2. Заместник на президент на фирма, организация и под.
ВИЦЕПРЕЗИДЕ`НТСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от вицепрезидент. Вицепрезидентски пост.
ВИЦЕПРЕМИЕ`Р м. Заместник на премиер. Вицепремиерът откри в София симпозиум на Европейската лига на институтите по изкуства. 24 часа, 1998, бр. 135, 2. Високият гост бе посрещнат от вицепремиера и от председателя на Народното събрание.
ВИЦЕПРЕМИЕ`РСКИ, -а,-о, мн. -и, прил. Който се отнася до вицепремиер. Вицепремиерска инициатива.
ВИ`ЦОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до виц. Най-често хумористичното настроение в разказите се търси по линията на вицовата ситуация, шаржираното изобразяване на героите. З. Чолаков, С, 1972, кн. 11, 193.
ВИШ, -а, -е и -о, мн. -и, прил. Нар.-поет. Висок; вишен. — Фала вие, куме и старойкьо, / я идете на вита планина, / донесете леда девет педа, / да туриме моми у пазуха, / ега би се мома събудила. Нар. пес., СбНУ XLIII, 322. Ете иде арватска девокя, / де си лети под вишето небо, / запрела се на шарена чешма, — не позна си Маркоте юнака! Нар. пес., СбНУ X, 83.
ВИШ, -ът, -а, мн. ви`шове, м. Диал. 1. Вид тънко и високо вишнево дърво. Седнах под сянката на един виш в Курубаглар в меката тревица. Ив. Вазов, Съч. XI, 86. Додето ти стига окото, гледаш бляскаво зелени ливади .., гюлови градини .., пресни поляни и всичко това, прошарено с купове горици от кестени, орехи вишове. Ив. Вазов, Съч. XVII, 132.
2. Плодът на това дърво. Марините очи — черни вишове. Вл. Георгиев и др., БЕР I,
ВИША`, -и`ш, мин. св. -и`х, несв., прех. Нар.-поет. 1. Вдигам високо, издигам, извишавам; ви`ся. В далечината две тъмнозелени тополи вишеха тънък стан към небето. Д. Ангелов, ЖС, 322. Личеше, че са били съборени много стари къщи. На тяхно място пак нова черква вишеше дори дванадесет кубета. Й. Вълчев, СКН, ЗЗ6. Накрай полето .. / виши колони непреклонни успокоената Гора. Д. Дебелянов, С 1946, 91. • Обикн. вис виша. Тамо изникнало древо дафиново, / корен е фатило Кара-Влашка земя, / вис ми е вишило до вишнего бога. Нар. пес., СбНУ XXIX, 112.
2. В съчет. с глас. Говоря или пея високо. Подкарал муле с дренки или с кърски круши, той вишеше глас и предлагаше своята свежа и евтина стока. Ст. Чилингиров, ПЖ, 27. — Цървулят ги храни — срещу цървуля викат — вишеше глас един селянин и предизвикателно поглеждаше към Манол. Ем. Станев, ИК I и II, 487. — Тази сволоч днес управлява Тракия — вишеше гневно глас Муткуров, — преследва честните хора по-свирепо от турците. В. Геновска, СГ, 299.
ВИША` СЕ несв., непрех. Нар.-поет. Издигам се високо; извишавам се, ви`ся се. От двете страни на клисурата се вишеха стръмни ридове, покрити с високи смърчи. Ст. Станчев, НР, 95. Дворците са окръжени с висока, недостъпна, червеникава зъбчата стена, над която се вишат зелени островърхи кули. А. Каралийчев, С, 115. Вишат се високите стройни тополи. / По крехките листи блести младостта. Хр. Радевски, ВНД, 63. В гранитните пазви — безметежен мир — / виши се гордо древен манастир. Ем. Попдимитров, СР, 144.
ВИ`ШВАМ, -аш, несв.; ви`шна, -еш, мин. св. -ах, св., прех. Диал. Виша изведнъж.
ВИ`ШВАМ СЕ несв.; ви`шна се св., непрех. Диал. Виша се изведнъж. След желъда се вишва тънко дъбе. Сл. Красински, БН, 60.
ВИ`ШВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от вишвам и от вишвам се.
ВИ`ШЕ нареч. 1. Диал. Високо, горе; вишем, вишом, вишно. — Фала тебе, Мусо Кеседжио, / я те тражим више по небеси, / а тизе си по тесни сокаци. Нар. пес., СбНУ XLIII, 51. Коня му [на дете Голомешче] е Илия кюплия — / девет пъти у бой улазило, / право гледа леко боздугана, / па се дига више нанагоре. Нар. пес., СбНУ XLIV, 25. Коня върза [арапинът] в дълга конушница, / па се вкачи више на дивани. Нар. пес., СбБрМ, 148.
2. Остар. и диал. Повече, по-много. Тия [термитите] малки животинки градят на глъбока денова сгради, високи више от една нога. Й. Груев, Лет., 1873, 170. Биха се же три дни, и паднаха от греци и от турци више от 200 000 души человеци мертви. Хр. Павлович, Ц, 68. Турче дава триста и триесе. / Колко брои, више надброуие. Нар. пес., СбНУ XXII-XXIII, 37.
3. Остар. Книж. По-горе, по-преди, в предишен пасаж от текста или речта. То само списанието, повест, история и учение може да научи человека и да го настави да познае и да разумее сичкото, що више рекохом. СбПер. п I, 17. Висигетският княз беше тогаз Атанарик, с когото ся више запознахме. Г. Кръстевич, НБ, 111.
ВИШЕГЛА`СИЕ, мн. няма, ср. Книж. Надмощие при гласуване, мнозинство от гласовете. Ставаше ясно, че в комитета всички членове, както и президентът, ще имат равни права и при гласуване ще се решава по вишегласие. Ст. Дичев, ЗС I, 195. Когато са свършало обсъждането на въпроса, събранието го решавало чрез вишегласие с подигането на ръката. Н. Михайловски, РВН, 1873, 89.
