаща власт. Свърши се!… Д. Димов, Т, 301. Ния и тук чувствуваше върху себе си властта на свекървата, признатото й право да влиза в живота й. Д. Талев, ПК, 89. Другояче хаджи Генчо има власт над своето чедо и има право да прави с него, щото и да поиска. Л. Каравелов, Съч. II, 122. Той беше привикнал и на бащината си безпрекословна власт, както беше обдръгнал и на всяка чужда власт, под която подчиняваше своята воля като ратай. Т. Влайков, Съч. II, 93. Дядо Кральо отговори на Караибрахим: — Що имаше да казваме, казвахме го. Прави с нас, каквото знаеш. В твоя власт сме. А. Дончев, ВР, 219.
7. Само ед. Силно влияние, покоряващо въздействие над някого, което се дължи на авторитет, обаяние на нечия личност над него. Оставайки в кръга на лично почувствуваното, на реално въобразеното, Гьоте добива без усилия власт над сърцето и ума ни. М. Арнаудов, Г, 79. Той притежаваше върху Евгения една доста голяма власт, за да я направи несъзнателна изпълнителка на неговото злодеяние. БД, 1909, бр. 19, 2. И търпях зарад тебе [моя любима] лишения, / и рискувах не една бъднина, / но властта ти е силна над мене / и не мога да ти изменя!… Хр. Радевски, ВН, 49.
8. Само ед. Силно, покоряващо въздействие на нещо върху някого. Моята любов се разширява и задълбочава с бързината на часовете и чувствувам властта й как ме прави като същинско дете. Кр. Велков, СБ, 97. Идеха тия минути, когато много и далечни спомени изведнъж се събуждат и дълго ни държат в сладката си власт. Й. Йовков, Разк. II, 65. Борчо тръгна на училище .. Всичко, което бучеше като мотор, упражняваше някаква странна власт върху него. Н. Тихолов, ДКД, 39.
◇ Губя (изгубвам / изгубя) власт над себе си. Преставам да се владея. Младен сякаш бе изгубил власт над себе си и целият трепереше от възбуда. А. Наковски, МПП, 110. Тихият глас на майката, който иначе винаги укротяваше буйното момче, тоя път го накара съвсем да изгуби власт над себе си. А. Дончев, СВС, 120.
Обличам / облека с власт някого. Книж. Давам някому права, пълномощия да управлява. Личното право [на Павел] произлизаше от това, че Борис му беше брат, а общественото — от властта, с която го беше облякъл народът. Д. Димов, Т, 672. Тук, в открито море, почва и откритото недоволство на испанския офицер Хуан де Картагена, когото Карл I назначил във флотата на Магелан като свой представител и тайно го облякъл с власт, едва ли не равна на властта на Магелан. М. Марчевски, ОТ, 252.
ВЛА`СТВАМ и ВЛА`СТВУВАМ, -аш, несв., непрех. 1. Осъществявам политическото управление на държава, имам политическа власт. Приятно му беше да пресмята в месеци и дни дори кой цар колко е властвувал, да издирва и подрежда кои са умрели от внезапна смърт, .., колко са станали жертва на явен заговор. М. Смилова, ДСВ, 281. И знае ли се колко ще властвуват техните? Кой горски стражар досега е останал без къща? Че щяла да се изсече гората, че общинските приходи пресъхнали, той ли ще мисли за това? Чудомир, Избр. пр, 7. Между нас се движат лица от щабовете на всички политически партии. Властвувалите познаваме по делата им. СбЦГМГ, 118. // Разг. Управлявам, ръководя организация, стопанство, учреждение, предприятие и др. Нямаше противник, жива душа не се обаждаше по събранията. Щеше да си властвува, както си знае и колкото си години иска. Ст. Даскалов, ЕС, 322.
