пушки разбиват затворите. Ист. X кл, 184. В ръцете на френците дошли още 12 военни кораби, 1500 топове, както и арсеналите, пълни с оръжия и други военни потребици. С. Бобчев, ПОС (превод), 263. Морски арсенал. // Фабрика, работилница за оръжия и военни съоръжения. Само веднъж, преди години, отведоха с камион сина на обущаря — шлосер в арсенала, — забъркан в някаква конспирация. М. Грубешлиева, ПП, 33.
2. Прен. В съчет. с цял, всичкият. Голямо количество оръжие, бойни припаси. Вместо двата стари пищова, видя наплъстен цял арсенал пушки, пищови и револвери. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 84. — О, ти идваш с цял арсенал! — радостно възкликна Руменов, загледан в оръжието му. X. Русев, ПС, 92.
3. Разш. Обикн. с цял. Голямо количество, множество (обикн. от разнообразни средства за извършване на нещо — инструменти и под.). Това деликатно изкуство бе наследил от праотците си заедно с цял арсенал клещи и инструменти. Ив. Вазов, Съч. VI, 170. Вътре бараката е декорирана с килими, .., и на дъното една восъчна фигура, .., накачена с цял арсенал монети и металически украшения. Ал. Константинов, БПр I, кн.* IV, 43.
4. Прен. Със съгл. опред. Наличен запас от средства, опит, познания, приложени в някаква дейност. Нежни усмивки, учтиви поклони, мънички услугици и всичкият арсенал на любезната кавалерщина биде употребен от разбойниците в бараката № 14. Ив. Вазов, Съч. XII, 99. — Не бях виждал такъв бик! Самият дявол! Срещу него излезе прочутият испанец Кордобес .. Кордобес показа невиждан арсенал от точни хватки. Л. Стефанова, ВМД, 148. Последователен позитивист и заклет враг на всеки вид мистицизъм, Каравелов разполага с богат арсенал от доводи или сарказми, за да сразява всички крепители на реакцията. М. Арнаудов, БКД, 183.
— От араб. през фр. arsenal.
АРСЕНА`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Рядко. Който е свързан с арсенал (в 1 знач.); арсеналски. Арсенално здание. Арсенален цех.
АРСЕНА`ЛСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Арсенален.
АРСЕНА`ТИ мн., ед. арсена`т, м. Хим. Соли на арсеновата киселина. Меден арсенат. Оловен арсенат. Натриев арсенат.
АРСЕНА`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни. Хим. Прил. от арсенат.
АРСЕНИ`ДИ мн., ед. арсени`д, м. Хим. Съединения на арсена с металите. Железен арсенид. Никелов арсенид. Меден арсенид.
АРСЕНИ`ДОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Хим. Който съдържа арсенид.
АРСЕ`НИЕВ, -а, -о, мн. -и, прил. Хим. Арсенов. Арсениеви соли.
АРСЕ`НИК, мн. няма, м. Хим. Неорганично съединение — двуарсениев триокис, силно отровно вещество с блестящ сив цвят, слабо разтворимо във вода, което се употребява в медицината, в селското стопанство, за производство на препарати и др.; мишеморка. Отравяне с арсеник.
— От гр. ἀρσενικόν.
АРСЕ`НИКОВ, -а, -о, мн. -и. Хим. Прил. от арсеник. Арсеникови съединения. Арсеникова киселина. Отравяне с арсеник.
АРСЕНИ`СТ, -а, -о, мн. -и, прил. Хим. Който се отнася до съединение на арсеник с кислород. Арсениста киселина.
АРСЕНИ`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни. Хим. Прил. от арсенит.
АРСЕНИ`ТИ мн., ед. арсени`т, м. Хим. Соли на арсенистата киселина. Меден арсенит.
АРСЕ`НОВ, -а, -о, мн. -и. Хим. Прил. от арсен; арсениев. Арсенови соли. Арсенов сулфид. Арсенови съединения. Арсенова киселина.
АРСЕНОВОДОРО`Д, мн. няма, м. Хим. Безцветен, силно отровен газ с неприятна миризма на чесън, който се получава обикновено при разлагане на арсениди с разредена сярна киселина.
АРСЕНОПИРИ`Т, мн. няма, м. Минер. Твъд минерал със сребристобял до стоманеносив цвят и силен металически блясък, от който се получават арсен и арсенови съединения.
АРСИ`НИ мн. Хим. Органически съединения, производни на арсеноводорода, които се използват за получаване на бойни отровни вещества.
А`РСИС м. Литер. Ударение в стъпка на стиха, което се изразява с повишаване на гласа при четене, рецитиране.
— От гр. ἄρσις ’подигане’.
АРСЛА`Н м. Остар. и диал. Аслан. По-арно е да бидиш глаа на мачките, одощо опашка на арсланите (левовете). Погов., СбНУ IV, 237.
— Тур. arslan.
АРСЛА`НОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Асланов.
APT-. Първа съставна част на сложни със значение: артистичен, свързан с изкуството, напр.: артдиректор, артклуб, артсъбитие, артсреди и др.
— Англ. art(istic).
АРТЕЗИА`НСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е свързан с водоносен пласт, затворен между земни пластове, непропускащи вода. Артезианска вода. Артезиански басейн.
◇ Артезиански извор. Естествено бликаща на повърхността на земята или високо над
