АНФА`С нареч. Книж. С лице към наблюдателя. След десетдневни разпити последва поредното фотографиране в профил и анфас, отпечатъци от пръстите — всичко извършено така, както заслужава всеки враг на държавата. Мл. Исаев, Н, 164. Една от телевизионните камери предава изображението на пилота .. в анфас, а другата — в профил. РД, 1961, бр. 116, 3. Портретът му е в анфас. Обърни се анфас.
— От фр. en face ’в лице’.
АНФИЛА`ДА ж. 1. Архит. Редица от стаи, врати, арки и др., разположени в права линия, в които се минава от една в друга. Очевидно е, че парадната външност на дворците с тяхната монументална орнаментика и скулптура, както и анфиладите в италианските „палецо“ водят своята пространствена композиция от композицията на храмовете, термите и базиликите. А. Дамянов, ЖС, 15.
2. Остар. Воен. Стрелба надлъж по неприятелската линия и по укрепления.
— От фр. enfilade ’низ’.
АНФИЛА`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни. Архит. Воен. Прил. от анфилада. Анфиладен огън. Анфиладна стрелба.
АНХИДРИ`ДИ мн., ед. (рядко) анхидри`д, м. Хим. Химични вещества, производни от органични и неорганични киселини, образувани при тяхната дехидратация.
АНХИДРИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Книж. Обезводнявам; дехидратирам. анхидрирам се страд.
АНХИДРИ`Т м. Минер. Бял до безцветен минерал, безводен калциев сулфат, използуван за производство на цимент, в строителството, химическата индустрия, земеделието, медицината и др.
— От гр. ἄν ’без’ + ὕδωρ ’вода’.
АНХИДРИ`ТЕН1, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Книж. Безводен, анхидричен. В архайската ера се установяват два периода — безводен (анхидритен) и океански. Гр. Николаев и др., ОГ, 164.
АНХИДРИ`ТЕН2, -тна, -тно, мн. -тни. Минер. Прил. от анхидрит; анхидритов. Анхидритен цимент.
АНХИДРИ`ТОВ, -а, -о, мн. -и. Минер. Прил. от анхидрит; анхидритен2. Много от разтворените химични вещества, внасяни в моретата и океаните от реките, могат да се утаяват по химичен начин. Така се образуват каменосолните залежи, гипсовите и анхидритовите залежи и др. Г. Георгиев, П, 20.
АНХИДРИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Книж. Безводен, анхидритен1. През първата половина на архайската ера температурата на земната кора е била толкова висока, че не е позволила кондензирането на водните пари. Ето защо първият период от тази ера се нарича безводен или анхидричен. Ст. Бошев и др., ГГ, 118.
А`НЦУГ, мн. -зи, след числ. -га, м. Вид спортно облекло от две части от дебело трико или друг плат. Той преметна горнището на анцуга си на раменете и тръгна бавно след треньора. А. Мандаджиев, ОШ, 71. От всички страни бързаха момичета и момчета. Едни бяха обути в голфове, други в гащета. Момичетата — в къси роклички, плетени блузки или анцуг, с пъстри кърпи на главите и раници на раменете. П. Стъпов, ГОВ, 111.
— Нем. Anzug ’облекло’.
АНЧА`Р м. Рядко. Голямо тропическо отровно дърво. Antiaris toxicaria. Застанали сме в сянката на едно дърво — неимоверно голямо и високо .. Това е всеобщо известното отровно дърво анчар — упа, както го наричат индонезийците. В. Атанасова, ДБ, 41. На сипей — разгорена жар, / посред пустиня безпределна, / стои на стража горд анчар, / загърнат в красота безцелна. К. Христов, ПХ, 11.
— От мал.
АНШЛУ`С м. Истор. Политика на насилствено присъединяване на Австрия от Германия след Първата световна война, завършила с превземането на Австрия от Германия през март 1938 г.
— Нем. Anschluss ’присъединение’.
АНШОА`, мн. няма, ж. Дребна морска риба с вкусно месо, поднасяна обикновено като деликатес. — Келнер, порция черен хайвер, .. — Още една! — допълни басът и постави в устата си огромна хапка с половин аншоа отгоре. П. Незнакомов, БЧ, 133.
— Фр. anchois.
АНЮИТЕ`Т м. Банк. Периодична парична вноска за погасяване на част от заем заедно със съответната предварително изчислена лихва.
— От фр. annuité или нем. Annuität.
АНЮИТЕ`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни. Банк. Прил. от анюитет.
АО`РИСТ, мн. няма, м. Езикозн. Темпорална глаголна форма в индоевропейските езици, с която се означава действие, извършено преди момента на говоренето; минало свършено време.
— От гр. ἀόριστος ’неограничен, неопределен с граници’ през рус. аорист.
АО`РИСТЕН, -тна, -тно, мн. -тни. Езикозн. Прил. от аорист. Аористно окончание. Аористна форма на глагола.
АО`РТА ж. Анат. Главна артерия на големия кръг на кръвообращението у човека, бозайниците и птиците, която със своите разклонения снабдява с артериална кръв всички органи и части на тялото. Дясното крило на белия ми дроб беше пробито близо до аортата, а куршумът лежеше под кожата
