Page:RBE Tom1.djvu/969

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
Корекцията на страницата е одобрена


2. Обикн. мн. Плодът на това растение; червена боровинка.


БРУСТ, бру`стът, бру`ста, мн. няма, м. Спорт. Стил на плуване по гърди, при които ръцете едновременно се изнасят напред и след това се прибират към тялото с кръгови движения. Лека-полека той се научи да плува бруст, но брустът е бавен стил, с него и при най-добро желание не може да се отиде далеч. П. Незнакомов, СНП, 222.

— От нем. Brustschwimmen ’плуване бруст’.


БРУ`СТВЕР м. Воен. 1. Земен насип пред окоп за защита на бойците и за опиране на пушките при стрелба. Един снаряд експлодира пред самия бруствер на окопа и ги [войниците] зарина с пръст и корени. В. Нешков, Н, 147. От своя страна ние се залепваме до бруствера и продължаваме стрелбата. Л. Стоянов, X, 13. Той се движеше по окопите и ходовете винаги наведен, никога не стърчеше над бруствера. П. Вежинов, НС, 44.

2. Бронирана стена на военен кораб за защита основите на комин, на бойна кула и др.

— Нем. Brustwehr през рус. бруствер.


БРУ`СТВЕРЕН, -рна, -рно, мн. -рни. Воен. Прил. от бруствер.


БРУ`СЯ, -иш, мин. св. бру`си`х, несв., прех. Диал. Бруля (в 1 знач.). Брусят орехите. бруся се страд. бруся си възвр.


БРУТА`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Книж. 1. Който проявява безогледна грубост, насилничество. Аз виждах, колко е нещастен / човекът, беден от мечти, / и колко става по-прекрасен, / когато блян го навести, — / и бранех от света брутален / това, с което го дарях. Т. Траянов, П, 118. Брутален човек.

2. Който се характеризира с безогледна грубост, насилничество. В бруталното нападение срещу Египет ние виждахме едва ли не началото на големия пожар. П. Вежинов, ДМ, 26. Нима не познаваше неумението на тоя човек да крие чувствата си, неговата студенина, съвсем брутална, неприкрита от никакво възпитание, Ем. Станев, ИК III-IV, 295.

— От фр. brutal.


БРУТА`ЛНО. Книж. Нареч. от брутален; грубо. Това момче [Холбърн] говори грубо, с хулигански фрази, държи се брутално, но тъкмо така прикрива своята извънредно изострена чувствителност. Е. Каранфилов, Б III, 157.


БРУТА`ЛНОСТ, -тта`, мн. -ти, ж. Книж. 1. Само ед. Качество на брутален; грубост, насилие. Борис Казански седна безцеремонно .. и със своята бруталност веднага завладя цялата маса. Д. Ангелов, ЖС, 226.

2. Брутална, груба постъпка. На власт беше едно от най-реакционните правителства — кабинетът на Димитър Петков с пълния стамболовистки аксесоар на произволи, бруталности, цинизъм и гешефти. К. Константинов, ППГ, 93.


БРУ`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни. Прил. от бруто. Брутно месечно възнаграждение. Брутен доход.

Брутна химическа формула. Хим. Формула, която показва само качествения и количествения състав на съединенията.


БРУ`ТО нареч. 1. Търг. Заедно с опаковката; заедно с дарата (за стока, която се тегли). Противоп. нето. Кафето струва бруто 8 лева килограма.

2. Финанс. Без да се приспадат удръжките (за сума). Във ведомостта заплатите се изчисляват бруто.

Бруто за нето. Разг. Без да се приспада дарата. — Бруто за нето… Какво е най-сетне това от вас! Ами всеки ден аз дигам по толкова чували! Всеки по кило. Къде отива това? .. — Дигай и бягай, ти казвам! И пак скандал за това пусто „бруто за нето“. Д. Калфов, ПЮН, 12-13.

— Ит. brutto през нем. или рус. (вж. Л. Банков, Към историята на някои заемки от западните романски езици, ГСУ, 1960, 249). — Ив. Богоров, Френско-български речник, 1860 г.


БРУЦЕЛО`ЗА ж. Мед. Заразна болест по добитъка, която се предава и на човека чрез месото или млякото на заразените животни и се проявява в периодични пристъпи от трескаво състояние с повишена температура, главоболие, болки в мускулите, увреждане на ставите черния дроб, далака и др.; малтийска треска.

— От англ. собств.


БРУЦЕЛО`ЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни. Мед. Прил. от бруцелоза. Работниците в бруцелозните овцевъдни стопанства трябва да се подлагат ежегодно на ваксинация против бруцелоза. НТМ, 1961, кн. 9, 26.


БРЪБЛИ`В, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Бъбрив. Да ви пази господ от бръблива жена, от козя краста и от костеливи орехи. Погов., Ст. Младенов, БТР, 214.


БРЪВ, бръвта`, мн. бръ`ви, ж. Диал. Греда или дърво, поставено за мост над поток или река. Трябва да заобиколя през моста. — Защо не минете по бръвта? Ив. Кирилов, Ж, 18. Над потока ще видиш, бурята е капичнала тук-там дебело дърво. Ти мини по една от тези бръви и върви направо. П. Тодоров, Събр. пр II, 307.

Сбърквам се / сбъркам се като куче на бръв. Диал. Извънредно много се изплашвам и не мога да намеря изход от неблагоприятното положение, в което съм изпаднал.


БРЪВНО`, мн. -а`, ср. Диал. Отсечено и одялано дърво за строеж; греда.


БРЪ`КВАМ, -аш, несв.; бръ`кна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Мушвам, пъхвам ръка или друг предмет някъде, обикновено за да намеря или извадя нещо. Той бръкна в