2. Прен. Разг. Миниатюрно техническо устройство за подслушване на разговори, използвано като разузнавателно средство. О Бръмбар корояд. Вредно твърдокрило насекомо, което гризе кората на дърветата. Ips typographus. Бръмбар носорог. Твърдокрило насекомо с рогче на главата. Oryctes nasicornis. Бръмбар плувец. Вредно хищно твърдокрило насекомо, което може дълго време да живее под водата. Dytiscus margina-lis. Бръмбар рогач. Вредно твърдокрило насекомо с две рогчета на главата. Lucanus cervus. Житен бръмбар. Вредно твърдокрило насекомо, което напада цветовете и млечните зърна на житните растения. Anisoplia austriaca. Колорадски бръмбар. Вредно твърдокрило насекомо, което напада кореноплодните растения, особено картофите. Leptinotarsa aecemlineata. Майски бръмбар. Вредно за широколистните гори твърдокрило насекомо, обикн. с червено тяло, което се появява през месец май. Melolontha melolontha. Рапичен бръмбар. Вредно твърдокрило насекомо, което напада рапичната култура. Entomoscelis adonidis. > Бръмбари бръмчат в главата ми; Имам бръмбари в главата си. Разг. Лекомислен, несериозен съм. Влиза ми / влезе ми бръмбар в главата. Разг.; Влиза ми / влезе ми бръмбар в чутурата. Разг.; Пренебр. Втълпявам си някаква безполезна, неразумна мисъл или идея, която ме занимава, безпокои непрестанно. Избивам / избия тоя бръмбар от главата на някого. Разг. Накарвам някого да се откаже от някакъв план, желание, проект, идея, която не одобрявам и която той е намислил да изпълни.
БРЪ`МБАРСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от бръмбар. Притихналата върху рамката вонещица помръдна, разпери в миг криле и с истински бръмбарски устрем се гмурна в свободната бездна. О. Василев, ЖБ, 164.
БРЪ`МБАРЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от бръмбар; малък бръмбар. Когато отвориха, намериха усойницата умряла, един зелен гущер и цяла шепа дървесни бръмбарчета. Л. Михайлова, Ж, 29. Като същи бръмбарчета, бързи, лакоци, патетата се нахвърлиха на триците. И. Йовков, АМГ, 161.
БРЪ`МВАМ, -аш, несв.; бръмна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Изведнъж започвам да бръмча за кратко време, издавам звук „бръм“. избръмчавам. Потънал в мисли, неусетно Пеньо — горският, стига до Раков вир,.. Една голяма зелена муха само се за-въртва около главата му, но като съглеж-да пушката до дървото, бръмва и се изгубва из усойната... Чудомир, Избр. пр, 7. Един стършел бръмне над главите ни като стрела. К. Константинов, СЧЗ, 156. Бръмна мотор. Дончо съзря в далечината автомобил, който идваше насреща. Г. Иванов, ВН, 1953, бр. 297, 4. Екна изстрел. И още в същия миг над главите на двамата пътници бръмна тежък, едър куршум. Д. Талев, ПК, 392. Басово бръмна китара. „Въ1хожу один я на дорогу“..., — фалшиво запя тенор. Ем. Станев, ИК I-II, 19. Изневиделица бръмнала първата стрела и пронизала главата. Ламята цялата потреперала.. Каралийчев, ТР, 129.
БРЪМБАРСКИ
БРЪ`МВА МИ несв.; бръмне ми св., непрех. Разг. Изведнъж се появява в главата ми някаква натрапчива мисъл, която ме тревожи, или идея, която искам да осъществя. По едно време като му бръмна [на кмета]: паметник, та паметник! Признателност, кай, трябва, почит и уважение към тия, гдето си проляха кръвта за отечеството! Чудомир, Избр. пр, 129.
О Бръмбари са бръмнали в главата ми.
Разг. Имам, появяват ми се някакви натрапчиви мисли. Това моята сестра ли е! Момиче, ще те оставя да си трошиш главата — .., щом такива бръмбари са бръмнали в нея. П. К. Яворов, Съч. III, 1924, 42. Муха да бръмне, ще се чуе. Разг. Много е тихо. Дончо свърши. Но в арабаджийницата беше тихо — муха да бръмнеше, щеше да се чуе. Всички мълчаха, като че ли слушаха отг-ласа на чудния му сладък глас. Г. Караславов, СИ, 124. Не давам муха да бръмне. Разг. Не позволявам да се предизвиква ни най-малък шум. Фотев: Много хлопаш! 3 афирка: Ти пък не даваш муха да бръмне! Ив. Вазов, Съч. XIX, 85.
БРЪ`МВАНЕ св. Отгл. същ. от бръмвам.
БРЪМКА`ЛО, мн. -а, ср. 1. Народен музикален инструмент от извито желязо, чиито краища са съединени с опънат тел, за да се дрънка на него.
2. Детска играчка за дрънкане.
3. Прен. Разг. Досаден бъбрив човек. А това бръмкало, Рачко, беше способен по най-невинен начин да напакости. Ив. Вазов, Съч. XXII, 174.
БРЪ`МКАМ, -аш, несв., непрех. Слабо, тихо бръмча. Жътва, жътва. Знойно слънце грее, / класовете лек ветрец люлее. / Те ли шушнат тъй, или пчелите / бръмкат в слънчогледовите пити? Л. Станчев, ВД, 16. Звездите се люлеят отгоре, моторът бръмка равномерно и гладко като часовник. Н. Тихолов, . ДКД, 44. Вретеното бръмкало сладкопойно в леките й пръсти, приспивало малките. Ст. Станчев, НД, 131.
БРЪ`МКАНЕ ср. Отгл. същ. от бръмкам. В ковачницата два чука звънтяха в надпревара и звънтежът им с сливаше с песента на щурците, бръмкането на пчелите и глъхнеше в лозята. О. Василев, Т, 8.
БРЪ`МНА. Вж. бръмвам и бръм-нувам.
БРЪ`МНУВАМ, -аш, несв. (остар.); бръмна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Бръмвам.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
БРЪ`МНУВАМ
