брънки, където прекарват каишите, тия брънки назад се припречват и окът не може да се извади. Й. Йовков, ПГ, 226-227.
2. Прен. Съставна част от някаква последователна редица от събития, мисли и др. И да вървят по дяволите! Да правят, каквото искат, стига във веригата на техните дела да изчезне оная брънка, в която той неволно се бе замесил. П.* Вежинов, ДБ, 52. Борбата между капитализма и работническата класа у нас ще трае още дълго… Сегашната стачка е само една брънка от тази борба и ние не трябва да прахосваме безполезно хората си… Д. Димов, Т, 235. А съдържанието на една поема — не е ли една брънка от душевните преживявания на поета? К, 1926, бр. 96, 1.
3. Диал. Бримка (в 1 знач.). То пуста женска работа, спори ли? Брънка по брънка плети чорап, жичка по жичка надявай платно, .., че къща гледай и прокопсай. Ил. Блъсков, БП II, 90.
◇ Държи ли ти брънката. Диал. Имаш ли кураж; смееш ли.
БРЪ`НКАМ, -аш, несв., непрех. Диал. Бръмкам. Дал и тебе, мила бабо, / зла налегна грижа? / ил те дрямка надделява, / вретено кат брънка? К. Христов (превод), Мис., 1899, кн. 5, 482.
БРЪ`НКАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от брънкам; бръмкане.
БРЪ`ННА. Вж. брънвам.
БРЪНЧА`, -и`ш, мин. св. -а`х, несв., непрех. Диал. Бръмча. Комарете брънчале наляво и надясно. Л. Каравелов,* Съч. VII, 25.
БРЪНЧЕ`НЕ ср. Диал. Отгл. същ. от брънча; бръмчене.
БРЪ`НЧИЦА ж. Умал. от брънка; малка брънка. — Бял ден, знаеш ли какво е? — питаше ме тя, като клатеше така заканително машата, че желязната й брънчица тихо позвънтяваше. — Един едничък бял ден не съм видяла. О. Василев, ЖБ, 49-50.
БРЪ`СВАМ, -аш, несв.; бръ`сна -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. бръ`снат, св. 1. Прех. и непрех. Забърсвам, изчиствам набързо, небрежно с парцал, четка и под. замърсена повърхност. — Я не се карайте, ами се наредете да обядваме, .. Хаджи, я бръсни малко масата, че е заприличала на купище от твоите вонещи цигари!… Ив. Вазов, Съч. XVIII, 11. Андроница дигва паралията; после невястата бръсва два-три пъти с метлата и всички насядат из къщи. П. Тодоров, Събр. пр II, 241. Преди да тръгне [тате], мама го изгледа още веднъж, оправи гръдника на ризата му и бръсна два-три пъти с четка по раменете му. Ст. Чилингиров, ХНН, 219.
2. Прех. Удрям, шибвам нещо леко, изведнъж с провлечено движение. Биволът метна опаш, та ме бръсна по образа: от това е тоя нишан! П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 66. Върхарите й [на тополата] свирнаха, стигнаха до къщурката на Стойчо Босия, бръснаха прозореца и строшиха стъклата. А. Каралийчев, НЗ, 60.
3. Прех. Первам, бутвам леко нещо, та се плъзга по някаква повърхност. Осман бръсна портмонето и жълтиците се изсипаха на тревата. Ив. Вазов, Съч. XII, 112. „Плашат врабците!“ — бръсна той вестника, но тутакси го дигна и отново се зачете. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 150-151. бръсвам се, бръсна се страд.
БРЪСВА`НЕ ср. Отгл. същ. от бръсвам и от бръсвам се.
БРЪСКА`ЛКА ж. Простонар. Метла от вършини. Аз и досега слушам крехкият глас на българското момиченце, което мете двора си с бръскалката, и пее си своята народна песенчица. Л. Каравелов, Съч. II, 29. Майка й е вече навън, мете навалялия сняг. Дългата черна бръскалка драще като врабчови крачка белия сняг. А. Каменова, ХГ, 188. Оставаше само в двора му да влезе, да се развърти с някаква огромна бръскалка и за един миг да измете всичко. Ст. Марков, ДБ, 490.
БРЪСКА`ЛЧИЦА ж. Простонар. Умал. от бръскалка; малка бръскалка.
БРЪ`СКАМ, -аш, несв. 1. Непрех. и прех. Мета набързо и небрежно. Един разгърден старец бръскаше с дълга метла по двора. Ст. Даскалов, ПЯ, 106. Някакво ниско непознато момче с мрачен поглед, голяма глава и закърпени панталони на коленете бръскаше между столовете с метла. П. Стъпов, ЧОТ, 128. // Прех. Подхващам с метла, замитам (смет). „Къща без жена — огън да я гори“ — мърмореше той и бръскаше с метлата боклука под креватите. Д. Кисьов, Щ, 49.
2. Прех. и непрех. За вятър, дъжд и под. — удрям, шибам, бия. Нали уж тъмна нощ беше, нали уж вятър и дъжд ни бръскаха в очите, — а пък излизаме из бараката, и какво да видим? — Като грейнала оная ми ти месечина. Ал. Константинов,* Съч. I, 256. И ето стоим ние в късната есенна вечер на варненския кей, бръска ни студен дъждец и охлажда съвсем настроението ни. П. Вежинов, ДМ, 3. Снежен прах на облаци се носеше из въздуха и бръскаше в очите ни. К. Калчев, УЧС, 21. // Прех. Като удрям, шибам, мятам, пръскам, разпилявам нещо. Влажен есенен вятър виеше лудо навън, фучеше из клоните на старата круша и с шум бръскаше по прозорците мъртво пожълтелите листа. Елин Пелин, Съч. I, 53. Зимният вятър, който духа откъм морето, почна да бръска сняг. Побеля Тракийската равнина. А. Каралийчев, ПД, 128. Суровият северен вятър ги [листата] обрули с варварска жестокост и като нашественик се втурна из полето и селските дворища .., бръскаше снега от високите места и пълнеше
