Page:RBE Tom1.djvu/420

нея вода, която идва под напор от водоносен пласт, затворен между земни пластове, не-пропускащи вода. Артезиански кладенец. Сондажно изграден кладенец във водоносен пласт, затворен между земни пластове, неп-ропускащи вода. Иванов отговори, че е държавен инженер, пратен в Делиорман да прегледа местностите, откъдето може да се изкара навън пивка вода чрез пробиване артезански кладенци. Ив. Вазов, Съч. XII, 118. Австралийският континент е едно от най-сухите места в света .. Там земята се напоява с помощта на артезиански кладенци, като се използуват обилните подпочвени води. ВН, 1959, бр. 2577, 4.

— От фр. artesien от собств.

АРТЕЛ м. Спец. Обединение за съвместна работа от лица с обща професия или занаят, които имат определено по договор участие в труда, отговорностите и доходите. Днес пристанищните хамали от артела на дядо Накра пак лежаха без работа под сянката на една палма. П. Велков, СДН, 334.

— От ит. artiere 'занаятчия' през рус. артель.

АРТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни. Спец. Прил. от артел. Артелно стопанство.

АРТЕЛИТ м. Артистичен елит.

АРТЕЛНА ж. Воен. Склад за хранителни припаси на военна част. Командирът се върна на мястото си, дрънна със звънчето до мастилницата. Влезлият войник удари токовете на ботушите си. — Момче, изтичай в артелната. Поискай един хляб, кашкавал, сирене. .. каквото има. Ст. Мок-рев, ЗД, 48. Ротна артелна.

АРТЕЛЧИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Войник, който завежда артелна. Надвечер от ротната застава се завърна Арсо ар-телчикът и тоя път двете му мулета бяха натоварени с рядък товар: червени яйца, козущци, агнешко месо и две бурета с вино. И. Йовков, Разк. II, 55. Там [в склада] всяка сутрин се явяваха дружинните и ротните артелчици за получаване продукти и хляб. Д. Калфов, ПЮН, 12.

— От рус. артельщик.

АРТЕРИАЛЕН, -лна, -лно, мн. -лно, прил. Който се отнася до артерия (в 1 знач.); артериен. Артериална кръв. Артериални съдове. Артериални капиляри. Артериална система. Артериална склероза. Артериално налягане.

АРТЕРИЕН, -ийна, -ийно, мн. -ийни, прил. Артериален. Артерийно запушване. Артериен съд.

АРТЕРИЙКА ж. Умал. от артерия; малка артерия. Някаква мъничка артерий-ка се бе пукнала в мозъка му и излятата кръв натискаше върху моторния център, който движи ръката. Д.Димов, Т, 621.

АРТЕРИОЛА ж. Анат. Най-малката артерия в човешкия организъм, която преминава в капиляри.

APTEJI

— Лат. arteriola.

АРТЕРИОСКЛЕРОЗА ж. Мед. Хрони ческо обменно заболяване на артериалните кръвоносни съдове, което се изразява в уплътняване на стените им и предизвиква нарушение на оросяването на органите с кръв; атеросклероза.

АРТЕРИОСКЛЕРОТИ`К, мн. ци, _м. Мед. Човек, който боледува от артериосклероза; атеросклеротик.

АРТЕРИОСКЛЕРОТИ`ЧЕН, чна, чно, мн. -чни. Мед. Прил. от артериосклеротик и от артериосклероза; атеросклеротичен. Артериосклеротични изменения на сърцето. Артериосклеротични прояви.

АРТЕРИО СКЛЕРОТИ`ЧК А ж. Мед. Жена, която боледува от артериосклероза; атеросклеротичка.

АРТЕРИЯ ж. 1. Анат. Кръвоносен съд, който носи обогатена с кислород кръв от сърцето до другите органи и до крайниците на тялото. Чернодробна артерия. Чревна артерия. Бъбречна артерия. Очна артерия. Лакътна артерия. 2. Прен. Голям сухоземен или воден път или градска улица с важно стопанско значение и роля за транспорта, връзките на селище, държава или квартал с други. През средните векове Етрополският проход е бил единствената събощителна артерия между земите на Северозападна България и на юг от Балкана. Й. Радичков и др., ГСП, 83. По главните артерии весело звъняха трамваи, а на площадите гърмяха високоговорители, които съобщаваха за победи на фронта. Д. Димов, Т, 687. Via Appia е една от ония велики артерии, които са съединявали Рим с разните краища на държавата. К. Величков, ПССъч. III, 52. Часове наред по реката [Дунав] не се среща никакъв признак на живот, часове наред корабът не пресреща друг кораб. Голямата водна артерия е мъртва. П. Спасов, ХлХ, 301. О Коронарни артерии. Анат. Артерии, които хранят сърдечния мускул. Сънна артерия. Анат. Артерия, която носи кръв от сърцето в главата.

— Гр. apxripia.

АРТЕФАКТ м. 1. Мед. Явление или образувание, което е несвойствено на изследвания обект, а се получава в резултат на обработката му при изследването.

2. Разш. Книж. Нещо, предимно предмет, продукт с изкуствен произход, създаден от човешката дейност.

3. Археол. Праисторическо оръдие от камък или кост.

— От лат. artefactum.

АРТИКА ж. Преддверие на църква, нартика; нартекс. Когато Петко войвода сложи ръцете си на дъсчената обшивка в женското отделение на църквата, всички замлъкнаха. Той погледна към артиката,

420

АРТИКА