ВАПСАРНИЦА ж. Остар. и диал. Боя-джийница.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908. — Друга форма: вапцарница.
ВАПСАРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Бояджийски. Говоря за тия, които... отидоха в привременните курсове, отдето, след като се поналапаха от звуч-ната метода, извадиха ги като из вапсар-ский кюп .. и отидоха да станат педагози по градищата. Ил. Блъсков, КУ, 16.
— Друга форма: вапцарски.
ВАПСВАМ, -аш, несв.; вапсам, -аш, св., прех. Остар. и диал. Боядисвам, багря. Къщите на немците са спретнати, еднообразни, чисто вапсани и покрити с ламарина. И. Йовков, Разк. Ш, 166. Къде седит калеш Грозда, / калеш Грозда бояджиа, / да ми вапсат два байрака, / еден цървен, други зелен. Нар. пес., СбБрМ, 445. вапсвам се, вапсам се страд. и възвр.
ВАПСВАМ СЕ несв.; вапсам се св., непрех. Остар. и диал. Боядисвам се.
О Вапсахме я. Разг. Като възклицание за изразяване на тревога, притеснение при настъпване на неприятно, критично положение.
— От гр. (Зшсто), аор. Ерауа 'потапям'. — Друга форма: вапцвам.
ВАПСВАНЕ. Остар. и диал. Отгл. същ. от вапсвам и от вапсвам се; боядисване.
— Друга форма: вапцване.
ВАПСИЛКА ж. Остар. и диал. Боя, багра, багрило, багрилка; вапсило. На британските острови финикияните са търсили скъпи метали, кехлибар, олово, пурпур, вапсилки. Ст. Младенов, БТР, 259.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
— Друга форма: вапцйлка.
ВАПСИЛО, мн. -а, ср. Остар. и диал. Вапсилка. Бразилското дърво служи за вапсило. Ст. Младенов, БТР, 259.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951. — Друга форма: в а п ц й л о.
ВАПСУВАМ, -аш, несв.; вапсам, -аш, св., прех. Остар. и диал. Вапсвам, вапсувам се, вапсам се страд. и възвр. На великий четврътък вапсват яйцата за Велиден. Н. Геров, РБЯI, 106.
ВАПСУВАМ СЕ несв.; вапсам се св., непрех. Остар. и диал. Вапсвам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
— Друга форма: вапцувам.
ВАПСУВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от вапсувам и от вапсувам се; вапсва-не.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
— Друга форма: валцуване.
ВАПЦАМ. Вж. вапцвам.
ВАПЦАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от вапцам като прил. Диал. Боядисан. — Рамаданчо — каза дядо, — викнал съм терзия потури да ти ушие. Вапцани ли искаш или сури? Н. Хайтов, ДР, 213. Бате Иван продаде на Узунджовски панаир трийсет топа чужд вапцан шаек. Н. Ферман-джиев, РХ, 91. Скоро надойдоха и други гости, всички с червено вапцани носове — нещо което ме озадачи, додето се сетих, че причината на това не е никакъв обичай, а просто червеното яйце и хладния ден. П. К. Яворов, ХК, 128. И мустаците, и брадата му бяха бръснати, но пък покарали и тъй гъсти, че половината му лцце изглеждаше като вапцано с черно. Й. Йовков, ПГ, 188. Варлаам се посъвзе от уплашването,.. поизтегли си гащите с вапцаните ръце. Ив. Вазов, Съч. VIII, 75. Чисто кристалисани и вапцани кремневи кислоти продават ся изгладени и очистени като драгоценни камъни от втори ред. С. Веженов, X (превод),
38.
— Друга форма: вапсан.
ВАПЦАР, -ят, -я, м. Остар. и диал. Бояджия.
— От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1971. — Друга форма: в а п с а р.
ВАПЦАРНИЦА ж. Диал. Бояджийни-ца. Когато умрял бащата на Левски, Иван Кунчев, чичо му Вълъо поделил къщата и я преградил, а тая къща била на Иван Кунчев, там му била вапцарницата. Н. Ферман-джиев, РХ, 91.
— Друга форма: вапсарница.
ВАПЦАРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Бояджийски.
— Друга форма: вапсарски.
ВАПЦВАМ, -аш, несв.; вапцам, -аш, св., прех. Остар. и диал. Боядисвам. — Вапцва-ме, цялата челяд вапцва, та и аз рекох да помогна .. Туй видиш ли го? .. Там е боя-джийницата. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 26. Отсам-оттатък се наредили ниски дървени дюкянчета, боядисани уж с разни шарила — слънцето ожулило шарилата и вапца-ло навред с една безцветна сивина. П. Тодоров, И И, 12. Ние вапцахме петдесет [яйца]!
— се пъчеше Любен на Вътката, с лице нашарено като перашка. Ст. Даскалов, БП,
18. Есенес е Черняга вапцаха цял щъркел с червена боя и го пуснаха по агитация. Чудомир, Избр. пр, 35. Виното се разля по Фратя и му вапца лятното сетре и панталони. Ив. Вазов, Съч. XXII, 85. Цветът на кръвта зависи от особено вапцилно вещество. Когато това вещество са изменява при вътрешните кръвотечения, то вапцва и съседните с него ткани ту с черен, ту със зелен, ту със зеленожълт или само с жълт цвят. 3, 1875, бр. 8, 120. вапцвам се, вапцам се страд. и възвр. Как ще се покаже пред него такава? Нали щом я погледне, той ще завърти глава и ще рече: "Ти, булка, какво си се вапцала като кадъна?” Ст. Марков, ДБ, 185.
