но строг баща — стар богомолен черковник; а отгледан беше той от ръцете на майка, която го сляпо обичаше. А. Страшимиров, Съч. I, 129. През тоя ден богомолните римляни тичат в храма на святий Петра да се поклонят на различните святини, които се отварят днес. Т. Икономов, ЧПГ, 87.
2. Който е свързан с молитва; молитвен. Тоя храм имаше значението не само на богомолен дом, но и на скъпа народна, историческа светиня. Ив. Вазов, Съч. XIV, 8. Видял запаленото кандило, той прибързва да си вчеше косата и прекланя глава пред него. Устата му зашепват тихо молитва и пълнят стаята с богомолно вдъхновение. Ст. Чилингиров, ПЖ, 143. И аз гледах как той с открита глава и със сълзи на очите си се спря и застана в някаква почтителна и богомолна поза пред това знаме и как дълго не можеше да откъса очи от него. Й. Йовков, Разк. III, 122. Богомолен поклон.
БОГОМОЛЕ`НИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. 1. Само ед. Отправяне на молитва към Бога, молене на Бога; богомолство, богомолие.
2. Молитва. Арапский, и той язик е стар; на него са написани турските богомоления. Ем. Васкидович, ПП (превод), 75.
БОГОМО`ЛЕЦ, мн. -лци, м. Вярващ, набожен човек, който посещава религиозна служба, за да се моли. Тоя ден имаше много богомолци в черквата. Й. Йовков, Ж, 257. Макар службата да бе привършила, закъснели богомолци влизаха в митрополитската църква и бързаха да запалят свещ за посеченото българче. А. Христофоров, А, 60. Вчера почистиха и възстановиха параклиса „Св. Петър и Павел“… Богомолците ще се отправят към него на втория ден от Великден. Дем., 1990, бр. 46-47, 2. Главни градове в Индия: Калкута .. На юг от него град Джагурнаут, прочут с тритях си пагода (храма), гдето ся събират множество богомолци на поклонение. Йв. Богоев, ВГД (превод), 253-256.
БОГОМО`ЛИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Богомоление; богомолство. Те отиваха на богомолие във Великата Лавра, в черквата „Св. Четирийсет Мъченици“, дето днес служеше патриархът. Ив. Вазов, Съч. XIV, 3.
БОГОМО`ЛКА1 ж. Жена богомолец. Тя [църквата] беше почти празна. Само пред олтаря бяха коленичили неподвижни и безмълвни три богомолки. Г. Белев, КР, 55. Често вниманието им отвличаха новоприходящите богомолци и белисани богомолки, които палеха свещ пред архангела Гавриила. Ив. Вазов, Съч. VIII, 3.
БОГОМО`ЛКА2 ж. 1. Насекомо с дълго полуизправено пръчковидно тяло, зелено на цвят, което живее в тревисти местности и е разпространено в южните страни и в България. Taxis religiosa. Върху крайпътна трънка лазеше едра богомолка. Бате Коле веднага я улови. К. Петканов, СВ, 19.
2. Само мн. Разред такива насекоми. Mantis religiosa. По същото това време на сушата се появили първите безгръбначни животни .. Сред насекомите силно се развили водните кончета, .., хлебарките, богомолките и др. ОБ X кл. 131.
БОГОМО`ЛНИК, мн. -ци, м. Индив. Богомолец. През пости / той не държеше пост, макар на вяра твърд. / И богомолник бе и благ, и милосърд. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 17.
БОГОМО`ЛНО нареч. Книж. 1. С набожно усърдие; като за молитва, молитвено. Кир Тодор .. (Бързо се изправя пред иконостаса богомолно, кръстейки се). Ив. Вазов, Съч. XX, 76. Неговата богомолно оборена глава беше заковала тъжните му очи в земята. С. Чилингиров, ХНН, 91. Сетне отидох на църква, запалих свещица и богомолно скръстих ръце. Ив. Хаджимарчев, ОК, 20. — Имаше нещо, което стопляше душата и я настройваше богомолно. Д. Спространов, ОП, 80-81.
2. С благоговение, с преклонение; благоговейно. Цалувам богомолно твойте рани, / цалувам ти и лаврите безсмъртни. Ив. Вазов, Съч. V, 94.
БОГОМО`ЛСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Богомолен. Сетих се, че пред своя празник мохамеданите чакат богомолското подвикване на своя ходжа и всички вкупом падат на земята. Й. Радичков, ПЦ, 32. Тъмното тесто на насъбралите се моряци със страхливите светулки на цигарите напомняше богомолска процесия на хора с крехки жълти свещи в ръцете. Е. Кузманов, ЧДБ, 84.
БОГОМО`ЛСТВО, мн. -а, ср. Остар. Книж. Богомоление; богомолие. Ах! Значи, това расо, тия богомолства, това смирение — всичко това, татко, било… Маска, маска, дъще. Ив. Вазов, Съч. XX, 36. Станеш, поочистиш са, попреоблечеш са и отиваш в храм божий, дето, наедно с другите братия христиени, стоиш на богомолство и наслади са душата ти с някое словце, сказано от дяда попа. Ил. Блъсков, ПБ, III, 12.
БОГОМРА`ЗЕЦ, мн. -зци, м. Книж. Човек, който мрази, ненавижда Бога; богоненавистник. Противоп. боголюбец.
БОГОМРА`ЗКА ж. Книж. Жена, която мрази, ненавижда Бога; богоненавистница.
БОГОМРА`ЗСТВО, мн. няма, ср. Рядко. Книж. Богоненавист. Противоп. боголюбие.
БОГОМЪ`ДЪР, -дра, -дро, мн. -дри, прил. Остар. Книж. Надарен от Бога с мъдрост. Богомъдрийт Дионисия Ареопагит, представлява св-те авнгели в девет ликове. З. Петров и др., ЧБ (превод), 239.
