ЗЧР, 85. Върху поста налете бесен вихър на бурята, .. цялото здание се разлюля и разклати. Й. Йовков, Разк. II, 49. А времето застудяваше, завиха вихри, започна да прехвръква сняг. Идеше зимата, гладна и страшна. Г. Караславов, Избр. съч. V, 370. Зимата пее свойта зла песен, / вихрове гонят тръне в полето. Хр. Ботев, Съч., 1929, 37. Тогаз се вихри вдигнаха / и ти овчарче грабнаха, / самичък Петко остана. Христом. КМ II, 37.
2. Прен. Обикн. с несъгл. опред. Върховен, най-напрегнат, най-бурен момент на нещо; разгар. Тинка се унесе во вихъра на хорото. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 253. Той пак си представи вихъра на битките, развяното знаме и свежия лъх на планинските чукари. Ст. Дичев, ЗС I, 240. Из бесний вихър на борбите днешни / свещени знамена се дигат. Ив. Вазов, Съч. III, 79. Двойките танцуваха унесено във вихъра на валса.
3. Физ. Флуидно образуване, което възниква вследствие вискозността на флуида и се характеризира с въртеливо движение на включената в него маса.
◇ Вихри го гонят. Диал. 1. За човек, който много бърза и нищо не върши. 2. За човек, който говори каквото му дойде на ума. 3. За човек, който не знае къде се намира и как е (Н. Геров, РБЯ).
ВИЦ, ви`цът, ви`ца, мн. ви`цове, след числ. ви`ца, м. 1. Забавен, къс устен разказ с остроумен завършек; анекдот. В седмица по два-три пъти се събираха у тях или той ходеше у приятели на бридж или покер, гдето научаваше последните вицове за властта. В. Нешков, Н, 356. Казваше по някой виц на баща си, за да го развлече, и уморена отиваше да спи. М. Грубешлиева, ПП, 249-250. Любопитствувам да узная откъде се взе тая духовитост у него, за да ме забавлява през цялата вечер с най-пикантни вицове. Св. Минков, Избр. пр, 132.
2. Прен. Закачлив, забавен, интересен тон, елемент, линия в устно или писмено повествувание; закачка. Знае много неща, обича и умее да говори и все пак разказва досадно. Липсва вицът.
— Нем. Witz.
ВИ`ЦАДЖИЯ, -ията, мн. -ии, м. Разг. Човек, който много обича да разказва или да слуша вицове.
ВИЦЕ- Книж. Първа съставна част на сложни думи със значение: помощник или заместник, обикн. на висше длъжностно лице, напр.: вицепрезидент, вицепремиер и др.
— Лат. vice ’вместо’.
ВИЦЕАДМИРА`Л м. 1. Чин на висш офицер във военната флота между контраадмирал и адмирал. Преди няколко дена 12-годишният син на Абдул Азиса са възведе на чин вицеадмирал във флотата. Хр. Ботев, Съч. 1929, 261.
2. Лице, което има такъв чин. Тя успя да постигне мечтата си да се омъжи за морски офицер и взе вицеадмирал.
ВИЦЕГУБЕРНА`ТОР м. Заместник, пръв помощник на губернатор. В България Каравелов пристигна заедно с руската войска в 1878 година и благодарение на обширните свои връзки с Русия скоро получи място на вицегубернатор във Видин. Пряп., 1903, бр. 89, 3. В санджаците са поставени военни руски губернатори, а до тях са придружени граждански български вицегубернатори. Г. Бенев, БК (превод), 84.
ВИЦЕГУБЕРНА`ТОРСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от вицегубернатор. Места вицегубернаторски завземат познатите български родолюбци, в Свищов — Балабанов, в Търново — Цанков. Г. Бенев, БК (превод), 84.
ВИЦЕКА`НЦЛЕР м. Заместник на канцлер. Пред брат Каурсен казах, че негово светейшество е уточнявал с мен утрешния церемониал, вицеканцлерът премълча. В. Мутафчиева, СД, 219.
ВИЦЕКО`НСУЛ м. Заместник на консул или ръководител на консулско учреждение в пункт с второстепенно значение. Събранието се откри на 19 октомври .. Дошли бяха неофициално само някои вицеконсули, пристигнал бе един член на английския парламент като частен посетител. В. Геновска, СГ, 514. Назначен за руски вицеконсул през 1857 г., той се отдал на широка народополезна дейност. Няма апостол, с когото Найден Геров да не се е познавал, комуто да не е бил с нещо полезен. П. Теофилов, К, 50.
ВИЦЕКО`НСУЛСТВО, мн. -а, ср. 1. Учреждение, начело на което стои вицеконсул. Там [в стаята на Хасан Чауш] бяха отредили помещение .. на г. Наботкова, тогава учител в пловдивската семинария. За тая почит той беше задължен на покровителството, под което беше го приело руското вицеконсулство в Пловдив. К. Величков, ПССъч. I, 69.
2. Сграда, в която се помещава такова учреждение.
3. Длъжност на вицеконсул.
ВИЦЕКРА`Л, -ят, -я, мн. вицекрале`, м. Истор. В монархическите страни, които са владеели колонии (Англия, Испания и др.) — заместник на крал, който управлява държава, провинция или колония. Индия била подчинена непосредствено на английския крал и неговото правителство. Тя била управлявана от генералгубернатор, носещ титлата вицекрал на Индия. Ист. VIII кл, 103-104.
ВИЦЕПРЕЗИДЕ`НТ м. 1. Заместник на президент в някои държави. В съвещанието са взели участие вицепрезидентът на САЩ и държавният секретар.
