долчините. И. Петров, НЛ, 6. // Удрям леко, перкам. Изгората недна, хем приказва дяволито с него, дразни го, хем бръска с юнашката си ръка неговата в тъмнината… Ив. Вазов, Съч. ХIII, 15.
3. Прех. Диал. За дръндар — разбивам вълна или памук (Н. Геров, РБЯ). Бръска вълна.
4. Прех. Диал. Плещя, бръщолевя, дрънкам (Н. Геров, РБЯ). Бръска ни зрели, ни врели. H. Геров, РБЯ I, 75. бръскам се страд.
БРЪ`СКАНЕ ср. Отгл. същ. от бръскам и от бръскам се.
БРЪСКА`Ч м. Диал. Дръндар.
БРЪ`СНА1. Вж. бръсвам и бръснувам.
БРЪ`СНА2, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. бръснат, несв. 1. Прех. и непрех. С бръснач и под. премахвам, чистя косми гладко, до кожа от глава, лице или тяло. Ръката на чирака затрепера, бръсначът се затресе в нея, .. Бедното момче познаваше, че бръсне Левски. Ив. Вазов, Съч. XII, 157. Той сапунисва петнадесет минути лицето на задремалия от наслада франт и го бръсне с елегантен размах. Св. Минков, ДА, 92. Тежко на глава, въз която се учат аджамиите да бръснат. Послов., П. Р. Славейков, БП II, 161. // В съчет. с мустаци, брада. Имам навик, обичай да не си оставям мустаци (брада). Той бръснеше и мустаците, и брадата си. Й. Йовков, ВАХ, 46.
2. Непрех. За студен вятър — бруля, духам силно. На софрата бащата започна да разказва: задухал е един вятър откъм Балкана, реже и бръсне. Нощес ще вие фъртуната. А. Каралийчев, ПС III, 50. На площадчето вятърът бръснеше, обаче в глухата уличка беше завет. Ем. Станев, ИК III-IV, 117-118. Острият ноемврийски вятър бръснеше по земята и си играеше с русите му кичури като със суха трева на запустяла нива. Д. Ангелов, ЖС, 501.
3. Прех. Прен. С отриц. не или във въпр. изр. Зачитам, признавам, ценя, уважавам. Като се почне от ефрейтора, та се свърши с генерала, всеки те подмяташе и никой не те бръснеше за човек. Г. Караславов, Избр.* съч. II, 456. — Поп Николай е в катрана, дядо .. — Ами нали беше, божем, поп — свещеник! — Се` едно… Тук не бръснат никого — всекиму според делата му. Елин Пелин, Съч. I, 34. — Кмета, кой го бръсне кмета! А`ко е кмет, да си седи там в канцеларията. Й. Йовков, А, 22. — За Бориса, кайш… Че на Бориса пее ли му още петелът там бе? Че кой го бръсне например за нещо? К. Калчев, СТ, 256. бръсна се I. Страд. от бръсна в 1 и 3 знач. Всякога се бръсна от един и същ бръснар. II. Възвр. от бръсна в 1 знач. Той се готвеше да се бръсне, беше загърнат с бяла авлия и гъста сапунка покриваше цялото му лице. Й. Йовков, Разк. II, 56. Зърнах Максим, седнал до масата, насапунисан — бръснеше се. П. Славински, ПЩ, 387. Бръсна се в един и същи салон.
◇ Кой те пита, бръсне ли се владиката. Разг. Пренебр. Защо се месиш в работи, които не те засягат?
Не бръсна за слива (лула тютюн) някого. Разг. Пренебр. Не уважавам, не зачитам никак някого. — Възпитание нямат тия хора, господа! — .. — Ще кажат: „Виж каква се е подгордяла и главозамаяла! Писахме й, а тя не ни бръсне и за лула тютюн!“ Ст. Даскалов, СЛ, 368.
Ниско бръсна. Разг. Пренебр. Говоря рязко, много остро. Станкулов го смъмри: — Остър език имаш, ниско бръснеш. М. Марчевски, П, 229.
БРЪСНА`Р, -ят, -я, мн. -и, м. Човек, чийто занаят е да бръсне, да стриже и да подстригва. Иван Джакът, бръснарят, беше обръснал вече няколко турски глави. Ив. Вазов, Съч. VII, 36. Той бръснеше и мустаците и брадата си, но тъй като не винаги намираше бръснар, те бяха наболи. Й. Йовков, ВАХ, 46. Една сутрин при него влезе бръснар. Омота на врата му мръсен чаршаф и започна да го стриже. Кл. Цачев, ГЗ, 134.
БРЪСНА`РИН, мн. бръсна`ри, м. Остар., сега простонар. Бръснар. Бръснаринът Агоп, който не разбираше добре тънкостите на българския език и сам говореше твърде развалено, се засмя. Ст. Чилингиров, ХНН, 14.
БРЪСНА`РКА ж. Жена бръснар.
БРЪСНАРЛЪ`К, мн. няма, м. Простонар. Бръснарство. Човек не е обръснал, та кърви да не потекат от него! .. Та и бръснарлъкът му беше такъв, искам да кажа, затова и него заряза. Чудомир, Избр. пр, 18-19.
БРЪСНА`РНИЦА ж. Заведение, в което се бръсне, стриже и подстригва. Те отиваха в града и първата им работа, .., щеше да бъде да оставят брадите си в някоя бръснарница. Й. Йовков, ЧКГ, 155. Той имаше вид на човек, излязъл преди пет минути от някоя бръснарница, защото пудрата още се виждаше по прясно избръснатото му лице. Ем. Станев, ИК I-II, 85-86.
БРЪСНА`РНИЧКА ж. Умал. от бръснарница; малка бръснарница. Влезе в една бръснарничка с току-що подлят под и се обръсна. Ем. Станев, ВТВ, 21.
БРЪСНА`РСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от бръснар. Вътре, от двете страни на дългия тесен салон, бяха наредени десетина бръснарски стола. Ал. Бабек, МЕ, 157. До ъгъла лъщи повиснал на тел бръснарски леген, а на прозорчето под него се мъдри буркан с пиявици и саксийка босилек. К. Константинов, ПЗ, 84. На друг ъгъл бръснарски чирак премита бръснарския дюкян. П. Здравков, НД, 14. — Ще се откажеш от
