да видиш как беснееше тълпата, как ревеше от възторг! М. Марчевски, П, 149.
2. Разг. Обикн. за деца — играя лудо, необуздано, не мирувам; лудувам, палувам, вилнея. Който беснее, няма да яде. Н. Геров, РБЯ I, 100. Децата цял ден бесняха на улицата. // Разг. Действам необмислено, скитам, лудувам, държа се свободно. Дъще, взеха ти главата / кладенците и хората: / дъще, стига си бесняла, / след обесници лудяла. П. К. Яворов, Съч. I, 37. Жени го да не беснее. Н. Геров, РБЯ I, 100.
3. Действам грубо, със сила и върша своеволия, жестокости; бесувам, вилнея. В яростта, в безсилието си полицаите и войската все повече и повече беснееха — избиваха невинни хора, устройваха вечер капани, арести. П. Михайлов, МП, 60. Но кажи какво да правя, / кат’ма си, майко, родила / със сърце мъжко, юнашко, / та сърце, майко, не трае / да гледа турчин, че бесней / над бащино ми огнище. Хр. Ботев,* Съч. 1929, 5.
4. За природни явления, сили — действам, проявявам се с голяма сила. Навън беснееха снежни бури. Входът на пещерата отдавна бе засипан с пряспа. Ем. Станев, ПЕГ, 83*. Цяла нощ океанът бесня. С настъпването на деня бурята като че ли още повече се усили. Г. Белев, КВА, 331. • Обр. И смъртта беснейше на сганта из роя, / и стотини турци падаха във боя. Ив. Вазов, Съч. I, 197.
5. Диал. Побеснявам, заболявам от бяс. От белия вятър беснеят кучетата. П. Р. Славейков, БП II, 17.
БЕСНИ`ЛО, мн. няма, ср. Остар. и диал. Беснота. Тя сепна се едвам тогаз, когато / подсторената сган в беснило ревна: / „Смърт, смърт!“ П. П. Славейков, ЕП, 1907, 34. Кюстендилският каймакамин изпроводил няколко души гавазе да хванат баба Ильовица заедно с децата й и да ги доведат в тоя град. Това турско беснило накарало Иля да работи по-отчаяно. П. Хитов, МП, 129-130.
БЕСНОВА`Т, -а, -о, мн. -и, прил. Старин. Поет. 1. Който не разсъждава и не действа нормално, като че ли обладан от бесове, от нечисти сили. Но гдето магът бе раздавал / живот изкупен на света, / в безбожна нощ коварен дявол / засвири танца на смъртта! / Проклинащ, магът взе да тлее, / примамен в дяволски мъгли, / и бесноват, в зори с Психея, / той земно ложе подели. Т. Траянов, П. 109.
2. Като същ. Човек, който е обхванат от такова състояние. И не знаеше самин, дали това е изстъпление на пророк, или — безумие на грешник. Та сам се питаше, колчем видеше в себе си ведро късче небе: „Пророк ли съм, или — бесноват?“ Н. Райнов, КЦ, 67. В потайна доба сам да ги изпрати / на трети ден игумен рано стана, — / че идат други — болни, бесновати — / да дирят помощ от свети Ивана! Ем. Попдимитров, СР, 148.
БЕСНОТА`, мн. няма, ж. 1. Състояние или проява на силна ярост; бяс, беснеене. — А къде е парабелът ми, говедо? .. — Казвай, казвай, казвай!… — повтаряше в беснотата си, като го удряше с двата си юмрука и размазваше кръвта по цялото му лице. Д. Ангелов, ЖС, 227-228. — Славка трябва да остане в плена си, защото Годе-славовата ярост ми е полезна и Радоиловата беснота ми е необходима. Ив. Вазов, Съч. XIV, 156.
2. Остар. Болестта бяс. Беснотата по кучетата. — От няколко време насам много бесни кучета са появиха в Видин. Тези кучета ухапаха много хора, особено деца, от които няколко вече умряха. Ступ., 1875, бр. 6, 48.
БЕСНОТИ`Я ж. Разг. Беснота (в 1 знач.); бяс. Упоени в своята дива беснотия, управниците не виждат какво вършат и днес те се намерват пред ямата, която сами ровяха. С, 1894, бр. 1488, 2. Трудно е да се опише с каква злоба и с каква беснотия се отзоваваше тогавашната гръцка журналистика по ферманът. Св. Миларов, Н, 144. Неговите пиянски беснотии, когато се отпускаше да черпи всички, които заварваше в кръчмата, .., само укрепваха и засилваха убеждението, че той е най-богатият човек в града. Т. Харманджиев, Р, 36. Бурята фучеше яростно навън в гъстите тъмнини. Прозорците трещяха от беснотията й. Ив. Вазов, Съч. VII, 120.
БЕСНУ`ВАМ, -аш. несв., непрех. Остар. Беснея (в 1, 2, 3 и 4 знач.). На другия ден стрина Първа приказва с баба Стана: — Стрино, ете, тоя, нашият Лило, турил мерак, хвърлил око на оная, Ценовата унука, .. — Още е момчурляче, младо е. .. ама, като е пошло да беснува, по-харна да му туриме юлар на шията. М. Георгиев, Избр. разк., 58-59. Тиран свиреп плени, гори, беснува. Ив. Вазов, БМ I, 144. Беснувах, майко, лудувах, / наказвах хора, премазвах — / извърших дела срамотии. Ц. Церковски, Съч. II, 209. Стоя над урвата: под мен земята / тресе се, тътне. .. мята се водата, / гърми, клокочи, пени се, играй. .. / и гледам аз как пропастта беснува / и в страшний гръм и трясък ми се счува / на Цербера двуглав зловещий лай. К. Христов, ПВ, 45.
БЕСНУ`ВАМ СЕ несв., непрех. Беснувам. Долу — ад! Нещо ври, кипи, беснува се, гърми, като че потръсва цялата околност. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 56.
БЕСНУ`ВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. Отгл. същ. от беснувам и от беснувам се. Дядо Давид не обръщаше голямо внимание на беснуванията на коня и неговата силна ръка все още успяваше да го укротява. Й.
