Йовков, ПК, 208. Не със стотини, а с хиляди бягаха пряко българската граница от страх пред беснуването на турските башибозуци. Пряп., 1903, бр. 31, 2.
БЕСНУ`ЕМ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Бесноват. Во всичко що е писал той досега личи същото безпокойство и неуравновесеност. Поезията у него се превърна бързо в дервишки вой — вой, стон и рев на беснуем. П. П. Славейков,* Събр. съч. VI (1), 40. За тези думи пак стана раздор помежду юдеите; защото едни казваха, че бяс има, а други, че тези думи са на беснуем челяк. Н. Михайловски, ССИ (превод), 141.
БЕСНУ`РКА1 ж. Диал. Бясна гъба.
БЕСНУ`РКА2 ж. Диал. Вид качулата чучулига, която, според народното поверие, предизвиква бяс у кучетата, ако бъде изядена от тях. Добре са застъпени и чучулигите, едни от малкото видове, за които може да се каже, че са само полезни, ако не съществуваше поверието, че кучетата побеснявали, ако изядат качулата чучулига, наричана поради това и беснурка. П. Делирадев, В, 180.
БЕ`СОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Бесовски. Бесови сбирки — ветрови пиленки. Погов., Н. Геров, РБЯ I, 100.
БЕСОВЕ`ТИНА ж. Диал. Руг. Буйна, невъздържана или разпусната, развратна жена. — Как я изпусна тая бесоветина, смъкльо такъв, главата ти ще строша. .., какъв мъж си, щом не можеш да държиш юздите на една жена. Кр. Григоров, Р, 148.
БЕСОВИ`Т, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Бесен. Турците не са хора, нъ бесовити зверове. ДЗ, 1868, бр. 19, 74.
БЕСОВИ`ТО нареч. Диал. Яростно, бясно. Кучетата, .., почнаха бесовито да го лаят. Елин Пелин, Съч. IV, 29.
БЕСО`ВИЦА ж. Диал. Глутница кучета, които се влачат след разбеснувана кучка. Па баш тогава се беше разбесувала нашата кучка. Де имаше пес от долната махала, по нея беше тръгнал, че и на Андрея Кутулата, туй черното куче, дето го държат вързано, и то скъсало синджира по бесовицата. В. Нешков, Н, 307. Бесовица псета.
◇ Влача (повличам / повлека) бесовицата. Диал. Грубо. За жена — държа се разпуснато, отдавам се на разврат; развратнича. Тя аслъ и като мома влачеше след себе си бесовицата. Ил. Волен, НС, 7. — Ние некога… по пет години война водихме, мъжете ни избиха, па пак. .. а тая хубостница… още мъжа й не изскочил от къщи и повлече бесовицата. Ст. Даскалов, СД, 224.
БЕСО`ВИЩЕ, мн. -а, ср. Индив. Място, където се извършват нечестиви обреди. Турско теке, мръсно бесовище. Г. С. Раковски, ГП, 46.
БЕ`СОВСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Старин. 1. Езически. Тогава начертаха с мек въглен на челата на двамата млади люде по едно малко кръстче и всичко, що правеха по-нататък за сватбата им, беше по старите бесовски обичаи. Д. Талев, С II, 235. Теодосий прегледа с остро око всичко подред и се прекръсти. Нему не се искаше да търси вече никого — имаше нещо гадно и нечисто в този параклис, приличен на бесовско оброчище. Ст. Загорчинов, ДП, 212.
2. Демонски, дяволски, нечестив. — Затова и бесовските сили са изпълнили света, брате Теодосие. Сатана и неговите ангели са пак между синовете человечески. Ст. Загорчинов, ДП, 389. Хорото е греховно нещо, песните момински са бесовски, седенките са чапкънски работи — това се проповядваше. Н. Бончев, Съч. I, 58. Иванко, убиецо мръсни, — / народът проклина го там — изчадье бесовско, син гнъсни, / избълван от пъкъла нам. Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 17.
БЕСОТА`, мн. няма, ж. Остар. Беснота. Той не обуздаваше неудържимия си фанатизъм, .., той се увличаше от една бесота, която считаше за Божие вдъхновение. Н. Михайловски, ПА (превод), 111. [Тигърът] Уловява и разкъсва един нов добив със същата бесота, с която е изял първия, и това прави не за да ся насити съвсем, но за да си извади гнева. Д. Попов, СбРС (превод), 102.
БЕСТИА`РИЙ, -ият, -ия, мн. -ии, м. Литер. В Средновековието — вид алегорично литературно произведение, в което героите са животни.
— От лат. bestiarium.
БЕ`СТИЯ ж. Книж. Обикн. руг. Животно, звяр.
— Лат. bestia.
БЕ`СТСЕЛЪР, след числ. -а, м. Нов. Книга, която е много търсена в определен период и се продава в голям тираж. Този роман е един от бестселърите през този месец. △ На много бестселъри са чужди сериозната проблематика и художествените достойнства.
— Англ. best-seller, букв. ’най-добре продаван’.
БЕСУ`ВАМ, -аш, несв., непрех. Разг. 1. Беснея, вилнея. По улиците на малкия градец сновяха въоръжени банди, блъскаха вратите, заплашваха и бесуваха. А. Каралийчев, СР, 24. Всички ханища и конаци са вече тюрми и са препълнени с окован народ, чума бесува навсякъде. К. Странджев, ЖБ, 13. Кмет кметува, бяс — бесува.
2. Отдавам се на разврат; развратнича, бесувам се. Сега, при мисълта, че тя е в тайното сборище на адамитите, той я ненавиждаше с демонска ненавист .. На полянката, там в долчето поразениците бесуват… Ив. Вазов, Съч. XIII, 48-49.
БЕСУ`ВАМ СЕ несв., непрех. Разг. 1. Обикн. за кучета, вълци — намирам се в
