тези, които нямат форма за м.р., формата, в която се употребяват, напр.: телна...
2. След заглавната дума се отбелязват окончанията за ж. и ср. р. и формата за мн. ч., напр.: здрав, -а, -о, мн. -и... След формата се дава грам. бел. прил.: висок, -а, -о, мн. -и, прил....
3. При променливо я в корена на прилагателното се изписва цялата форма за мн.ч., напр.: бял, -а, -о, мн. бели...
4. При прилагателни, в които еровата гласна се явява само в м. p., окончанията за ж. и ср. р. ед. ч. и за мн. ч. се изписват с предходната съгласна, напр.: бодър, -дра, -дро, мн. -дри...
5. Ако при прилагателни на — ен гласната е във формите за ж. и ср. р. ед. ч. и за мн. ч. се изпуска, окончанията на тези форми се изписват с предходната съгласна, напр.: буден, -дна, -дно, мн. -дни...; съвременен, -нна, -нно, мн. -нни...
6. При двусрични прилагателни с наставка — ен, когато гласната е се променя в й във формите за ж. и ср. р. ед. ч. и за мн. ч., се изписва цялото прилагателно или, ако е от повече срички, наставката се изписва заедно с предходната гласна, напр.: боен, бойна, бойно, мн. бойни...; достоен, -ойна, -ойно,мн. -ойни...
7. Формите за обръщение на някои прилагателни от м. р. ед. ч., напр. добри, мили, ако са често употребявани, се отбелязват с бел. „в обръщение за м. р. ед. ч.“ след формата за мн. ч., напр.: добър, -бра, -бро, мн. -бри`, в обръщение за м. р. ед. ч. добри`.
8. Прилагателните имена, образувани от причастия, имат бележка „като прил.“. износен... Прич. мин. страд. от износя като прил... Износен костюм.
9. Употребата на прилагателните във функция на съществителни имена се отбелязва в края на статията с бележка „Като същ.“, напр. болен... 1. ... 5. Като същ. болен (болният) м.у болна<та> ж., болно<то> ср., мн. бол-ни<те>. Обикн. членувано. Болен човек. Ако прилагателното се субстанти-вира само в един род, членувано или нечленувано, или само в мн.число, след граматическата бележка се изписва и съответната форма: болно, само нечленувано, ср. Диал. Болен човек. Трудно се гледа болно; български... Като същ. българския, а) Български език. б) ...; какин... Като същ. какини мн. Домът и семейството на кака.
10. Неизменяемите по род прилагателни от чужд произход имат бележка „ед. неизм.“. късметлия, ед. неизм., мн. -йи, прил....\ барабанли`я, ед.неи-зм., мн. -йи, прил...., а неизменяемите по род и число — бележка „неизм. прил“. анасонли`я неизм. прил...
Ш. Числителни имена. 1. Към числителните бройни имена се дава граматичната бележка числ. бройно: три ... числ. бройно, а към поредните — числ. поредно: втори... числ. поредно.
2. Съкратените и стегнати форми на бройните числителни от 11-20 и от 20-100 и на поредните числителни втори, трети се дават към заглавката на съответните пълни форми като двойка или тройка заглавни думи, напр.
