бръснарския си навик да дрънкаш на клиентите врели-некипели, докато ги бръснеш или фризираш. Св. Минков, РТК, 179. Бръснарски салон.
БРЪСНА`РСТВО, мн. няма, ср. Занаят на бръснар. Препитавам се с бръснарство. // Работа, умение на бръснар. Свирнята на баща си не можа да научи и бръснарството му беше никакво, ама пиенето му — чиста работа! Чудомир, Избр. пр, 18.
БРЪСНА`РЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от бръснар; млад бръснар. — Нали ти си Тачо бръснарчето от село Остра могила? Чудомир, Избр. пр, 189.
БРЪ`СНАТ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от бръсна2 и от бръсна се като прил. Който е обръснат, без косми, гладък. — Прегледах, .. — отговори заптието, като си обриса с кърпа изпотения бръснат врат. Ив. Вазов, Съч. XII, 155. Едно бръснато момче се спусна да ми съблича палтото. Ал. Константинов, БГ, 61. Там на прозореца се яви младежкото бръснато лице на Радков, с гъста закъдрена коса. Й. Йовков, ПГ, 246. Червената му чалма беше паднала и неговата бръсната глава с малък перчем на темето лъщеше на слънцето. Ст. Загорчинов, ДП, 305.
◇ Кой те пита бръснат ли е владиката (кадията). Разг. Пренебр. Защо се месиш в работи, които не те засягат?
БРЪСНА`Ч м. Специален остър нож или уред за бръснене. После той се разположи да се бръсне. Извади бръсначи, каиши, сапуни, пудри, кремове, шише с кьолнска вода. Поиска топла вода. Д. Талев, ПК, 602. На подложката бяха наредени разни бръснарски принадлежности — машинки за стригане, ножици, бръсначи, бурканчета с пудра и помада. Д. Спространов, С, 13. Лицата им, корави и здрави, бяха покрити с пръв мъх косми, непокътнат още от бръснач. Н. Бончев, ТБ (превод), 3.
◇ Акъл — море, ум — бръснач. Разг. За много умен, схватлив, досетлив човек.
На такава глава — такъв бръснач. Разг. Употребява се, когато някой заслужено понася някакво лошо отношение, грубост. — Да ти покажа Вазов как пак ме е маскарил в една статия .. Обаче аз пък после ще ти прочета какъв отговор съм му написал. На такваз глава — такъв бръснач. Г. Данаилов, ДС, 201.
Умът ми реже (сече) като бръснач. Разг. Много бързо, лесно схващам, много съм умен и съобразителен. Димо го защитаваше от нападките. — Къде е малък Колето — викаше той. — Умът му сече като бръснач. Каквото чуе — попива. Какво инженерче ще стане от него! Л. Галина, Л, 59. Евреинът млъкна, за да почине. Другарите му, които го слушаха превърнати в слух, се раздвижиха. — Златна уста имаш, Максиме!… — рече Спасуна. — Умът ти реже като бръснач. Д. Димов, Т, 235.
БРЪ`СНЕНЕ ср. Отгл. същ. от бръсна2 и от бръсна се. Бръснарят от Буенос Аайрес владее знанията си с оная тънкост, която му отнема цял час време за едно бръснене. Св. Минков, ДА, 92. Ножче за бръснене.
◇ На такваз глава — таквоз бръснене. Употребява се, когато някой заслужено понася някакво лошо отношение, грубост.
БРЪ`СНЕЩ, -а, -о, мн. -и. Прич. сег. деят. от бръсна2 като прил. Обикн. в съчет.: Бръснещ полет. Воен. Хоризонтален полет на самолет или група самолети, извършван с голяма скорост на съвършено малка височина (обикн. за внезапно нападение на противника). От север изскочи един изтребител и с бръснещ полет премина над гемията, като я обсипа с дъжд от куршуми. С. Чернишев,* ВМ, 179.
БРЪСНИ`Ч м. Диал. Бръснач. — Ти дръж брадвата, шепнеше един глас и като ти кажа: „удри!“ с острото удри право в главата; тя е остра като бръснич, но гледай верно. Ц. Гинчев, ГК, 286.
◇ Обръсвам / обръсна без бръснич някого. Диал. Излъгвам, измамвам някого, като му продавам нещо прекалено скъпо.
БРЪ`СНУВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); бръ`сна, -еш, мин. св. -ах, св., прех. и непрех. Бръсвам. бръснувам се страд.
БРЪ`СНУВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от бръснувам и бръснувам се; бръсване.
БРЪ`СТ, бръ`стът, бръ`ста, мн. бръ`сти, м. и бръст, бръстта`, мн. бръ`сти, ж. Събир. Диал. Сурови клони заедно с листата, които се използуват за храна на добитък обикновено през зимата; бръстина, листник.
БРЪ`СТЕНЕ1 ср. Диал. Отгл. същ. от бръстя1 и от бръстя се.
БРЪ`СТЕНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от бръстя2 и от бръстя се.
БРЪ`СТИ`НА ж. Диал. Бръст. — Още днеска подкарвай козите. Ала гледай добре да ги храниш. Да им сечеш бръстина в гората! Ран Босилек, Р, 91. Топела се гората за пасища и ниви, пържели я за въглища, кършели я за листе и бръстина, та одрипавяла, сиромашката. Н. Хайтов, ПП, 16.
БРЪСТУ`ВАМ, -аш, несв., прех. Диал. За коза — ям листа от дървета, ям бръст. — Манке, ти ни позабрави, откак стана овчарка — рече кака Деша, която се бе качила чак на връхните клони на съседната череша и като коза бръстуваше дългите и тънки дръжки с близнаците плодове. Кр. Григоров, ПЧ, 128. бръстувам се страд.
БРЪСТУ`ВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от бръстувам и от бръстувам се.
БРЪ`СТЯ1, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Диал. 1. Сека бръст за храна на добитъка.
2. Храня добитък с бръст. Стойку лю, синку,
