ВИ`ШЕМ нареч. Диал. Нависоко, нагоре, горе, високо; више, вишом, вишно. Срещнала ги змия трооглава — / една глава влачи по църната земя, / друга глава да глътне юнак на коньо, / трекя глава вишем по небеси носи. Нар. пес., СбНУ XLIII, 250. Не сети се Войнка девойкя, / на си приде близо при Маркоте / и погледна вишем у небеси, / да му каже коя дзвезда сака. Нар. пес., СбНУ XLIII, 87.
ВИ`ШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. Нар.-поет. Висок; виш. Щом белите му коне изкарали царската кочия на хълма пред селото, насреща му префучало едно колело .. То се търкулнало .. и се извило към вишното небе като пламтяща птица. А. Каралийчев, ТР, 134. Имал Момчил хубаво либе — Момчилица. Обличал я и в скъпи коприни, обшити със сърмени нишки, на златен гергеф шиела и от вишни чардаци гледала към върховете на Разбой планина. З. Сребров, МСП, 70. Пролетта приготвя среща, / празник, чудеса! / Синя арка тя издига / в вишни небеса. Елин Пелин, ПБ, 18. Не ми бяга срамлива девойка, / не ми бяга през поле широко, / пряко ниви и трева зелена, / .. а си бяга по вишни поляни, / пряко мъгли и синя морава. А. Разцветников, ЩТ, 14. Що е вреден твойот милни син, / да засака моята милна щерка! / Ако е вреден .., / вода да донесе от вишна планина, / в града Солуна. Нар. пес., СбБрМ, 484. Изникнало едно дърво, / едно дърво дафиново, / колко лично, толко вишно. Нар. пес., СбБрМ, 410.
ВИШЕРЕ`ЧЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Гореказан. Тия книги .. стояха много години да гният из мазите в Букурещ .. Тия обстоятелства помогнаха още повече за овехтяванието на вишеречените книги. СбПер. п I, 60. Онова обаче, което знаем и което виждаме, то е, че тия старания и тия жертви за разпространението на елинската наука по вишеречените места [в Турция и Македония] не са голи само слова, но дело. СбПер. п II, 148.
ВИШЕСТОЯ`Щ. Вж. висшестоящ.
ВИШИНА` ж. Диал. и поет. 1. Висина. Спокойно и величаво държи Амбарица главата си в небесните вишини. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 9. Из вишините на голата планина се просмичаше вече гъста вечерна мъгла и обхващаше разпилените къщи на прострения по полите град. А. Страшимиров, Съч. I, 65. Она веле и говоре: / „Море лудо, лудо младо! / .., толко ходи горе долу / по планини, по вишини / .., нел не найде негде цвете, / да набереш, да донесеш?“ Нар. пес., СбБрМ, 414.
2. Височина (в 1 знач.). Тя се спре — наоколо още по-глухо, извърна глава, без малко щу не падна на гръб — вишината на стените с око се не стига. П. Тодоров, И I, 44. Израсло ми дърво дафиново / насреде небо, насреде земя: / и со вишина небо втасало, / а со ширина земя покрило. Христом. ВВ II, 215.
ВИШИНЕ`, мн. няма, ср. Диал. и поет. Висине. Няколко време Черни връх се руменее още облян от последните лъчи, после побледнява, потъмнява, навъсва се, сиротен и див, в потъмнялото вишине. Ив. Вазов, Съч. XVI, 3-4. Над върха срещу селото, в синьото вишине, се виеше орел. Ил. Волен, РК, 16. Той [соколът] се спусна низ вишине, / па си кацна низ дълбине, / низ дълбине цар Костадин, / цар Костадин десно рамце. Нар. пес., СбВСт, 58.
ВИ`ШНА и ВИ`ШНЯ ж. 1. Овощно дърво от семейство розоцветни, подобно на череша, което ражда не много едри, кръгли, сочни, тъмночервени плодове с възкисел вкус; вишня. Prunus cerasus. Вишни, круши, сливи и други овощия надвисваха над плетищата и над зидовете обременените си с плодове клонове. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 44. Вишната и зарзалата стояха с отпуснати зажълтяващи листа, тъжно умислени за идващата есен. П. Бобев, ГЕ, 84. Цъфтят сливовите дървета, вишните и дивите круши. Ем. Станев, ЯГ, 80. Повървя малко и стигна до млада, с кичести клони вишня, която растеше близо до дерето. Ст. Марков, ДБ, 185. Помниш ли, помниш ли тихия двор, / тихия дом в белоцветните вишни? Д. Дебелянов, С 1946, 86. Вишнята превила през дувари клони — / помниш ли над нази как цветенца рони? П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 78. Отде я зачу, бре Драгне, / Драгне ми върел хайдутин, / той при Иринка отиде / и на Иринка думаше: / „Я слез, Иринке, от вишна, / да не съсичам вишната“. Нар. пес., СбГЯ, 92. Степна вишна.
2. Плодът на това дърво. Тоя ден Костадин се връщаше от лозята. През високото турско седло висеха нови дисаги, издути от две кошници с вишни. Ем. Станев, ИК I и II, 5. Докторът дига чашата, заглежда се в рубиненочервената вишна на дъното и казва на събеседника си. Св. Минков, ДА, 41. По ребрата на могилите са разстилат напъстрените с плодоносни дървета лозя. Черешите и вишните са червенееха вече помежду зелените листове. МС, 1883, кн. 4, 12. — Виж, какъв хубав тъмночервен цвят имат крилата му, като кожичката на узряла вишня. Елин Пелин, Съч. II, 131. Иринкин братец думаше: / „Я пусни, мамо, Иринка, / двама на лозе да идем, / вишни, череши да берем.“ Нар. пес., СбГЯ, 92. Компот от вишни. Сладко от вишни.
ВИШНА`К, мн. -ци, м. Събир. Много вишневи дървета, гъсто израснали на едно място.
ВИШНА`П1 м. 1. Овощно дърво — хибрид между вишна и череша, което ражда едри сочни плодове, подобни на вишна. Prunus chamaecerasus.
2. Плодът на това дърво.
