Ефрем прибра ръце в скута си и се приготви за дълго беседване. М. Смилова, ДСВ, 84.
БЕСЕ`ДКА ж. Лека постройка в градина или парк, покрита само отгоре, обикн. дървена и с кръгла форма, предназначена за почивка или за подслон. Извика майстори и им заповяда да дигнат в средата на тоя кръг една градинска беседка — с колонки и керемиден покрив. А. Гуляшки, ЗР, 37-38. На самия връх на баира баща ми беше направил хубава беседка и ние често ходехме там на хладина и почивка. Елин Пелин, ЯБ, 38. В двора на преспанската чаршийска джамия имаше мраморен водоскок, а край него бе построена широка дървена беседка, цяла обвита в зелени бръшлянови клонки. Д. Талев, ПК, 12.
— Рус. беседка.
БЕСЕ`ДНИК, мн. -ци, м. 1. Индив. Събеседник. — Извинете, — обърна се той към едного от беседниците там. Ив. Вазов, Съч. X, 12.
2. Рядко. Беседчик. Колко е достоен за съжаление напр. един беседник или проповедник, който не може ни най-малко да се осланя на памятта си! У, 1871, бр. 20, 311.
БЕСЕ`ДУВАМ, -аш, несв., непрех. Остар. Беседвам. Прекарвахме времето си по най-разнообразен начин: беседувахме на кьошка, бягахме по разкошните морави край Рила река. Ив. Вазов, Съч. XV, 80. беседувам си възвр.
БЕСЕ`ДЧИК, мн. -ци, м. Книж. Лице, което изнася публични беседи; лектор. Вечерта имахме .. събрание .. Беседчикът говори за етиката и морала на съвременното общество. Н. Каралиева, Н, 25. Сказките му [на Ст. Минчев] имали голям успех. Като опитен беседчик бил канен и на всички педагогически конференции, свиквани в София. Ив. Богданов, СП, 146.
— Рус. беседчик.
БЕСЕ`ДЯ, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Диал. Говоря, думам. Вино пие Муса кесаджия, / вино пие у ладни меани, / .. / па фанало пиан да беседи, / що е Муса пиан беседило, / това го е на трезво правило. Нар. пес., СбНУ XLIV, 29.
БЕ`СЕН, бя`сна, бя`сно, мн. бе`сни, прил. 1. Обикн. за куче, вълк и др. — който е болен от бяс. Една есен, помня, бясно куче бе ухапало телето на Таня Чакърът. Чудомир, Избр. пр, 41. По това време из болерските егреци се яви бесен вълк. А. Страшимиров, ЕД, 123-124. Бясно ма куче ухапа — / на дясна ръка малък пръс(т). Нар. пес., СбГЯ, 18. Бясно куче и стопано си не познава. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 62. Не зема от тояга като бясно псе. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 302. Валят като на бясно куче камъне. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 63.
2. Който е обхванат от силен, неудържим яд, гняв, омраза, ярост и под.; разярен, яростен. Бесен от злоба, .., онбашията изпсува, плю встрани и пришпори коня. Ст. Дичев, ЗС I, 505. При тез думи силни дружините горди / очакват геройски душманските орди, / бесни и шумещи! Ив. Вазов, Съч. I, 204.
3. Който изразява, в който се проявява силна ярост, омраза и под.; яростен. А с бесен рев врагът насам бе навалил. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 251. В очите им застинал бесен гняв / и бясна жажда за кръв, отмъщение. Ив. Вазов, Съч. V, 34. Бесен поглед.
4. Който е много палав, буен. неудържим. Челяд бясна там лудува / в буйни разпри и игри. Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 176. И по-рано конят си беше буен, подвижен и горещ, но сега той излизаше от обора като някой змей, разлютен, бесен, едва удържим. Й. Йовков, ПК, 207-208. Не е къща тясна, а е челяд бясна. Послов. // Който е много бърз, буен, неудържим. Поручик Манев наистина не си счупи врата, но един ден конят успя да го хвърли още веднъж. Слаба вихрушка повдигна някакъв паднал на шосето вестник и уплашеното животно отново литна в бесен галоп. П. Вежинов, BP, 230. Накрай ще кажа, че някои критици обвиняват автора на „Продавачката“ в сухост, в лаконичност… Бясното темпо на живота прави писателя да бъде лаконичен. Б. Шивачев,* Съч. I, 179. Бесен танц. Бясна игра.
5. Прен. Който се проявява в много висока степен; много силен. Едно голямо рунтаво куче посрещна партизаните с бесен лай. М. Марчевски,* МП, 189. Дяволите ме взимат от време на време, .., иначе няма как да се обясни бясната .. веселба, на която понякога се отдавам. Д. Цончев, ЛВ, 113. Нощем излизаше неукротим вятър и с бесен вой се бореше с мрака из пустите селски улички. Елин Пелин, Съч. III, 76. Стремителна и бясна вихрушка се носеше по полето, коне и хора се виждаха като силуети в мъгла. Й. Йовков, Разк. I, 149. Бясно напрежение.
◇ Бесен вятър. Диал. Силен вятър високо в небето, който, според народни поверия, пренася болестта бяс.
Бясна вечер. Диал. Вечерта преди сватбата, когато у момата се събират и веселят нейните роднини. В петъкът вечер, пред да се започне сватбата, роднините моми се събират у бъдъщата невеста и я приготовляват, като цялата нощ се веселят с песни и хора. Тая нощ я наричат „бесна вечер“. СбНУКШ ч. III, 105.
Бясна гъба. Вид отровна гъба с яркочервена шапчица и със средновисоко стебло; червенушка, беснурка1. Russula emetica. Друга силно отровна гъба, която се среща в нашите гори, е бясната гъба или беснурката. Ив. Димитров, ОП, 46.
Бясна трева. Диал. Полупаразитно растение без хлорофил, което живее върху корените на други растения; воловодец. Я да ми са пцета бесни, / я чем
