Page:RBE Tom2.djvu/258
2. Заместник на президент на фирма, организация и под.
ВИЦЕПРЕЗИДЕНТСКИ, -а, -о, мн. -и.
Прил. от вицепрезидент. Вицепрезидент-ски пост.
ВИЦЕПРЕМИЕР м. Заместник на премиер. Вицепремиерът откри е София симпозиум на Европейската лига на институтите по изкуства. 24 часа, 1998, бр. 135, 2. Високият гост бе посрещнат от вицепремиера и от председателя на Народното събрание.
ВИЦЕПРЕМИЕРСКИ, -а,-о, мн. -и, прил. Който се отнася до вицепремиер. Ви-цепремиерска инициатива.
ВИЦОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до виц. Най-често хумористичното настроение в разказите се търси по линията на вицовата ситуация, шаржираното изобразяване на героите. 3. Чолаков, С, 1972, кн. 11, 193.
ВИШ, -а, -е и -о, мн. -и, прил. Нар.-поет. Висок; вишен. — Фала вие, куме и старой-къо, / я идете на вита планина, / донесете леда девет педа, / да туриме моми у пазуха, / ега би се мома събудила. Нар. пес., СбНУ ХЪШ, 322. Ете иде арватска девокя, / де си лети под вишето небо, / запрела се на шарена чешма, — не позна си Маркоте юнака! Нар. пес., СбНУ X, 83.
ВИШ, -ът, -а, мн. вйшове, м. Диал.
1. Вид тънко и високо вишнево дърво. Седнах под сянката на един виш в Курубаглар в меката тревица. Ив. Вазов, Съч. XI, 86. Додето ти стига окото, гледаш бляскаво зелени ливади .., гюлови градини .., пресни поляни и всичко това, прошарено с купове горици от кестени, орехи вишове. Ив. Вазов, Съч. XVII, 132.
2. Плодът на това дърво. Марините очи — ни вишове. Вл. Георгиев и др., БЕР I,
ВИША, -йш, мин. св. -йх, несв., прех. Нар.-поет. 1. Вдигам високо, издигам, изви-шавам; вйся. В далечината две тъмнозелени тополи вишеха тънък стан към небето. Д. Ангелов, ЖС, 322. Личеше, че са били съборени много стари къщи. На тяхно място пак новаи черква вишеше дори дванадесет кубета. И. Вълчев, СКН, ЗЗо. Накрай полето .. / виши колони непреклонни успокоената Гора. Д. Дебелянов, С 1946, 91. • Обикн. вие виш а. ТамО изникнало древо дафиново, / корен е фатило Кара-Влашка земя, / вие ми е вишило до вишнего бога. Нар. пес., СбНУ XXIX, 112.
2. В съчет. с глас. Говоря или пея високо. Подкарал муле с дренки или с кърски круши, той вишеше глас и предлагаше своята свежа и евтина стока. Ст. Чилингиров, ПЖ, 27. — Цървулят ги храни — срещу цървуля викат — вишеше глас един селянин и предизвикателно поглеждаше към Манол.
Ем. Станев, ИК I и II, 487. — Тази сволоч днес управлява Тракия — вишеше гневно глас Муткуров, — преследва честните хора по-свирепо от турците. В. Геновска, СГ, 299.
ВИША СЕ несв., непрех. Нар.-поет. Издигам се високо; извишавам се, вйся се. От двете страни на клисурата се вишеха стръмни ридове, покрити с високи смърчи. Ст. Станчев, НР, 95. Дворците са окръжени с висока, недостъпна, червеникава зъбчата стена, над която се вишат зелени остро-върхи кули. А. Каралийчев, С, 115. Вишат се високите стройни тополи. / По крехките листи блести младостта. Хр. Радевски, ВНД, 63. В гранитните пазви — безметежен мир — / виши се гордо древен манастир. Ем. Попдимитров, СР, 144.
ВЙШВАМ, -аш, несв.; вишна, -еш, мин. св. -ах, св., прех. Диал. Виша изведнъж. ВЙШВАМ СЕ несв.; вишна се св., непрех. Диал. Виша се изведнъж. След желъда се вишва тънко дъбе. Сл. Красински, БН, 60.
ВЙШВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от вишвам и от вишвам се.
ВЙШЕ нареч. 1. Диал. Високо, горе; ви-шем, вишом, вишно. — Фала тебе, Мусо Кеседжио, /я те тражим више по небеси, / а тизе си по тесни сокаци. Нар. пес., СбНУ ХЪШ, 51. Коня му [на дете Голомешче] е Илия кюплия — / девет пъти у бой улази-ло, / право гледа леко боздугана, / па се дига више нанагоре. Нар. пес., СбНУ ХЬ^, 25. Коня върза [арапинът] в дълга конушница, / па се вкачи више на дивани. Нар. пес., СбБрМ, 148.
2. Остар. и диал. Повече, по-много. Тия [термитите] малки животинки градят на глъбока денова сгради, високи више от една нога. И. Груев, Лет., 1873, 170. Биха се же три дни, и паднаха от греци и от турци више от 200 000 души человеци мертви. Хр. Павлович, Ц, 68. Турче дава триста и триесе. / Колко брои, више надброуие. Нар. пес., СбНУ ХХИ-ХХШ, 37.
3. Остар. Книж. По-горе, по-преди, в предишен пасаж от текста или речта. То само списанието, повест, история и учение може да научи человека и да го настави да познае и да разумее сичкото, що више рекохом. СбПер. п I, 17. Висигетският княз беше тогаз Атанарик, с когото ся више запознахме. Г. Кръстевич, НБ, 111.
ВИШЕГЛАСИЕ, мн. няма, ср. Книж. Надмощие при гласуване, мнозинство от гласовете. Ставаше ясно, че в комитета всички членове, както и президентът, ще имат равни права и при гласуване ще се решава по вишегласие. Ст. Дичев, ЗС I, 195. Когато са свършало обсъждането на въпроса, събранието го решавало чрез вишегласие с подигането на ръката. Н. Михайловски, РВН, 1873, 89.
