пазвата си и извади смачканото писмо на Рада, което отвори. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 164. Отвреме-навреме то бръкваше в джоба на панталона си, изваждаше жълтеникава кутия от боя за обувки, отваряше я и оглеждаше стръвта. Сп. Кралевски, ВО, 92-93. — Най-напред, Мецано, уста ще разтвориш. С клещите ще бръкна. Зъбите ти остри навън ще измъкна. Ран Босилек, Р, 62. Едно от момичетата бръкна с ръка в кофата и плисна върху Кънча. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 1, 10. Той [овчарят] бръкна с желязната гега и измъкна едно от малките. Но вълчето пропълзя назад. Г. Райчев, В,* 9. А такава тъмнина — в окото ти да бръкне човек, няма да го видиш. М. Марчевски, ТС, 56-57. • Обр. Тоя човек бръкна грубо в тайните на душата й, но той идеше като спасител. Елин Пелин, Съч. III, 129.
БРЪ`КВАМ СЕ несв.; бръ`кна се св., непрех. Разг. 1. Мушвам, пъхвам ръка в джоб, за да извадя нещо. Петко се бръкна за кесията: — Затова пък парите, .., откъдето и да ги гледаш, все са пари. Ст. Сивриев, ПВ, 100.
2. Давам пари, плащам обикн. неохотно, без желание. — Бръкнахме се — този пара пусне, онзи пара пусне — купихме прасе от Цоло Белмустаков. Г. Марковски, СК, 15-16. Въвеждат се едни направо канибалски данъци .. Населението пак ще се бръкне, за да нахрани нашето гордо машиностроене. 168 часа, 1991, бр. 19, 2.
3. Диал. Влизам бързо някъде, мушвам се някъде. Излязох сравнително бързо и веднага се бръкнах в пивницата. Имам позволение, няма защо да бързам. Г. Краев, AЗ, 8. Бръкна се в зимника, опъна една паница вино, наля ракия от билника и като разтвори човката на петела, почерпи и него десетина лъжички преди ядене за здраве, аперитив и благополучие… Г. Краев, Ч, 36.
◇ Бръквам / бръкна в душата на някого. Разг. Предразполагам някого към себе си, като силно го разчувствам; трогвам, спечелвам. — По нашите села наоколо по-добър агитатор от тебе няма .. Ти знаеш хала на народа. С две приказки можеш да му бръкнеш в душата. .. В. Геновска, СГ, 228.
Бръквам / бръкна в здравето (мозъка) на някого. Жарг. Създавам много голяма неприятност, предизвиквам душевно страдание и под. на някого.
Бръквам / бръкна в касата (хазната). Разг. Открадвам обществени пари.
Бръквам / бръкна в кесията (джоба) на някого. Разг. Принудително вземам пари от някого за нещо, принуждавам някого да даде пари или да заплати за нещо. Да, това е прекрасно, но подло и отвратително, когато съзнаваш, че други работят вместо тебе, че единственото ни задължение е да прочетеш няколко лекции в седмицата пред бъдещи кюрета и монаси, които от своя страна ще убеждават хиляди верующи в безсмъртието на душата и глупостите на задгробния живот, за да бръкнат .. в кесиите им. Д. Димов, ОД, 262.
Бръквам / бръкна в кесията (джоба) си и бръквам се / бръкна се в кесията (джоба) <си>. Разг. Плащам, давам пари за нещо, обикн. неохотно, против желанието си. — А той там бръкна ли и в своята кесия? .. — Бръкна в кесията си и дедо владика. И това искам да кажа, че с раздаденото не ще се помогне много на пострадалите, но те всички го приеха с голяма радост. Д. Талев, ГЧ, 375-376. Националната буржоазия трябваше „да се бръкне в кесията“. Б. Темков, И, 36. „Я, казвам, братлета, се бръкнете в джобовете! Всеки да даде колкото може!“ П. Незнакомов, БЧ, 24.
Бръквам / бръкна в очите на някого. Разг. Посочвам на някого нещо много неприятно за него, доказвам му, че не е бил прав за нещо.
Бръквам / бръкна с пръст в раната. Разг. Засягам най-болезненото, най-чувствителното място.
Бръквам / бръкна с ръчичка. Разг. Открадвам.
В окото ти да бръкне някой — няма да го видиш. Разг. Употребява се, за да се изтъкне, че някъде е много тъмно и нищо не се вижда.
БРЪ`КВАНЕ ср. Отгл. същ. от бръквам и от бръквам се.
БРЪ`КНА. Вж. бръквам.
БРЪМ междум. За наподобяване бръмченето на пчела, муха и др. — Бръм! — изви се пчелата / и му жилна ръката. В. Паспалеева, МСС, 8. Комарите танцуваха, а майските бръмбари бръмчаха: — Бръм, бръм! Св. Минков, СЦ (превод), 18.
БРЪМБАЗЪ`К, -ът, -а,* мн. -зъ`ци, след числ. -ка, м. Разг. 1. Малък бръмбар. Бръмбазъкът минал и запитал: — Защо плачеш, Зайче-подскоканче? — Остави се! .. Звяр се вмъкнал в моята колибка .. — Аз ще го изпъдя! .. Впуснал се Бръмбарко .. щипнал Козля по краката. Ран Босилек, Р, 51.
2. Прен. Дребна, понякога непотребна вещ; дреболия.
3. Малък на ръст, дребен човек.
4. Муз. Миниатюрен металически музикален инструмент с прикрепено към него стоманено езиче, на който се свири, като се захапва със зъби езичето и привежда в трептене с палец.
БРЪМБАЗЪ`ЧЕ, мн. -та, ср. Разг. Малък на ръст, дребен човек.
БРЪ`МБАР м.* 1. Общо название на твърдокрили насекоми. Coleoptera. Из топлия въздух летяха бръмбари. Й. Йовков, ПК, 135. Отнякъде шумно долетя едър, черен бръмбар, мушна се дръзко между белите китки, после пак отхвъркна, завъртя се над най-високите клонки на сливата и пак изчезна. Д. Талев, СК, 18. Кацна бръмбар на трънка / и захвана да бръмка. Елин Пелин, ПБ, 135. Ако би сяка муха мед брала, бръмбарът би набрал най-много. Погов. П. Р. Славейков, БП I, 6.
