Йовков, ПК, 208. Не със стотини, а с хиляди бягаха пряко българската граница от страх пред беснуването на турските башибозуци. Пряп., 1903, бр. 31, 2.
БЕСНУЕМ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Бесноват. Во всичко що е писал той досега личи същото безпокойство и неуравновесеност. Поезията у него се превърна бързо в дервишки вой — вой, стон и рев на беснуем. П. П. Славейков. Събр. съч. VI(1), 40. За тези думи пак стана раздор помежду юдеите; защото едни казваха, че бяс има, а други, че тези думи са на беснуем челяк. Н. Михайловски, ССИ (превод), 141.
БЕСНУРКА1 ж. Диал. Бясна гъба.
БЕСНУРКА2 ж. Диал. Вид качулата чучулига, която, според народното поверие, предизвиква бяс у кучетата, ако бъде изядена от тях. Добре са застъпени и чучулигите, едни от малкото видове, за които може да се каже, че са само полезни, ако не съществуваше поверието, че кучетата побеснявали, ако изядат качулата чучулига, наричана поради това и беснурка. П. Делирадев, В, 180.
БЕСОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Бесов-ски. Бесови сбирки — ветрови пиленки. Погов., Н. Геров, РБЯ I, 100.
БЕСОВЕТИНА ж. Диал. Руг. Буйна, невъздържана или разпусната, развратна жена. — Как я изпусна тая бесоветина, смъклъо такъв, главата ти ще строша. .. , какъв мъж си, щом не можеш да държиш юздите на една жена. Кр. Григоров, Р, 148.
БЕСОВИ`Т, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Бесен. Турците не са хора, нъ бесовити зверове. ДЗ, 1868, бр. 19, 74.
БЕСОВИ`ТО нареч. Диал. Яростно, бясно. Кучетата, .. , почнаха бесовито да го лаят. Елин Пелин, Съч. IV, 29.
БЕСОВИЦА ж. Диал. Глутница кучета, които се влачат след разбеснувана кучка. Па баш тогава се беше разбесувала нашата кучка. Де имаше пес от долната махала, по нея беше тръгнал, че и на Андрея Кутула-та, туй черното куче, дето го държат вързано, и то скъсало синджира по бесови-цата. В. Нешков, Н, 307. Бесовица псета. О Влача (повличам / повлека) бесовицата. Диал. Грубо. За жена — държа се разпуснато, отдавам се на разврат; развратнича. Тя аслъ и като мома влачеше след себе си бесовицата. Ил. Волен, НС, 7. — Ние некога. .. по пет години война водихме, мъжете ни избиха, па пак. .. а тая хубостница. .. още мъжа й не изскочил от къщи и повлече бесовицата. Ст. Даскалов, СД, 224.
БЕСОВИЩЕ, мн. -а, ср. Индив. Място, където се извършват нечестиви обреди. Турско теке, мръсно бесовище. Г. С. Раковски, ГП, 46.
БЕСОВСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Ста-рин. 1. Езически. Тогава начертаха с мек въглен на челата на двамата млади люде по едно малко кръстче и всичко, що правеха по-нататък за сватбата им, беше по старите бесовски обичаи. Д. Талев, С П, 235. Теодосий прегледа с остро око всичко подред и се прекръсти. Нему не се искаше да търси вече никого — имаше нещо гадно и нечисто в този параклис, приличен на бе-совско оброчище. Ст. Загорчинов, ДП, 212. 2. Демонски, дяволски, нечестив. — Затова и бесовските сили са изпълнили света, брате Теодосие. Сатана и неговите ангели са пак между синовете человечески. Ст. Загорчинов, ДП, 389. Хорото е греховно нещо, песните момински са бесовски, седенките са чапкънски работи — това се проповядваше. Н. Бончев, Съч. I, 58. Иванко, убиецо мръсни, — / народът проклина го там — изчадъе бесовско, син гнъсни, / избълван от пъкъла нам. Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 17.
беснупем
БЕСОТА, мн. няма, ж. Остар. Беснота. Той не обуздаваше неудържимия си фанатизъм,. . , той се увличаше от една бесота, която считаше за Божие вдъхновение. Н. Михайловски, ПА (превод), 111. [Тигърът] Уловява и разкъсва един нов добив със същата бесота, с която е изял първия, и това прави не за да ся насити съвсем, но за да си извади гнева. Д. Попов, СбРС (превод), 102.
БЕСТИАРИЙ, -ият, -ия, мн. -ии, м. Литер. В Средновековието — вид алегорично литературно произведение, в което героите са животни.
— От лат. bestiarium.
БЕСТИЯ ж. Книж. Обикн. руг. Животно, звяр.
— Лат. bestia.
БЕСТСЕЛЪР, след числ. -а, м. Нов. Книга, която е много търсена в определен период и се продава в голям тираж. Този роман е един от бестселърите през този месец. А На много бестселъри са чужди сериозната проблематика и художествените достойнства.
— Англ. best-seller, букв. ’най-добре продаван’.
БЕСУВАМ, -аш, несв., непрех. Разг.
1. Беснея, вилнея. По улиците на малкия градец сновяха въоръжени банди, блъскаха вратите, заплашваха и бесуваха. А. Каралийчев, СР, 24. Всички ханища и конаци са вече тюрми и са препълнени с окован народ, чума бесува навсякъде. К. Странджев, ЖБ, 13. Кмет кметува, бяс — бесува.
2. Отдавам се на разврат; развратнича, бесу-вам се. Сега, при мисълта, че тя е в тайното сборище на адамитите, той я ненавиждаше с демонска ненавист .. На полянката, там в долчето поразениците бесуват. .. Ив. Вазов, Съч. XIII, 48-49.
БЕСУВАМ СЕ несв., непрех. Разг. 1. Обикн. за кучета, вълци — намирам се в
БЕСУВАМ СЕ
