2. Имам право и възможност да се разпореждам с някого или с нещо, да го подчинявам на своята воля; господствам. Манол обича парите, защото обича да властвува. Ем. Станев, ИК III, 207. Докато бяха малки, те рядко се спогаждаха, защото Нона, както всяко разглезено дете, беше своенравна, искаше да я слушат, да властвува над другите. Й. Йовков, ЧКГ, 86. — Наблюдавам те, виждам, искаш да властвуваш. Да се качиш на главите ни. Да вземеш ти командата. Д. Талев, ГЧ, 23. • Обр. — Разбирате ли? Трябва да властвувате над чувствата си. Ив. Сарандев, ЕС, 75.
3. Имам силно влияние, надмощие някъде или над някого или нещо. Някаква свръхестествена и могъща воля властвува над тях. Й. Йовков, Разк. I, 113. Искаше му се [на Игнат] да спре, да скочи и да хукне незнайно накъде. Но някакво желязно съзнание властвуваше над страха, над срама, над ораторската му неопитност. Г. Караславов, СИ, 289. Всяка дума у него [Гьоте] е на място, необходима и незаменима .. Такъв език имат поетите, над които не властвува въображението, а те властвуват над него. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 12. През векове на мечовете звекът / не властвувал е там над мисъл зла. К. Христов, ППож., 146.
4. Прен. За състояние, настроение и под. — намирам се навсякъде, изпълвам всичко, като създавам определена атмосфера; царя, владея, господствам. Той продължаваше да се моли .. и изведнъж почувствува, че около него е тишина, че галерията е пуста, че тук вече властвува смъртта. Ще гърмят! X. Русев, ПЗ, 275. Тишина успокоителна властвуваше над града. П. Константинов, ПИГ, 29. Суровата зима отново властвуваше над пристанището. Н. Антонов, ВОМ, 49. Не е ли залезът от кръв червен? / Не / Няма стон. / И залезът е ясен. / И тишината над земята властва. Д. Методиев, ДПТ, 8. // Имам превес, преобладавам. В третата зала [на Националната художествена галерия] властвуват фламандските и нидерландските майстори. ЛФ, 1958, бр. 38, 3.
ВЛА`СТВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от властвам; властвуване.
ВЛА`СТВУВАМ. Вж. властвам.
ВЛА`СТВУВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от властвувам; властване. Князът бе уверен, че е дошъл тук да направи сам историята на този некултурен народ. След време поколенията щяха да си спомнят за неговото властвуване като за „епоха на Батенберг“. В. Геновска, СГ, 13. През миналите властвувания на своята партия той [Пеньо] служеше като старши стражар в околийското управление. Г. Караславов, С, 132.
ВЛАСТЕ`Л, -ят, -я, мн. -и, м. Старин. Поет. Властелин. Ти искаш своето и вземи го, щом ореш и сееш. Такъв е праведният закон. И за болярина също, и за войводата, и за владиката. Да бъдат те властели, но не само по име и власт, а да бъдат и добри пастири. Д. Талев, С II, 219. — Право ли е това, що говорят сърбите за властелите и болярите? Ст. Загорчинов, ДП, 325. — Как тъй ти, без власт и богатство, знаеш за ромейския поход преди мене, властеля на Средец? — Има друга власт, по-силна от твоята, що аз още не мога да отхвърля. А. Дончев, СВС, 576-577.
ВЛАСТЕЛИ`Н м. Старин. Поет. Лице, което управлява, властва с неограничена власт; всесилен владетел, господар, властел. Тъй са свикнали властелините на този свят — когато се провалят в някоя работа, да изкарат виновни слугите си. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 380. В околността се срещат и стари укрепления, строени от разните властелини на града. Г. Белев, КР, 85. Той е овладян, сдържан, безмилостен властелин, който ползва докрай възможностите, които постът му дава. П. Дертлиев, ДП, 348. — Аз съм Бан Хионг. Уважаеми властелине, ние сме бедни хора. Като откуп на моя баща, който е при вас, аз мога да предложа само себе си. Ал. Гетман, ВС, 249. • Обр. И един властелин има, който е силен над вси съблазнители: сърцето. Н. Райнов, БЛ, 177. Воюват облаците — отдалеч / един към друг се приближават, / и с трясък меч посреща огнен меч, / .. / Но свършва боя. Облак властелин / повежда пълчища верига. Ем. Попдимитров, К, 29.
ВЛАСТЕЛИ`НКА ж. Старин. Поет. Жена, която управлява, властва с неограничена власт; всесилна владетелка, господарка.
ВЛАСТЕЛИ`НСКИ, -а, -о, мн. -и. Старин. Поет. Прил. от властелин; властелски.
ВЛАСТЕЛИ`НСТВО, мн. няма, ср. Старин. Поет. Пълна власт над някого или над нещо; владичество, господство. Сега тя бе изпълнена с оная самоувереност на обичаната жена, когато пламенно изживява и съзнава своето властелинство над мъжа най-много тогава, когато му се оставя в ръцете. Т. Харманджиев, Р, 70.
ВЛАСТЕ`ЛСКИ, -а, -о, мн. -и. Старин. Поет. Прил. от властел; властелински. Ето конник препуска към нас от кулата. „Кои сте вие, какви сте? Как смеете да газите властелска земя?“ — вика той на гръцки отдалеко и ругае. Ст. Загорчинов, ДП, 300. Богомилът се придръпна на стола си, .. — Не съм забравил аз властелската тояга! Д. Талев, С II, 52.
ВЛА`СТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който има права, власт да заповядва, да разпорежда. Тази заран високоуважаваният гражданин, властният общественик и всесилен
