-фни, прил. Книж. Който е с образ на човек. Докато линеарният орнамент [в облеклото] е не твърде сложен — фигуралният е твърде многообразен. Той може да бъде по-общо геометричен, растителен, животински (зооморфен), човешки (антропоморфен) или фигура на предмет от неодушевената природа, на културно произведение. Б. Божиков и др., ИО, 5.
АНТРОПОМОРФЍЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. 1. Филос. Форма на мислене, характерно за първобитния човек, при което на природни сили и явления, на животни и растения се придава човешки образ или им се приписват човешки качества (разум, чувства и говор и др.).
2. Рел. Характерно за повечето религии представяне на бога или боговете в човешки образ.
— От фр. anthropomorphisme.
АНТРОПОМОРФЍЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Филос. Рел. Антропоморфически.
АНТРОПОМОРФЍЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и. Филос. Рел. Прил. от антропоморфизъм; антропоморфичен.
АНТРОПОНЍМЕН, -мна, -мно, мн. -мни прил. Езикозн. Който се отнася до антропонимия. Антропонимни проучвания. Антропонимен речник.
АНТРОПОНИМЍЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Езикозн. Прил. от антропонимия; антропонимен.
АНТРОПОНЍМИЯ ж. Езикозн. 1. Събир. Съвкупността от всички лични и фамилни имена на хората от една област или един народ.
2. Дял от ономастиката, който изучава собствените имена на хората.
— От гр. ᾰνϑρωπος ’човек’ + ŏνομα ’име’.
АНТРОПОПЍТЕК, мн. -ци, м. Антроп. Предполагаем предшественик на човека, преходна форма между човекоподобната маймуна и човека.
— От гр. ᾰνϑρωπος ’човек’ + πίϑηκος ’маймуна’.
АНТРОПОСО̀ФИЯ, мн. няма, ж. Филос. Мистична доктрина, разновидност на теософията, основана в 1913 г. от Р. Щайнер, съдържаща езотерични тълкувания на различните области от знанието и методика за развитие на „тайните способности“ на човека и духовното му господство над природата.
— От гр. ᾰνϑρωπος ’човек’ + σοϕία ’мъдрост’.
АНТРОПОТЕЍЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Книж. Обоготворяване на човека.
АНТРОПОФА̀Г, мн. -ги, м. Книж. Човек людоед, канибал.
АНТРОПОФА̀ГИЯ ж. Книж. Човекоядство, людоедство.
АНТРОПОФО̀БИЯ ж. Книж. Болезнен, натрапчив страх от общуване с хората; страх от човека.
АНТРОПОЦЕНТРЍЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Книж. 1. Религиозно схващане, според което човек е център на вселената и цел на миросътворението. Антропоцентризмът, .., е свързан с геоцентризма — с учението, че Земята е център на Вселената, че тя е неподвижно тяло, около което се въртели всички небесни тела, както погрешно учи религията. НТМ, 1961, кн.* 11, 29.
2. Разш. Прояви в мисленето, отделянето на понятията, пренасянето на значенията и др., в които се изхожда от гледна точка на човека като център, мерило за нещата.
АНТУРА̀Ж м. Книж. Събир. Приближени лица на високопоставена особа, които я придружават или съставят постоянното й обкръжение. Компанията се състоеше от синове и дъщери на известни семейства в града, .., към нея принадлежаха: .. , белогвардейският княз Левишчев с още двама руснаци от антуража му и Ягодов. Ем. Станев, ИК I, 230. Това можем да получим от един цар и от неговия антураж: князе, графове и барони! Ст. Дичев, ЗС II, 314. Някога в Лувър са живели само кралят и кралицата. В двореца обаче е имало около 10 хиляди души антураж. Ив. Мирски, ПДЗ, 81. Против либералите се водеше през това време от антуража на княза една глуха, но много изкусна борба. С. Радев, ССБ I, 202.
— Фр. entourage.
АНУЛА̀ЦИЯ ж. Юрид. Обявяване на договор, закон и др. за недействителни.
— От лат. annullo ’унищожавам’.
АНУЛЍРАМ, -аш, несв. и св., прех. Отменям, обявявам нещо за недействително; унищожавам. Беше наел шлеповете през пролетта — за цяла година. Но още в късна есен анулира договорите и ги върна на собствениците им. П. Спасов, XX, 176. — Анулирах брака си чрез „Държавен вестник“.Д. Димов, ЖСМ, 42. анулирам се страд. След един час чакане приеха апарата със следната забележка: .. Да се анулира таксата .. като неправилно взета. ВН, 1958, бр. 2201, 4.
— От лат. annullo ’унищожавам’.
АНУЛЍРАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от анулирам и от анулирам се.
АНУНЦИА̀ТОР м. Книж. Папски пратеник, който донася известия в папската канцелария за политически или църковни събития.
— Лат. annuntiator ’известител’.
АНУ̀НЦИЯ ж. Книж. Известие, известяване.
— От лат. annuntiatio.
А̀НУС м. Анат. Задният краен отвор на дебелото черво у човека и у животните.
— Лат. anus.
А̀НУСЕН, -сна, -сно, мн. -сни. Анат. Прил. от анус.
