2. Прен. Разг. Миниатюрно техническо устройство за подслушване на разговори, използвано като разузнавателно средство.
◇ Бръмбар корояд. Вредно твърдокрило насекомо, което гризе кората на дърветата. Ips typographus.
Бръмбар носорог. Твърдокрило насекомо с рогче на главата. Oryctes nasicornis.
Бръмбар плувец. Вредно хищно твърдокрило насекомо, което може дълго време да живее под водата. Dytiscus marginalis.
Бръмбар рогач. Вредно твърдокрило насекомо с две рогчета на главата. Lucanus cervus.
Житен бръмбар. Вредно твърдокрило насекомо, което напада цветовете и млечните зърна на житните растения. Anisoplia austriaca.
Колорадски бръмбар. Вредно твърдокрило насекомо, което напада кореноплодните растения, особено картофите. Leptinotarsa aecemlineata.
Майски бръмбар. Вредно за широколистните гори твърдокрило насекомо, обикн. с червено тяло, което се появява през месец май. Melolontha melolontha.
Рапичен бръмбар. Вредно твърдокрило насекомо, което напада рапичната култура. Entomoscelis adonidis.
> Бръмбари бръмчат в главата ми; Имам бръмбари в главата си. Разг. Лекомислен, несериозен съм.
Влиза ми / влезе ми бръмбар в главата. Разг.; Влиза ми / влезе ми бръмбар в чутурата. Разг.; Пренебр. Втълпявам си някаква безполезна, неразумна мисъл или идея, която ме занимава, безпокои непрестанно.
Избивам / избия тоя бръмбар от главата на някого. Разг. Накарвам някого да се откаже от някакъв план, желание, проект, идея, която не одобрявам и която той е намислил да изпълни.
БРЪ`МБАРСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от бръмбар. Притихналата върху рамката вонещица помръдна, разпери в миг криле и с истински бръмбарски устрем се гмурна в свободната бездна. О. Василев, ЖБ, 164.
БРЪ`МБАРЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от бръмбар; малък бръмбар. Когато отвориха, намериха усойницата умряла, един зелен гущер и цяла шепа дървесни бръмбарчета. Л. Михайлова, Ж, 29. Като същи бръмбарчета, бързи, лакомци, патетата се нахвърлиха на триците. Й. Йовков, АМГ, 161.
БРЪ`МВАМ, -аш, несв.; бръ`мна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Изведнъж започвам да бръмча за кратко време, издавам звук „бръм“. избръмчавам. Потънал в мисли, неусетно Пеньо — горският, стига до Раков вир, .. Една голяма зелена муха само се завъртва около главата му, но като съглежда пушката до дървото, бръмва и се изгубва из усойната… Чудомир, Избр. пр, 7. Един стършел бръмне над главите ни като стрела. К. Константинов, СЧЗ, 156. Бръмна мотор. Дончо съзря в далечината автомобил, който идваше насреща. Г. Иванов, ВН, 1953, бр. 297, 4. Екна изстрел. И още в същия миг над главите на двамата пътници бръмна тежък, едър куршум. Д. Талев, ПК, 392. Басово бръмна китара. „Выхожу один я на дорогу“…, — фалшиво запя тенор. Ем. Станев, ИК I-II, 19. Изневиделица бръмнала първата стрела и пронизала главата. Ламята цялата потреперала. Каралийчев, ТР, 129.
БРЪ`МВА МИ несв.; бръ`мне ми св., непрех. Разг. Изведнъж се появява в главата ми някаква натрапчива мисъл, която ме тревожи, или идея, която искам да осъществя. По едно време като му бръмна [на кмета]: паметник, та паметник! Признателност, кай, трябва, почит и уважение към тия, гдето си проляха кръвта за отечеството! Чудомир, Избр. пр, 129.
◇ Бръмбари са бръмнали в главата ми. Разг. Имам, появяват ми се някакви натрапчиви мисли. Това моята сестра ли е! Момиче, ще те оставя да си трошиш главата — .., щом такива бръмбари са бръмнали в нея. П. К. Яворов, Съч. III, 1924, 42.
Муха да бръмне, ще се чуе. Разг. Много е тихо. Дончо свърши. Но в арабаджийницата беше тихо — муха да бръмнеше, щеше да се чуе. Всички мълчаха, като че ли слушаха отгласа на чудния му сладък глас. Г. Караславов, СИ, 124.
Не давам муха да бръмне. Разг. Не позволявам да се предизвиква ни най-малък шум. Фотев: Много хлопаш! Зафирка: Ти пък не даваш муха да бръмне! Ив. Вазов, Съч. XIX, 85.
БРЪ`МВАНЕ св. Отгл. същ. от бръмвам.
БРЪМКА`ЛО, мн. -а, ср. 1. Народен музикален инструмент от извито желязо, чиито краища са съединени с опънат тел, за да се дрънка на него.
2. Детска играчка за дрънкане.
3. Прен. Разг. Досаден бъбрив човек. А това бръмкало, Рачко, беше способен по най-невинен начин да напакости. Ив. Вазов, Съч. XXII, 174.
БРЪ`МКАМ, -аш, несв., непрех. Слабо, тихо бръмча. Жътва, жътва. Знойно слънце грее, / класовете лек ветрец люлее. / Те ли шушнат тъй, или пчелите / бръмкат в слънчогледовите пити? Л. Станчев, ВД, 16. Звездите се люлеят отгоре, моторът бръмка равномерно и гладко като часовник. Н. Тихолов, ДКД, 44. Вретеното бръмкало сладкопойно в леките й пръсти, приспивало малките. Ст. Станчев, НД, 131.
БРЪ`МКАНЕ ср. Отгл. същ. от бръмкам. В ковачницата два чука звънтяха в надпревара и звънтежът им с сливаше с песента на щурците, бръмкането на пчелите и глъхнеше в лозята. О. Василев, Т, 8.
БРЪ`МНА. Вж. бръмвам и бръмнувам.
БРЪ`МНУВАМ, -аш, несв. (остар.); бръ`мна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Бръмвам.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
