-фни, прил. Книж. Който е с образ на човек. Докато линеарният орнамент [в облеклото] е не твърде сложен — фигуралният е твърде многообразен. Той може да бъде по-общо геометричен, растителен, животински (зооморфен), човешки (антропомор-фен) или фигура на предмет от неодушевената природа, на културно произведение. Б. Божиков и др., ИО, 5.
АНТРОПОМОРФИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. 1. Филос. Форма на мислене, характерно за първобитния човек, при което на природни сили и явления, на животни и растения се придава човешки образ или им се приписват човешки качества (разум, чувства и говор и др.).
2. Рел. Характерно за повечето религии представяне на бога или боговете в човешки образ.
— От фр. anthropomorphisme.
АНТРОПОМОРФИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Филос. Рел. Антропоморфи-чески.
АНТРОПОМОРФИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн.
-и. Филос. Рел. Прил. от антропоморфи-зъм; антропоморфичен.
АНТРОПОНИ`МЕН, -мна, -мно, мн. -мни прил. Езикозн. Който се отнася до ан-тропонимия. Антропонимни проучвания. Антропонимен речник.
АНТРОПОНИМИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Езикозн. Прил. от антропонимия; антропонимен.
АНТРОПОНИ`МИЯ ж. Езикозн. 1. Съ-бир. Съвкупността от всички лични и фамилни имена на хората от една област или един народ.
2. Дял от ономастиката, който изучава собствените имена на хората.
— От гр. avOpconoq 'човек' + ovojia 'име'.
АНТРОПОПИ`ТЕК, мн. -ци, м. Антроп. Предполагаем предшественик на човека, преходна форма между човекоподобната маймуна и човека.
— От гр. avflpoiTioq 'човек' + л{-бт|ко<; 'маймуна'.
АНТРОПОСОФИЯ, мн. няма, ж. Филос. Мистична доктрина, разновидност на теософията, основана в 1913 г. от Р. Щай-нер, съдържаща езотерични тълкувания на различните области от знанието и методика за развитие на „тайните способности“ на човека и духовното му господство над природата.
— От гр. avOptojtoq 'човек' + аоф(а 'мъдрост'.
АНТРОПОТЕЙЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Книж. Обоготворяване на човека.
АНТРОПОФАГ, мн. -ги, м. Книж. Човек людоед, канибал.
АНТРОПОФАГИЯ ж. Книж. Човекоя-дство, людоедство.
АНТРОПОФОБИЯ ж. Книж. Болезнен, натрапчив страх от общуване с хората; страх от човека.
АНТРОПОМОРФИ`ЗЪМ
АНТРОПОЦЕНТРИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Книж. 1. Религиозно схващане, според което човек е център на вселената и цел на миросътворението. Антропоцентри-змът,.., е свързан с геоцентризма — с учението, че Земята е център на Вселената, че тя е неподвижно тяло, около което се въртели всички небесни тела, както погрешно учи религията. НТМ, 1961, кн.11, 29. 2. Разш. Прояви в мисленето, отделянето на понятията, пренасянето на значенията и др., в които се изхожда от гледна точка на човека като център, мерило за нещата.
АНТУРАЖ м. Книж. Събир. Приближени лица на високопоставена особа, които я придружават или съставят постоянното й обкръжение. Компанията се състоеше от синове и дъщери на известни семейства в града, .., към нея принадлежаха: .. , белог-вардейският княз Левишчев с още двама руснаци от антуража му и Ягодов. Ем. Станев, ИК I, 230. Това можем да получим от един цар и от неговия антураж: князе, графове и барони! Ст. Дичев, ЗС И, 314. Някога в Лувър са живели само кралят и кралицата. В двореца обаче е имало около 10 хиляди души антураж. Ив. Мирски, ПДЗ, 81. Против либералите се водеше през това време от антуража на княза една глуха, но много изкусна борба. С. Радев, ССБ I, 202.
— Фр. entourage.
АНУЛАЦИЯ ж. Юрид. Обявяване на договор, закон и др. за недействителни.
— От лат. annullo 'унищожавам'.
АНУЛИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Отменям, обявявам нещо за недействително; унищожавам. Беше наел шлеповете през пролетта — за цяла година. Но още в късна есен анулира договорите и ги върна на собствениците им. П. Спасов, XX, 176. — Анулирах брака си чрез „Държавен вестникД. Димов, ЖСМ, 42. анулирам се страд. След един час чакане приеха апарата със следната забележка: .. Да се анулира таксата .. като неправилно взета. ВН, 1958, бр. 2201,4.
— От лат. annullo 'унищожавам'.
АНУЛИ`РАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от анулирам и от анулирам се.
АНУНЦИАТОР м. Книж. Папски пратеник, който донася известия в папската канцелария за политически или църковни събития.
— Лат. annuntiator 'известител'.
АНУНЦИЯ ж. Книж. Известие, известяване.
— От лат. annuntiatio.
АНУС м. Анат. Задният краен отвор на дебелото черво у човека и у животните.
— Лат. anus.
АНУСЕН, -сна, -сно, мн. -сни. Анат. Прил. от анус.
АНУСЕН
382
