където бяха първенците на Пелевун, като че искаше да говори само на тях. Ст. Сивриев, ПВ, 185.
АРТИ`КУЛ м. Отделен вид търговска стока за продажба със собствен номер или буквено обозначение в търговската номенклатура. На различни места, дори и по стълбите, са наредени витрини, където са изложени артикулите, които се продават наблизо, с означение на цените. Г. Белев, КР, 23. Засега Нагел ми даде шише с готово мастило и съответния химически проявител, като ме предупреди да ги разходвам пестеливо, тъй като били дефицитен артикул. Ц. Драгойчева, ПД, 169. Българското розово масло е ценен артикул за нашата търговия. △ Кожарски артикули. Книжарски артикули.
— От лат. articulus ’част; става’ през рус. артикул.
АРТИКУЛАЦИО`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Фон. Който е свързан с артикулация; учленителен. Артикулационни изменения на звуковете.
◇ Артикулационен апарат. Езикозн. Съвкупност от говорните органи на човека, които учленяват звуковете. Артикулационна база. Езикозн. Система от положенията и движенията на говорните органи, характерна за тези, които говорят даден език.
АРТИКУЛА`ЦИЯ ж. Само ед. Фон. Движение и позиция на говорните органи при образуване звуковете на речта; учленение, произнасяне.
— От лат. articulatio през рус. артикуляция.
АРТИКУЛИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Фон. Извършвам артикулация; учленявам. артикулирам се страд.
— От лат. articulo ’разделям; членоразделям’.
АРТИКУЛИ`РАНЕ, мн. -ия, ср. Езикозн. Отгл. същ. от артикулирам и от артикулирам се.
АРТИ`КЪЛ, мн. -кли, след числ. -къла, м. 1. Грам. Граматически елемент (служебна дума или афикс), който служи за изразяване на определеност или неопределеност на имената; член.
2. Юрид. Член от закон.
— От лат. articulus ’частица, член’.
АРТИЛЕ`Р м. Остар. Артилерист. От много време артилерите и французските инженери превзели бяха тая част от пристанището. ЦВ, 1856, бр. 262, 20.
— От ит. artigliere.
АРТИЛЕРИ`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от артилерия и от артилерист. Артилерийската стрелба бе така гъста и мощна, че се сливаше в един единствен грохот. П. Вежинов, BP, 107. Настъпва по едно време затишие. Артилерийският огън се премества някъде настрана. Й. Йовков, Разк. I, 89. Една дълга артилерийска колона лъкатуши покрай реката. А. Каралийчев, НЗ, 675. Артилерийско обстрелване. Артилерийски залп. Артилерийска престрелка. Артилерийски полк. Артилерийски казарми. Артилерийска школа. Артилерийски кон. Артилерийска кола. Артилерийска далекомерна тръба. Артилерийски склад.
◇ Артилерийски бронз. Спец. Сплав от 90% мед и 10% калай, която се употребява за направа на оръдия.
АРТИЛЕРИ`СТ, м. Войник или офицер, който служи в артилерията*. Оръдия бяха поставени на позиция и артилеристите ги замаскирваха с шубраци и клоне. Й. Йовков, Разк. II, 111. Снарядите все още падаха рядко, защото артилеристите още се прицелваха. П. Вежинов, BP, 32.
АРТИЛЕРИ`СТКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от артилерист.
АРТИЛЕ`РИЯ ж. 1. Род войска, въоръжена с едрокалибрени огнестрелни оръжия и задача да нанася с тях поражения на противника, за да осигурява действията на другите родове войска. Предната й част [на Съветската армия] — конница, артилерия и танкове — са наближили вече устието на Дунава. П. Михайлов, МП, 129. При откриването на Учредителното събрание младата българска армия бе достигнала вече да брои: 21 пеши дружини, 8 батареи артилерия, 4 конни сотни, една сапьорна строева рота и една рота обсадна артилерия. С. Радев, ССБ I, 32. Артилерията се опитваше да им прегради пътя. П. Бобев, К, 90. Артилерията усили своя шрапнелов огън към това крило, с явно намерение да спре това настъпление. Нататък отлетя и кавалерията. Ц. Церковски, Съч. III, 133.
2. Събир. Със съгл. опред. Съвкупност от еднородни такива оръжия (с различни конструкции и калибри) и принадлежностите им, предназначени за определени бойни задачи, уточнени от определението. Тука за пръв път се появиха немски самолети, но противосамолетната артилерия не ги остави да наближат. П. Вежинов, ЗЧР, 53. Само на няколко километра, два или три, се намират войнишки застави с противовъздушна артилерия. К. Ламбрев, СП, 123. Зенитната артилерия събаряше бомбардировачи, горяха градове, ехтяха детонации, загиваха обезумели от ужас жени и деца. Д. Димов, Т, 365. Брегова артилерия. Дългобойна артилерия. Полева артилерия.
3. Само ед. Военна наука, която изучава различните видове огнестрелни оръжия и начините за използуването им в боя.
◇ Тежка артилерия. 1. Воен. Остар. Вид полева артилерия до първата половина на XX в., въоръжена с далекобойни едрокалибрени оръдия (гаубици, оръдия, мортири). Сега чуваше [Стоян], че градът бил още по-уреден, със здрави укрепления и тежка артилерия. Д. Яръмов, БП, 203. 2. Прен. Най-авторитетни и неоспорими аргументи, до които се прибягва след изчерпване на собствените
