ВИШНЯ`К, мн. -ци, м. Диал. Вишнак. Белите къщици надничат изпомежду сливаците, орешаците, крушаците и вишняците. П. Хитов, МП, 150.
ВИШНЯ`Р, -ят, -я, мн. -и, м. Диал. Човек, който отглежда или продава вишни. Пропея ми сиви петел, / сиви петел Цариграда: .. / кюстендилци — ябълкаре, /.. суводолци — вишняре. Нар. пес., СбНУ XLIII, 557.
ВИШНЯ`РКА ж. Диал. Жена, която отглежда или продава вишни.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВИШНЯ`РСКИ, -а, -о, мн. -и. Диал. Прил. от вишняр.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВИ`ШОМ нареч. Нар.-поет. Обикн. в съчет. с извиша. Нависоко, нагоре; вишно, вишем, више. Па дойдете на Спасовден, / на Спасовден на соборо, /.. Замаглете, запрашете, / мома Йова извишете, / вишом небо под облаци. Нар. пес., СбАИ I, 284. Па я фанах за десната рака, / извиших я вишом, коко мене, / ударих я от цръната земня, / та се пукна земня девет педи, / та пропадна моя стара макя. Нар. пес., СбНУ XLI, 351. Вдигнаа мъгли, праове, / .. та грабнаа мома Йова. / Вишом Йова извишиа, / водиа я на планина, / на планина, на равнина, / кот самовилцко езаро. Нар. пес., СбНУ XLVIII, 49.
ВИ`ШЪК, мн. -ци, м. Остар. Това, което е в повече от определеното (обикн. за сума); горница. В една община училищният настоятел, който и в селото връти люлека, (..) казал на учителя .., че може подействува да му ся повиши заплатата с 2000 гр., ала ако даде от тоя вишък половината нему! Лет., 1871, 244.
ВИЩЕ`НЕ ср. Диал. Отгл. същ. от вищя; цвилене, виск, вискане.
ВИЩЯ, -и`ш, мин. св. -ях, прич. мин. св. деят. вищя`л, -а, -о, мн. вище`ли, несв., непрех. Диал. За кон — цвиля; вискам. Стани, сине, стани Веселине, / све йолдаше у лова ойдоа, / кон ти вищи за бела белия. Нар. пес., СбНУ XLIII, 287.
ВИЮ`Н м. Диал. Сладководна блатна риба, кафявожълтеникава на цвят, която достига дължина до 18-25 см.; змиорче.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.
ВИ`Я1, ви`еш, мин. св. вих, прич. мин. страд. вит, несв., прех. 1. Правя нещо да добие форма на дъга или на кръг, като приближавам или допирам краищата му; извивам1. Вия дъги за бъчва. Ст. Младенов, БТР I, 311. Вия обръч.
2. Събирам заедно две или повече нишки, върви и под., като ги суча, усуквам. Жътварите виеха въжета и връзваха сноповете. И. Волен, МДС, 237. Стоян си вино пиеше / у тая ледна механа, / руси мустаци виеше / и се на Бога молеше. Нар. пес., СбНУ XLIV, 162.
3. Кръстосвам и свързвам стъбла на цветя, сламки и под.; извивам1, плета. Набра игличина и седна върху топлата земя да вие венец. Елин Пелин, Съч. II, 48. Днеска, щом чу, че доде там, отиде в градината, та пробира цветя, ви китка, кити се, реди се. Т. Влайков, Съч. II, 17-18. Нашият двор достига до брега; цял ден слушам чирикането на врабците, които вият там гнезда, а нощем — песента на славеите. Г. Райчев, Избр. съч. I, 162. Там в градината Росица, / плахата ми гълъбица, / восък бледа сред шумака, / вие китка, мене чака. П. К. Яворов, Съч. I, 37. Вила мома шарен венец — / ден го вила, два китила, / на глава го угодила. Нар. пес., СбНУ XLVI, 220.
4. Въртя нещо около самото него или около друго нещо, като му придавам кълбовидна или цилиндрична форма; завивам2, навивам. Дотам се пътуваше с файтон или с ония тежки, старомодни, но удобни ланда, .. возени от три коня и с файтонджия, който .. пъхаше камшика под мишница и почваше да вие цигара. К. Константинов, ППГ, 19. Големият двор на тая джелепска къща беше пълен с жени, които лееха куршуми и виеха книжни фишеци. З. Стоянов, ЗБВ II, 55-66. Вия прежда на кълбо. △ Вия сарми.
5. Въртя, водя хоро или танц кръгово, като дъга или с извивки; извивам1. Същата вечер даскал Генчо повика ратаите от селото и ги нахрани и напои да запомнят сватбата му .. Продъниха къщата от игри, че и на двора и на хармана виха хорото. К. Калчев, ПИЖ, 108. До другия край на стената младежи и девойки виеха хоро и се провикваха. М. Грубешлиева, ГР, 139. Замък там било отколе, / чуден, бляскав и голям, / сума рицари и дами / нощем вили танци там. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 58.
6. Непрех. За река, път, пътека и др. — правя завои; вия се, кривулича, извивам1, извивам се. Пътят виеше през безкрайната снежна пустиня. Елин Пелин, Съч. III, 85. Отби се по една горска пътека и се насочи към кошарите .. Гората не го оставяше да се замисли. Пътеката виеше, дъбовете го шибаха, а камъните го препъваха. К. Петканов, П, 8. И вървиме, път неравно / вие през гората млада. Ц. Церковски, Съч. II, 248.
7. Огъвам, превивам, кърша тялото, ръцете си и др. на една и друга страна. Гледах я как се движеше плавно в широката стая, как виеше ръцете си и ту се усмихваше, ту сенки преминаваха по гладкото й възрозово лице. Кр. Григоров, ОУ, 39. Арма се измъкна из ракитака, белосана, с пафти. Поведе ме — вие и превива кръст. Ем. Станев, А, 121. Тънка Яна по поляна / снага вие; — / конче кара на спревара / луд гидия. Ц. Церковски, Съч. I, 202. вия се. Страд. от вия в 1, 2, 3, 4, 5 и 7 знач. — Ама как тъй бе,
