нея вода, която идва под напор от водоносен пласт, затворен между земни пластове, непропускащи вода. Артезиански кладенец. Сондажно изграден кладенец във водоносен пласт, затворен между земни пластове, непропускащи вода. Иванов отговори, че е държавен инженер, пратен в Делиорман да прегледа местностите, откъдето може да се изкара навън пивка вода чрез пробиване артезански кладенци. Ив. Вазов, Съч. XII, 118. Австралийският континент е едно от най-сухите места в света .. Там земята се напоява с помощта на артезиански кладенци, като се използуват обилните подпочвени води. ВН, 1959, бр. 2577, 4.
— От фр. artesien от собств.
АРТЕ`Л м. Спец. Обединение за съвместна работа от лица с обща професия или занаят, които имат определено по договор участие в труда, отговорностите и доходите. Днес пристанищните хамали от артела на дядо Накра пак лежаха без работа под сянката на една палма. П. Велков, СДН, 334.
— От ит. artiere ’занаятчия’ през рус. артель.
АРТЕ`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни. Спец. Прил. от артел. Артелно стопанство.
АРТЕЛИ`Т м. Артистичен елит.
АРТЕ`ЛНА ж. Воен. Склад за хранителни припаси на военна част. Командирът се върна на мястото си, дрънна със звънчето до мастилницата. Влезлият войник удари токовете на ботушите си. — Момче, изтичай в артелната. Поискай един хляб, кашкавал, сирене. .. каквото има. Ст. Мокрев, ЗД, 48. Ротна артелна.
АРТЕ`ЛЧИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Войник, който завежда артелна. Надвечер от ротната застава се завърна Арсо артелчикът и тоя път двете му мулета бяха натоварени с рядък товар: червени яйца, козунаци, агнешко месо и две бурета с вино. Й. Йовков, Разк. II, 55. Там [в склада] всяка сутрин се явяваха дружинните и ротните артелчици за получаване продукти и хляб. Д. Калфов, ПЮН, 12.
— От рус. артельщик.
АРТЕРИА`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лно, прил. Който се отнася до артерия (в 1 знач.); артериен. Артериална кръв. Артериални съдове. Артериални капиляри. Артериална система. Артериална склероза. Артериално налягане.
АРТЕ`РИЕН, -ийна, -ийно, мн. -ийни, прил. Артериален. Артерийно запушване. Артериен съд.
АРТЕ`РИЙКА ж. Умал. от артерия; малка артерия. Някаква мъничка артерийка се бе пукнала в мозъка му и излятата кръв натискаше върху моторния център, който движи ръката. Д.* Димов, Т, 621.
АРТЕРИО`ЛА ж. Анат. Най-малката артерия в човешкия организъм, която преминава в капиляри.
— Лат. arteriola.
АРТЕРИОСКЛЕРО`ЗА ж. Мед. Хроническо обменно заболяване на артериалните кръвоносни съдове, което се изразява в уплътняване на стените им и предизвиква нарушение на оросяването на органите с кръв; атеросклероза.
АРТЕРИОСКЛЕРОТИ`К, мн. -ци, м. Мед. Човек, който боледува от артериосклероза; атеросклеротик.
АРТЕРИОСКЛЕРОТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Мед. Прил. от артериосклеротик и от артериосклероза; атеросклеротичен. Артериосклеротични изменения на сърцето. Артериосклеротични прояви.
АРТЕРИОСКЛЕРОТИ`ЧКА ж. Мед. Жена, която боледува от артериосклероза; атеросклеротичка.
АРТЕ`РИЯ ж. 1. Анат. Кръвоносен съд, който носи обогатена с кислород кръв от сърцето до другите органи и до крайниците на тялото. Чернодробна артерия. Чревна артерия. Бъбречна артерия. Очна артерия. Лакътна артерия.
2. Прен. Голям сухоземен или воден път или градска улица с важно стопанско значение и роля за транспорта, връзките на селище, държава или квартал с други. През средните векове Етрополският проход е бил единствената съобщителна* артерия между земите на Северозападна България и на юг от Балкана. Й. Радичков и др., ГСП, 83. По главните артерии весело звъняха трамваи, а на площадите гърмяха високоговорители, които съобщаваха за победи на фронта. Д. Димов, Т, 687. Via Appia е една от ония велики артерии, които са съединявали Рим с разните краища на държавата. К. Величков, ПССъч. III, 52. Часове наред по реката [Дунав] не се среща никакъв признак на живот, часове наред корабът не пресреща друг кораб. Голямата водна артерия е мъртва. П. Спасов, ХлХ, 301.
◇ Коронарни артерии. Анат. Артерии, които хранят сърдечния мускул. Сънна артерия. Анат. Артерия, която носи кръв от сърцето в главата.
— Гр. ἀρτηρία.
АРТЕФА`КТ м. 1. Мед. Явление или образувание, което е несвойствено на изследвания обект, а се получава в резултат на обработката му при изследването.
2. Разш. Книж. Нещо, предимно предмет, продукт с изкуствен произход, създаден от човешката дейност.
3. Археол. Праисторическо оръдие от камък или кост.
— От лат. artefactum.
А`РТИКА ж. Преддверие на църква, нартика; нартекс. Когато Петко войвода сложи ръцете си на дъсчената обшивка в женското отделение на църквата, всички замлъкнаха. Той погледна към артиката,
