БРЪ`МНУВАНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от бръмнувам; бръмване.
БРЪМТЕ`Ж, мн. няма, м. Рядко. Бръмчене. Нищо не се чува из махленските дворища освен сънливо тракане на станове и бръмтеж на масури. К. Константинов, Избр. разк., 11. Бавен / подзела ход далеч, дружина шумна сви / в долът, .. — като пчели, кога им матката изхвръкне / из старата тръвна и роя се помъкне / подире й — от клон на клона прехвърчи, / и пълни въздуха с бръмтежа си, бучи / и как и де да се намести дири сгода. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 227.
БРЪМЧА`, -и`ш, мин. св. -а`х, несв., непрех. За насекомо (бръмбар, пчела, муха и под.) — като летя, издавам, произвеждам с крилете си трептящ, еднообразен звук. Комарите танцуваха, а майските бръмбари бръмчаха: — Бръм, бръм! Св. Минков, СЦ (превод), 18. Някаква едра муха, влязла кой знае откъде, досадно, непрекъснато бръмчеше с твърдите си крила из въздуха. П. Михайлов, ПЗ, 109. В гората падаха с глух шум желъди и шишарки, по междите на малките нивици зрееха закъснели диви круши и около тях бръмчаха залутани зли оси. Д. Талев, И, 608. По земята около масите бяха разхвърляни динени кори и семки, около които бръмчаха рояци мухи. Й. Йовков, ПГ, 84. По отрупаните с цвят сливаци бръмчеха пчели. Елин Пелин, Съч. II, 82. // За машина, уред и под. — издавам еднообразен шум при бързо движение (въртене, летене и под.). Някъде бръмчеше глухо самолет. Д. Димов, Т, 693. От сутрин до късна вечер се чуваха припрените викове на работниците, които разтоварваха вагоните, бръмчаха камиони, пищяха локомотиви. М. Марчевски, П, 163. Нощта беше непрогледно тъмна, тиха, пустинна — само звездите блестяха по черното небе и само моторът тихичко и приятно бръмчеше. П. Вежинов, ДБ, 94. Тихо поскръцва чекръка, бръмчи и пее вретеното. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 208. Вихър бий телеграфните стълбове, / и студените жици бръмчат. / Във гласа им, във стона им скърбите / на душата народна звучат. Хр. Радевски, П, 14. // За множество, тълпа — произвеждам еднообразен, несилен шум от говор, движение. Цяла маса граждани и селяни мирно и тихо бръмчаха в двора и прилежащата улица. Ал. Константинов, БГ, 124. Тя се върна в училището, децата бръмчаха наведени над плочите и читанките си, както ги бе оставила. Д. Талев, И, 423. Около елегантния тезгях бръмчаха мъже и жени и като в модерните кръчми на столицата закусваха и пиеха прави. Г. Караславов, Т, 12. • Обр. Хем му се спеше, хем в главата му бръмчаха рояци мисли, кроежи, предположения. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 233. Главата й бръмчеше от рояци мисли, шумливи и бесни. Ив. Вазов, Съч. IX, 155.
◇ Бръмбари ми бръмчат в главата. Разг. Глупав, лекомислен съм. Не е някой празноглав ритнитопка, като тия хлапаци от Борово, дето не пропущат мач и се интересуват само от футболни, волейболни и не знам какви си отбори, а в главите им бръмчат бръмбари. М. Марчевски, П, 219.
Муха ми бръмчи в главата. Разг. Имам, втълпил съм си някаква мисъл, която непрестанно ме тревожи.
Ушите ми бръмчат. Разг. Имам шум в ушите.
БРЪМЧЕ`НЕ ср. Отгл. същ. от бръмча. Настъпи мълчание. Бръмченето на пчелите сякаш се усили. В белите цветове на акацията, .., неспирно трептеше жужукането на насекомите. Ем. Станев, ИК I-II, 89. А че моментът беше труден и даже опасен, личеше по нервното бръмчене на телефоните. Д. Димов, ОД, 302. В един и половина часа на улицата се чу бръмчене на лека кола. П. Вежинов, НС, 119.
БРЪМЧИ`ЛО, мн. -а, ср. 1. Детска играчка, която при движение бръмчи. Тогава в небето над върховете на тополите се извисяват хвърчила — и големи, и малки, с бръмчила и без бръмчила. Т. Харманджиев, КЕД, 88.
2. Разг. Пренебр. Машина, която при движението си произвежда еднообразен шум, бръмчене. — Ако склониш — казвай навреме, докато не сме прехвърлили трактора на долния край. — Прехвърлете го, момчета, по-скоро го махнете туй проклето бръмчило, дето ми проглуши ушите. А. Каралийчев, СР, 53.
3. Ручило на гайда.
БРЪН междум. Рядко. Бръм. А пчелата покрай ушите му: „брън!“ брън!“.
БРЪ`НВАМ, -аш, несв..; бръ`нна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Диал. Бръмвам. Мисля да почна тия дни да кося моите ливади .., такава хубавина по полето — да не можеш да й се нагледаш… като ти цъфнали ония цветя, като бръннали ония пчели, като се размирисали ония билки — рай… Ц. Гинчев, ГК, 236. Засвирили зурли, гърмнали тъпани, бръннали гайди и цигулки и с голяма веселба ги [царският син и момата] завели в царските дворове. Нар. прик., Христом. KM II, 179.
БРЪ`НВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от брънвам; бръмване.
БРЪ`НКА ж. 1. Метално колелце, обикновено като част от верига; халка. Мечката, със забита в носа желязна брънка, у която е закачена веригата й, се гурка във водата, глади с предна лапа муцуната си и ту извръща очи към децата, ту към мечкаря, приседнал на брега. П. Тодоров, И I, 29. Окът се заби, но нали отпред има две
