Page:RBE Tom1.djvu/507

От Читалие
Версия от 01:50, 25 ноември 2012 на Ботьо (беседа | приноси) (Некоригирана)
(разл) ← По-стара версия | Текуща версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


2. Като същ. баковото ср. Простонар. Обръщение към по-млад човек за изразяване на иронично или покровителствено отношение. — Тоя пък тръгнал по гащи. С такива голи крака, баковото, воловар не се става. Ще си одереш кожата, докато изкараш стоката от шумака! П. Здравков, НД, 128.

БАКПУЛВЕР м. Готв. Праховидно вещество, смес от натриев бикарбонат и слаби киселини или кисели соли, което се използва в сладкарството за бухване на тестото.

— Нем. Backpulver.

БАКРАЧ м. Диал. 1. Меден котел; медник. По-натам / млад бакърджия е бакрачи и сахани I изпънал да лъщят на слънце. П. П. Славейков, Събр. съч., III, 90. Снощи вечер, по тъмница, / аз се върнах от чешмата, / със бакрачи във ръчица. Ц. Церковски, Съч. I, 188.

2. Количеството течност, което се вмества, съдържа в такъв съд.

— Тур. bakrag.

БАКРАЧЕ, мн. -та, ср. Диал. 1. Умал. от бакрач; малък бакрач, котле, менче. На печката къкреше черното бакраче. Ст. Даскалов, СЛ, 460. Седнали да си вечерят / със ведро пукат винчице / с бакраче пият ракия. Нар. пес., СбНУ XXVI, 65. Срещу Сурваки момите напълнюват с вода едно бяло бакраче, тургат пръстените си в водата, дето ги оставят да нощуват. МС, 1883, кн. 4, 35.

2. Количеството течност, което се вмества, съдържа в такъв съд. На обед Илка му донесе ядене — едно бакраче бобена чорбица и половин гърне квасено мляко. К. Калчев, ЖП, 142.

БАКРАЧНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Място, където се държат бакрачи; бакърница. Отде ми го бог помогна: / Неда челяк — лакът брада; / .. / Аз го турих под бакрачник, / капна капка, задави са. Нар. пес., СбГЯ, 138.

БАКТЕРИАЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който се отнася до бактерия, който е свързан с бактерия; бактериен, бактериологичен, бактериологически. Бактериална плазма. Бактериална флора. Бактериална култура. Бактериална ферментация. Бактериални торове.

2. Който се причинява от бактерии. Бактериална инфекция.

БАКТЕРИЕН, -ийна, -ийно, мн. -ийни. Прил. от бактерия; бактериален. Бакте-рийно заболяване. Бактерийна отрова.

БАКТЕРИЙ, -ият, -ия, мн, -ии, м. Остар. Бактерия. Дизентериен бактерии

БАКТЕРИОЗА ж. Биол. Болест по растенията, която се предизвиква от проникването в тях през дихателните им устица или чрез ранички на фитопатогенни бактерии.

— От гр. ракхг|р{а 'пръчица' + -оза.

БАКТЕРИОЛИ`ЗА ж. Биол. Разрушаване, стопяване на бактерии, обикн. под действието на специфични противотела.

бакпулвер

— От гр. JtoKTTipta 'пръчица' + Ал>оц 'разтваряне'.

БАКТЕРИОЛИЗИ`НИ мн. Биол. Специфични противотела, които се образуват след преболедуване от заразна болест или изкуствено след вкарване на бактерии в организма и имат свойството да стопяват проникналите в него бактерии.

БАКТЕРИОЛОГ, мн. -зи, м. Специалист по бактериология.

БАКТЕРИОЛОГИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който се отнася до бактериология; бактериологически, бактериоложки. Бактериологично изследване на почвата. Бактериологичен институт. 2. Който е свързан с използване на бактерии, обикн. за унищожителна цел; бактериален, бактериологически. Бактериологична война. Бактериологично оръжие. Бактериологична бомба.

БАКТЕРИОЛОГИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Бактериологичен.

БАКТЕРИОЛОГИЯ ж. Дял от микробиологията, в който се изучават бактериите.

БАКТЕРИОЛОЖКИ, -а, -о, мн. и,

прил. Бактериологичен (в 1 знач.).

БАКТЕРИОСТАЗА ж. Биол. Спиране или забавяне размножението на бактериите под влияние на неблагоприятни условия, създадени от външни фактори, като температура, антисептични средства, антибиотици, сулфонамидни препарати и др.

— От гр. paicrripia 'пръчица' + сттастц 'спиране'.

БАКТЕРИО СТАТИ`ЦИ мн. Апт. Лекарства, които спират или забавят размножението на бактериите.

Б АКТЕРИО СТАТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Биол. Който спира или забавя размножението на бактериите.

Б АКТЕРИО СТ АТИ`ЧНО. Биол. Нареч. от бактериостатичен. Антибиотиците действат бактериостатично.

БАКТЕРИОФАГ, мн. -и, м. Биол. Специфично ултрамикроскопично вирусно образувание, което притежава всички свойства на вирусите и има способността да разлага бактериите и актиномицетите.

— От гр. paKtripia 'пръчица' + (paya) 'ям'.

БАКТЕРИЦИ`Д м. Хим. Органично или неорганично химическо вещество, което има бактерицидни свойства.

— От гр. PaKTTipia 'пръчица' + лат. caedo 'убивам'.

БАКТЕРИЦИ`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Биол. Който има способността да убива бактериите. Тъй като вимето, .. , има добре изразени бактерицидни свойства, развитието на попадналите в него бактерии е значително ограничено. Ив. Златев и др., МЗ, 15. Бактерицидни вещества. Бактерицидно действие. Бактерицидна лампа.

— От гр. рактт|р{а 'пръчица' + лат. caedo 'убивам'.

БАКТЕРИЦИДЕН