БОГОНАЧАЛЕН, -лна, -лно, мн. лни, прил. Остар. Книж. Който се отнася до бо-гоначалие.
БОГОНАЧАЛИЕ ср. Остар. Книж. Бо-говластие.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
БОГОНЕВЕСТА ж. Остар. Книж.
1. Прозвище на Богородица (Ст. Младенов, БТР).
2. Прозвище на монахиня. Като влязох в тоя манастир, денем сякаш и мир имаше в душата ми, и спокойствие; не бях предишната, а нова, богоневеста сестра Ксения. Ст. Загорчинов, ДП, 162.
БОГОНЕНАВИСТ, -тта, мн. няма, ж. Книж. Омраза, ненавист към Бога; богоне-навистничество, богомразство. Противоп. боголюбие.
БОГОНЕНАВИСТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Книж. 1. Който е омразен на Бога, които е ненавиждан от Бога; богоомра-зен. Противоп. боголюбен, боголюбим. Опитен в споровете, с много силни доводи Кирил оборвал противниците си.. Всеки народ според него може и трябва да чете и пише на родния си език, защото няма богоизбрани и богоненавистни народи. Ист. VII кл. 22.
2. Който се отнася до богоненавист и до бо-гоненавистник. Богоненавистни мисли.
БОГОНЕНАВИСТНИК, мн. -ци, At. Книж. Човек, който мрази Бога; богомра-зец. Противоп. боголюбец.
БОГОНЕНАВИСТНИЦА ж. Книж. Жена, която мрази Бога; богомразка.
БОГОНЕНАВИСТНИЧЕСТВО, мн. няма, ср. Книж. Богоненавист. Противоп. боголюбие.
БОГОНОСЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. Остар. Книж. Който носи нещо божествено в себе си, който е изпълнен с дълбока вяра в Бога. Първите святи подвижници, а особено по-славните от тях, черко-вата нарича „богоносни“.., защото те далеч от мирскийт шум просветнали с чудесни дарове на благодатта и с големите подвизи на благочестието. 3. Петров и др., ЧБ (превод), 257. Богоносен отец.
БОГОНОСЕЦ, мн. -сци, м. Остар. Книж. Прозвище на някои светии. Свети Игнатий богоносец. Свети Христофор бо-гоносец.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
БОГОНРАВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Книж. Който е съобразен с изискванията на религията, на черквата.
БОГООБРАЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Книж. Който има образ, който прилича на Бог, на божество; богоподобен.
БОГОНАЧАЛЕН
БОГООМРАЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Книж. Който е омразен на Бога; бого-ненавистен. Противоп. боголюбен, боголюбим. Той си подаваше щедро ръката за целуване и си мислеше: „Щом така ме посрещат, ще сразя богоомразния слуга на демона!“ Up. Минков, МЗ, 123.
БОГООТЕЦ, мн. -тци, м. Книж. Прозвище на пророк Давид, родоначалник, от който е произлязъл Исус Христос.
БОГООТСТЪПНИК, мн. -ци, м. Книж. Човек, който се е отказал от Бога и от религията, човек, който повече не вярва в Бога. От своята страна и болградската младеж проклина патриархът като еретик и като богоотстъпник. Св, 1872, бр. 33, 257.
БОГООТСТЪПНИЦА ж. Книж. Жена богоотстъпник.
БОГООТСТЪПНИЧЕСКИ, -а, -о, мн.
-и, прил. Книж. Който се отнася до богоотстъпник и до богоотстъпничество.
БОГООТСТЪПНИЧЕСТВО, мн. няма, ср. Книж. Проява на богоотстъпник.
БОГОПОДОБЕН, -бна, -бно, мн. -бни, прил. Книж. Който е подобен, който прилича на бог, на божество; богообразен. Тук, в часове като тоя час, са се разхождали усамотено мълчаливи богопоообни мъже и в техните души са се раждали всичките чудеса на тая земя — храмове, некрополи, статуи, вази. К. Константинов, ПЗ, 216. О, аз последен злочестник! Във тая Троя широка/отгледах рожби най-храбри, но не ми никой остана! / Ни Местор богоподобен, ни Троил, боец в колата, / нито пък Хек-тор. Ас. Разцветников, Избр, пр III, (превод), 62. На двамата водачи са явило бого-подобно видение и им известило, че единът водач и срещу поставената му войска са обречени на боговете на смъртта. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 294.
БОГОПОДОБИЕ, мн. няма, ср. Книж. Подобие на Бог, прилика с Бог. Защото е християнската вяра тъй плодотворна, щото ония, които я изповядват, могат достигна с богоугоднийт си живот нравствено богоподобие и да изпълняват волята Божия. 3. Петров и др., ЧБ (превод), 2.
БОГОПОЗНАНИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Познаване, почитане на Бога. Измежду всички стари народи, потънали в идолопоклонство, само едните евреи опазили правото и истинното богопознание. Й. Груев, КВИ, (превод), 8
БОГОПОКЛОНЕНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Поклонение, преклонение пред Бога. Като че сам Бог, создател всея твари, е вдъхнал у человеците чувството за оогопоклонение като знак на общо при-познание на божественото му същество. Г. Кръстевич, ИБ I, 34.
847
БОГОПОКЛОНЕНИЕ
