пцета оздравити: / че наберем бесна трева, / че зараним бесни пцета, / я чем пцета оздравити. Нар. пес., СбКШ V, 183.
Бясно дърво. Различни видове вечнозелени храсти от сем. Тимелееви, които растат по сенчести влажни места, букови и елови гори. Daphne.
> Като бесен. Разг. За изразяване на много висока степен в скоростта, интензивността и др. на действието, което се означава. Сега се чувстваше много по-сигурен, колата се носеше като бясна с четиридесет километра в час. П. Вежинов, НБК, 344. За щастие не чака дълго автобуса, но едва успя да се качи в него и той полетя като бесен надолу по стръмнината. П. Вежинов, НБК, 332. По цели дни не излизаше никъде, четеше като бясна романи. И съвсем истински романи при това. П. Вежинов, НБК, 355.
БЕ`СЕНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от беся и от беся се. Няма как — спрели бесенето, отпуснали малко въжето. Й. Вълчев, РЗ, 5. Може би заповед е дошла от Цариград да прекратят бесенията. К. Величков, ПССъч. I, 81.
БЕСЕПА`Р м. Нов. Разг. Член или привърженик на Българската социалистическа партия (БСП). Питат ме какъв съм — седесар или бесепар. Политически пристрастия при мене няма. 24 часа, 1999, бр. 95, 11.
БЕСЕПА`РКА ж. Нов. Разг. Жена бесепар.
БЕСЕПА`РСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Нов. Разг. Който се отнася до бесепар или до БСП. Бесепарски митинг.
БЕ`СИ мн. Истор. Древно тракийско племе, живяло по горното течение на р. Марица, покорено от римляните, а по-късно асимилирано от славяните. Първите сведения от старите гръцки писатели за траките са, че те били многобройни, живеели на племена, най-силни и големи от които били одрисите, бесите, трибалите и мизите. Ист. VII кл, 5. Родопското племе беси се славело със своите* ковачи, които изработвали хубави оръжия. Ист. X и XI кл, б.
БЕСИ`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Рядко. Който се отнася до бесило и до бесене. Вий можете да ни прикачите вратовете в клупа на бесилното въже, но няма да ни видите уврени във вашия опозорителен ярем! Ив. Вазов, НП, 72-73.
БЕСИ`ЛКА ж. 1. Дървено приспособление с въжена примка за изпълняване на смъртно наказание чрез обесване; бесило. И смъртта на тебе, о бесилко свята, / бе не срам, а слава нова за земята / и връх, откъдето виждаше духът / към безсмъртието по-прекия път! Ив. Вазов, Съч. I, 174. По чаршията едва забележимо се очертаваха тъмните силуети на бесилките, на които зловещо се люшкаха вкочанясалите трупове на обесените българи. Д. Линков, ЗБ, 136. На площада зад гарата палачите приготвиха бесилка за поп Андрей. А. Каралийчев, НЧ, 112. Паднаха в ръце и са покачиха на бесилката тия, които .. положиха основата на нашата вътрешна самостоятелна революционна деятелност. НБ, 1876, 215.
2. Разг. Бесене. Тези убийци са за бесилка.
БЕСИ`ЛНИЦА ж. Остар. Бесилка. След десет минути войниците и осъдените дошле до назначеното място. Възцарило са дълбоко мълчание. — Осъдени са пет души, а бесилниците са само три! — рекъл един стар човек. — На двете бесилници ще да обесят по двамина — казал един войник. Л. Каравелов, Съч. V, 108. За нас дякон Левски стои неизмеримо по-високо на бесилницата си, отколкото ако щастието му го беше възвисило до екзархийски трон. Ив. Вазов, Съч. XIII, 53.
БЕСИ`ЛО, мн. -а, ср. Бесилка. О, майко моя, родино мила, / защо тъй жално, тъй милно плачеш? / .. / Плачи, там близо край град София, / стърчи, аз видях, черно бесило, / и твой един син, Българийо, / виси на него със страшна сила. Хр. Ботев, Съч. 1929, 37. Той се замисляше за страшния миг, съобразяваше с всички частички на тялото си като как би могъл да се откопчи от примката на бесилото. Г. Караславов, Т, 86. Отдавна съм се заклел сам да го обеся, .. За бесило ставаше дума, а брадясалият разбойник изведнъж звънко и весело се засмя. О. Василев, 33, 89.
БЕСЛЕМЕ`, мн. -та, ср. Простонар. Пренебр. Храненик, слуга. Дорде Стоичко е жив, никакъв имот на разни беслемета. Кой знае какъв пияница и нехранимайко е. Кр. Григоров, Р, 76.
— От тур. besleme.
БЕСЛИ`М ед. неизм., мн. няма, прил. Диал. За пелени — тънки, фини. Току са три дни минали, / Мария рано станала, / беслим пелени опрала, / па ги на плета прострела. Нар. пес., СбВСтТ, 355. Добила мъжко детенце. / Па го невеста остави, / та е отишла, отишла, / да реже беслим пелени. СбВСтТ, 291.
— От фр. musseline ’муселин’ през тур. beslin (А. Ничев, Шест етимологии, сп. Български език, 1980, кн. 2, 146).
— Друга форма: бесли`н.
БЕСНЕ`ЕНЕ ср. Отгл. същ. от беснея. Беснеенето на бурята продължава.
БЕСНЕ`Я, -е`еш, мин. св. бесня`х, прич. мин. св. деят. бесня`л, -а, -о, мн. бесне`ли, несв., непрех. 1. Намирам се в крайно възбудено състояние, което се изразява в необмислени и необуздани действия; буйствам, вилнея. Понякога кметът просто беснееше. Изскачаше на площада и започваше да стреля с пистолета си. Ив. Хаджимарчев, ОК, 227. Старецът дълго още вика и бесня на улицата, но никой вече не го чуваше. Г. Караславов, ОХ I, 359. — Ех, да беше там
