любовен период. — Глутници сега няма — .. — Вълците се събират на глутници само когато се бесуват или когато е много студено. Д. Ангелов, ЖС, 208.
2. Бесувам (във 2 знач.). Един ли в уличката римска сган / видял бе що ке знай Октаван: / че Юлия, любимата му внучка, / бесува се с кого не като кучка. К. Христов, В, 144.
БЕСУ`ВАНЕ, мн. -ия, ср. Разг. Отгл. същ. от бесувам и от бесувам се.
БЕ`СЯ, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Умъртвявам някого, като му слагам примка на шията и го оставям да увисне, за да се задуши; обесвам. За блудна дума и посягане агата хвърля от урвата. За кражба — беси на ей тоя чинар. За разбойничество — разстрелва на поляната насреща. А. Дончев, BP, 67. А тиранинът върлува / и безчести край наш роден: / коли, беси, бие, псува, / и глоби народ поробен. Хр. Ботев, Съч. 1929, 15. беся се страд. и възвр. Но когато измъкна едно дълго въже и започна да го опасва въз пояса си, очите на баба Бела станаха големи и кръгли от смайване .. — Отивам да се беся. Й. Йовков, ВАХ, 160. С какво годе въже челяк не са беси. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 139.
◇ Аз коля, аз беся; коля и беся. Разг. Разпореждам се като пълновластен господар. — В града има по-силни и от него [околийския началник]. — Има — трици! — извърна се раздразнено към нея Кръстьо. — Сега той коли, той беси… Сега само неговата дума се чуе. Г. Караславов, ОХ IV, 264. И влиянието му така беше грамадно в тая околия. Той колеше, той бесеше. Ив. Вазов, Съч. XXV, 127. В света съм аз един прост работник, .., но тук сега съм аз цар: аз коля, аз беся. Лат., 1885, кн. 9, 14.
Беся кучето. Разг. Управлявам, разпореждам се. В Искрец бай ти Иван беси кучето! Ив. Вазов, Съч. XXIV, 205.
БЕ`ТА, мн. няма, ж. Книж. Название на втората буква от гръцката азбука — β.
— Гр. βήτα.
БЕ`ТА–. Книж. Първа съставна част от сложни названия на физически и химически явления или уреди, със значение: 1. В който участват, използват се или с който се изследват бета-лъчи, напр.: бета-излъчване, бета разпадане, бета-радиоактивност, бета-спектрометър.
2. Втора сродна проява на едно вещество, тяло или явление, която се различава по структура и химически свойства, напр.: бета-аминокиселина, бета-клетка, бета-модификация.
БЕ`ТА-ЛЪЧИ` мн. Физ. Невидими лъчи, които представляват поток от електрони или позитрони, получен при разпадане ядрата на радиоактивните изотопи. Относно бета-лъчите, които представят поток от електрони, се смята, че те произхождат от разпадането на самите неутрони на ядрото. Хим. VII кл, 1950, 34. Създаването на електрически източници на базата на радиокативното разпадане .. представлява първостепенна задача на бързо развиващата се атомна промишленост. С доказване електрическата полярност на алфа– и бета-лъчите започнаха да се правят опити и в тази насока. Ц. Цанев, АЧ, 21. Изследванията доказаха, че радиоактивните лъчи са сложни и са съставени от три вида лъчи: алфа (α), бета (β) и гама (γ). .. Бета-лъчите са поток от електрони, които имат скорост до 300,000 км/сек. Хим. IX кл, 1958, 33.
БЕТАТРО`Н м. Физ. Електромагнитен уред, апарат за ускоряване на движението на бета-частиците, който се използува във физиката, медицината, техниката и др.
— От гр.
БЕ`ТА-ЧАСТИ`ЦИ мн. Физ. Отделни електрони или позитрони в бета-лъчите. Положително натоварените частици [при радиоактивното лъчение] получиха названието алфа-частици, отрицателно натоварените — бета-частици. ВН, 1958, бр. 2098, 4. Индикаторите служат за откриване на радиоактивно заразяване с гама– и бета-частици и за определяне границите на заразения район. Н. Иванов и др., ГО, 175.
БЕ`ТЕЛ м. 1. Пълзящо тропическо растение от рода на черния пипер с червеникави лютиви ароматни листа, които се използуват като дъвка в страните от Южна Азия. Piper betle. Листата на бетела, които туземците дъвчеха .., също не можеха да замаят главите им. М. Марчевски, ОТ, 216.
2. Дъвка с наркотично действие, приготвена от листата на това растение и други примеси. Само старците седяха пред входовете, дъвчеха бетел и любопитно разглеждаха белия човек. Гр. Угаров, ПСЗ, 146. Много голям е броят и на продавачите на „бетел“ — своеобразен тютюн за дъвчене. П. Вежинов, ДМ, 98.
— Инд. през португ. betel.
БЕТЕ`Р неизм. прил. Простонар. 1. Който има в по-висока степен отрицателното качество, за което става дума; по-лош. — Ами едно ядене, като не е ни кисело, ни солено, .., че то на какво прилича? .. — На буламач .. — От буламач бетер. Ст. Чилингиров, ПЖ, 37. — Аз … не само защото се случи тъй и не защото ще ме убиеш — поде Зекир, като че го успокояваше. — Аз днес чужд имот пазих и вчера, и оня ден все там седях, а такива като мене, и по-бетер, барем през тия дни хора станаха. Г. Стоев, ЦЗ, 98.
2. Като нареч. а) Повече (от). Скоро пътувах за Татар-Пазарджик да видя на самото място съсипията на нашите чалтъкчии
