от чужбина стоки. Около Сантос няма природни красоти .. Но значението на Сантос е в неговите докове и антрепозити. Б. Шивачев, ПЮА, 45.
2. Такса за пазене на такива вносни стоки.
— От фр. entreposer ’поставям стока в склад’.
АНТРЕПОЗИ`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни. Остар. Прил. от антрепозит. Антрепозитен склад.
АНТРЕПРЕНЬО`Р м. Книж. Собственик на частен театър, цирк и други подобни заведения. — Подписвайте — предложи антрепренъорът, подавайки ми лист хартия. И с ръка „трепереща от щастие“ аз подписах моя пръв театрален контракт. К, 1927, бр. 113, 2.
— Фр. entrepreneur ’предприемач’.
АНТРЕФИЛЕ`, мн. -та, ср. Остар. Кратка статия във вестник или в списание като отговор или коментар, често без подпис. — Аз крайно съжалявам, че някои хора злоупотребили с вестника ми и са напечатили без мое знание това антрефиле. Ив. Вазов, Съч. XVIII, 125. Доста разсмяхте моите приятели с антрефилето, в което подкачате моята адвокатска практика. Ал. Константинов, Съч. I, 28. За славянофилството и Страшимиров написа в съперника на „Камбана“ няколко статии и антрефилета. М. Кремен, РЯ, 227.
— Фр. entrefilet.
АНТРОПО-. Първа съставна част на сложни думи със значение: който се отнася до човека, напр.: антропогенеза, антропология, антропоморфизъм и др.
— Гр. ἀνθρωπο-.
АНТРОПОГЕ`Н, мн. няма, м. Геол. Съвременният период от геологичната история на Земята, в началото на който се появява човекът; кватернер, четвъртичен период.
— От гр. ᾰνϑρωπος ’човек’ + γένος ’род’.
АНТРОПОГЕНЕ`ЗА ж. Антропол. 1. Процесът на възникване и еволюционно развитие на човека. Антропогенезата е процес на възникване на човека от човекоподобните маймуни и развитието му до съвременно ниво. Биол. IX кл, 1981, 40.
2. Дял от антропологията, който изучава произхода на човека.
АНТРОПОГЕ`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Спец. Който е свързан с човека, който произхожда от човека. Влиянието на човека върху живата природа нарасна особено много в последните десетилетия. Това дава основание да се говори и за антропогенни фактори на средата. Биол. IX кл, 1981, 47. Ландшафтът бива естествен и антропогенен, т.е. променен от човека. СЗн, 1982, бр. 62, 3.
АНТРОПОИ`ДИ мн., ед. (рядко) антропои`д, м. Антроп. Човекоподобни маймуни. Там, в една каменна кариера в Таунгс, били открити части от скелет на антропоид, който не приличал нито на човек, нито на маймуна. Б.* Ангелов, ЗМ, 35.
— От гр. ἀνϑρωποειδής ’човекоподобен’.
АНТРОПОЛО`Г, мн. -зи, след числ. -га, м. Учен, специалист по антропология.
АНТРОПОЛОГИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Прил. от антрополог и от антропология; антропологически, антроположки. Пълното биологично преустройство на популациите, .., става въз основа на антропологичните проучвания на намерените скелети. ПЗ, 1981, кн. 10, 5. Но поетът не проектира личността чрез нейните антропологични белези, а я проучва творчески в обществената обстановка, свързва плюсовете и минусите на духа с актуалните повели на времето. Ив. Спасов, БС, 158. Антропологични изследвания. Антропологични особености. Антропологичен тип.
АНТРОПОЛОГИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Антропологичен. Антропологически музей. Антропологически данни. Антропологическо изучаване на българите.
АНТРОПОЛОГИ`ЧЕСКИ. Нареч. от прил. антропологически.
АНТРОПОЛО`ГИЯ ж. 1. Наука за произхода, физическата еволюция и културното и социално развитие на човека. Антропологията изучава човека като същество, качествено различно от животните. ПЗ, 1981, кн. 10, 5.
2. Хуманитаристика.
— От гр. ᾰνϑρωπος ’човек’ + -логия.
АНТРОПОЛО`ЖКА ж. Жена антрополог.
АНТРОПОЛО`ЖКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Антропологичен. Антроположкото влияние на Витоша още не е проучено. П. Делирадев, В, 286. Антроположки проучвания.
АНТРОПОМЕТРИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Антроп. Прил. от антропометрия; антропометрически. Антропометрична стандартизация. Антропометрични измервания.
◇ Антропометрично бюро. Спец. Държавно учреждение за измерване на отделните части на човешкото тяло с научна цел (определяне стандарти за облекло, обувки, мебели и др., а така също и за идентификация на личността в криминалистиката).
АНТРОПОМЕТРИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Антроп. Антропометричен.
АНТРОПОМЕ`ТРИЯ ж. Антроп. Дял от антропологията, който се занимава с измерване на човешкото тяло и на неговите части с цел да се установят възрастови, професионални, полови, расови и други особености на физическия строеж.
АНТРОПОМЕ`ТЪР, мн. -метри, след числ. -тра, м. Антроп. Инструмент за измерване на човешкото тяло.
АНТРОПОМО`РФЕН, -фна, -фно, мн.
