Иванчо — запита Велковата майка, която предеше край огнището, — като в толкоз къщи пушки се крият, фишеци се вият, как тъй турците нищо не подушват? Д. Марчевски, ДВ, 126. Вие й тогиз кажете: / че там дарове не дават / и там се китки не вият, / ами заръча Стояна, / восчена свещ да му пратиш / и една китка шарена. Нар. пес., СбНУ XLVI, 95. От дебело дърво обръч не се вие. П. Р. Славейков, БП II, 20.
ВИ`Я СЕ несв., непрех. 1. С предл. около. Увивам се, обвивам се около нещо. То бе дърво на познанието. Но змия се виеше на седем пръстена около него, та не даваше никому да яде. Н. Райнов, БЛ, 28-29. Най-сетне те стигнаха в топлите страни. Там слънцето светеше много по-силно, небето беше два пъти по-високо, а около рововете и плетовете се виеха хубави лози. Св. Минков, СЦ (превод), 75. — Твоя гроздов сок с наслада / виждам, сестро, всеки пие, / и се радвам, че снага ти / окол моя ствол се вие! Чичо Стоян, ЧК, 126. Даскал Къньо са люто кълне: / „Аз ако съм ти гердан обзел / да са вия окол твойта, / около твойта бяла шийка / като твоя алтън гердан.“ Нар. пес., СбГЯ, 188. // За растение — простирам се, проточвам се с много извивки или съм силно разклонен. В пещерата се виеха сребърни мъхове. А. Разцветников, С, 89. Над уличката, която лъкатуши нагоре, се вият асми, висят гроздове. А. Каралийчев, С, 182. Стройна се Калина вие над брега усамотени. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 123. Сега над гробовете братски / се вие къдрава трева, / и слънцето със топли ласки / целува тръпните нивя. Хр. Радевски, П, 11.
2. За дим, па`ра или под. — издигам се нагоре с извивки, на кръгове или на кълба; извивам се. От комина се виеше син дим, който бавно се стелеше във вечерния здрач. С. Кралевски, ВО, 114. Сини кръгове от дим се огъват и вият около главата му. Й. Йовков, СР, 17. Вкусното парченце тиква пак се мерна пред очите му — хубаво, топло, сладко и над него се вие тънка изкусителна пара. Елин Пелин, Съч. I, 201. Един голям облак прах се виеше над тоя човешки поток и се движеше заедно с него. Ив. Вазов, Съч. XXV, 133.
3. За път, река и др. — правя завои, кривулича, лъкатуша; вия, извивам1, извивам се. Пътят се вие през хълмистата равнина. Н. Стефанова, РП, 41. Вляво се виеше шосето и се спускаше към дола. Г. Белев, ПЕМ, 108. Посред поле пустинно прашен друм се вие. К. Христов, Кр, 16. Тръгнаха по пътеката, .. Тя се виеше между храсти и папрат. X. Русев, ПЗ, 187. Реката се вие между скалите, между тесните лъки, между върбалаците. Ил. Волен, МДС, 210. В салончето нагоре се виеше дървена стълба. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 1, 2.
4. За хоро или колона, редица, върволица и под. от хора — въртя се в кръг, като дъга или се движа зигзагообразно, с извивки; извивам се. На голямото хорище, край реката, хорото се виеше на три пояса. К. Петканов, П, 62. Тоя ден след обяд на ливадата на Света гора се виеше голямо хоро под ручилото на гайдата. Ив. Вазов, Съч. XIV, 23. Колоната се виеше и виеше .. Струваше ми се, че са минали сто, двеста километра. С. Северняк, ВСД, 158. Така те представляваха жива верига от хора, която се виеше по завоите, спускаше се по нанадолнищата. Ем. Коралов, ДП, 116. Залавят се и водачките ни за ръце и почват отново да се дърпат. Напъват се те, теглят изопнатите си като въжета ръце, теглят се зад тях и редиците и вият се ту насам, ту нататък. Т. Влайков, Пр I, 57.
5. Описвам кръгове като летя; кръжа. Един сокол се виеше високо и дебнеше яребиците да се покажат на открито. Ем. Станев, ПГВ, 14. Над тебе лети щърк. Бавно, спокойно и празнично той се вие над селото. Елин Пелин, Съч. II, 7-8. Чайките се виеха над парахода, играеха и правеха лупинги. Г. Белев, КВА, 343. Юрталана седеше до леглото, пущаше големи кълба дим, за да пропъди комарите, които се виеха и свиреха над главата му. Г. Караславов, С, 161. Като малка черна точка аеропланът се виеше високо. Й. Йовков, Разк. II, 25-26.
6. Огъвам се на една и друга страна; извивам се, превивам се, кърша се. Гледах я как посяга ту за туx, ту за онуй, как снагата й се огъва и вие. Й. Йовков, ЖС, 155. Тошка переше гърбом, плещите й се огъваха, кръстът й се виеше красиво, ръцете й пипаха чевръсто. Г. Караславов, Тат., 244. От извора идеше ти, .. Снагата ти се виеше под кобилицата, но стъпваше ти като лека кошута. Р. Стоянов, М, 52. // Извивам се в различни посоки, обикн. от болка. Момчето се вие, охка, плаче. Т. Влайков, Пр I, 219.
7. За коса — падам, спускам се, завита на къдри, на кичури; извивам се. Под вехтия му и проскубан калпак над ушите се виеха тежки и черни кичури коса. Елин Пелин, Съч. II, 73. Пред него беше тя: съвсем млада, с път през средата на черната коса, която се виеше край ушите в малки къдрички. Ст. Дичев, ЗС I, 492. Русите й къдрици се виеха върху откритото чело, а големите й сини очи гледаха замечтано над безкрайната равнина. Ал. Бабек, МЕ, 10. Главица, покрита с темноруса, като коприна коса, която са вила по плещите му. Л. Каравелов, Съч. II, 63.
◇ Вие ми се над (на) главата. Разг. Заплашва ме някаква неприятност, предстои ми нещо неприятно. Андрешко избягва, за да иде да предупреди своя съсед за бедата, която му се вие над главата. Б. Ангелов, ЛС, 265. Той беше честит, че не знаеше какво се вие на главата му. К. Величков, Н, 1884, кн. 10, 844.
Вие ми се свят (главата). Разг.; Вие ми се свяст. Диал. 1. Губя равновесие и ми е лошо.
