ВИШНА`П2 м. Разг. 1. Сироп от вишни.
2. Вишновка.
— Тур. vişnab ’сок от вишни’.
ВИ`ШНЕВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е на вишна или от вишна; вишнов. И прохладният въздух се пълнеше през отворените врати с мирис на вишнев цвят. Н. Райнов, КЦ, 48. Вишневи листа. Вишнева костилка. Вишнев сорт.
2. Който ражда вишни; вишнов. Пред къщата се кипреше градинка с клонато вишнево дърво. К. Петканов, ДЧ, 68. Млади вишневи дръвчета, вече пооголели и опрашени, хвърляха сенките си по меката трева, където имаше грубо сглобена пейка. Ем. Станев, ИК I и II, 393.
3. Който е засаден с вишни; вишнов. Вишнева градина.
4. Който е получен, приготвен от плода на вишна; вишнов. Снахата донесе кафе и чинийка с вишнево сладко. Ем. Станев, ИК I и II, 195. Вишнев сироп. Вишнева есенция. Бутилка вишнев сок.
5. Който има тъмночервен цвят като плод на вишна; вишнен, вишнов. Влязохме в малката гостна и седнахме на вишневите плюшени столове. П. Незнакомов, БЧ, 112. Беше в спретната пола от светлосин плат и вишнева блуза на бели точици, с къси ръкави. Ст. Марков, ДБ, 259.
ВИШНЕВОЧЕРВЕ`Н, -а, -о, мн. -и, прил. Който има тъмночервен цвят като плод на вишна; вишненочервен. Сега тя лежеше съвършено изтощена, почти в безсъзнание върху вишневочервения килим, докато разните части на облеклото й се търкаляха навсякъде по стаята. Д. Димов, ОД, 52. Той обхождаше с поглед всичките тия софи с безброй разноцветни възглавници .., когато от голямата стъклена врата на верандата влезе някаква жена, облечена във вишневочервено кадифе. Ст. Дичев, ЗС I, 286.
ВИ`ШНЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който има тъмночервен цвят като плод на вишна; вишнев, вишнов. Кръглото й здраво лице се усмихваше хитро, а вишневият вълнен баръш и вишнената дифтинена блуза светеха на нея. Н. Каралиева, Н, 188. Тя знаеше, че синиите ще трябват горе — за мъжете, затова заповяда да се прострат шарени трапезници на пода .., да се наредят наоколо сукнените вишнени възглавници и да приготвят пешкири и всичко, що трябва на трапезата. Ц. Гинчев, ГК, 175.
ВИШНЕНОЧЕРВЕ`Н, -а, -о, мн. -и, прил. Вишневочервен. Вишненочервеният покров се гънеше на едри корави вълни върху скутовете на двете жени. Ст. Загорчинов, ДП, 166. Виждам рошави глави край мен / и развян из уличките тесни / вехт пуловер вишненочервен вместо знаме… Бл. Димитрова, Л, 300.
ВИ`ШНИ, само м., мн. няма, прил. Остар. и диал. 1. Епитет на Бога — който стои над всичко в света; всевишен. — Ангелино! Ангелино мари! — пресипнала и замаяна викаше бедната жена сред мрака .. — Ох, .. какво аз сторих, вишни Господи! А. Страшимиров, ЕД, 178. Че светата правда, изказана смело, / че ръката братска, без гордост, без вик / подадена скришно на някой клетник, / са много по-мили на Господа вишни / от всичките химни и тропари лишни. Ив. Вазов, Съч. I, 169. Разсърди са вишни Господ, / вишни Господ и ангели, / че си зеха бре царството, / бре царството, везирството, / че го зеха от българина, / дадоха го на турчина. Нар. пес., СбНУ XXVI, 143. Боже ле, вишни Господи, / Боже ле, отърви ма. Нар. пес., СбНУ XXVII, 147.
2. Като същ. вишният м. Всевишният, Бог. — Нека вишният изпълни всичките твои желания. Ив. Вазов, Съч. XX, 41. Не всякой тук е посветен, / на вишния во мисълта. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 159.
ВИ`ШНИЦА ж. Диал. Вишнево дърво. Българи си правят и грозденица. Отбират обично бяло гроздие и като го наредят в делви или каци, турят измежду хрянови корени или от вишница листи, и заливат го с варена мъст. Г. С. Раковски, П I,76.
ВИ`ШНИЧКА ж. Умал. от вишна. Вишничка йе род родила — / йот рожба са поломила. Нар. пес., СбНУ XLVI, 260.
ВИ`ШНО нареч. Нар.-поет. Нависоко, нагоре; вишом, вишем, више. „Море моме мила, яз тебе ке зевам. / .., па да ми се чиниш горска яребица, / гяска ке се стора сокол да те лова, / та да си летниме ние оба токмо, / ние оба токмо, вишно, да високо“. Нар. пес., СбБрМ, 438-439. Се сторихме два голъба, / летнахме вишно, високо. Нар. пес., СбБрМ, 386.
ВИ`ШНОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Вишнев. Владайската река умножила водите си от нощния проливен дъжд, с шум и грохот навлизаше в равното поле, готова да потопи избуялите зеленчукови градини, малиновите храсти, вишновите горички. А. Каралийчев, НЧ, 17. Домакините извадиха качетата за туршиите и из село замириса на попарен вишнов лист. Н. Каралиева, Н, 136.
ВИШНО`ВКА ж. Подсладено спиртно питие, в което са киснали вишни; вишнап2. Погледът му трескаво обиколи стаята. На масата синкава чиния с курабии, мелница за кафе, кафеник с дълга дръжка, чаши и вишновка в кристално шише. Ем. Станев, ИК I и II, 119. Там, под старата клонеста смокиня, .. той изпиваше една-две чашки вишновка. К. Консгантинов, Избр. разк., 20.
ВИ`ШНЯ. Вж. вишна.
