.. манастирски мушии и руската Бесарабия Негово Боголюбие архимандрит Козма Зографски. Хр. Ботев, Зн, 1874, бр. 3, 11.
БОГОЛЮБИ`М, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Който е любим, драг на Бога, обичан от Бога; боголюбен. Противоп. богоненавистен, богоомразен. Всичките военачалници по България и всичките други чиновници и началници да го [архиепископа] почитат и уважават, .. И да не бъркат нито нему, нито на подчинените му боголюбими епископи. М. Дринов, ПСп, 1873, кн. 7-8, 24.
БОГОМА`ЙКА, мн. няма, ж. Остар. Книж. Богородица; богоматер.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.
БОГОМА`ТЕР, мн. няма, ж. Остар. Книж. Богородица; богомайка.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.
БОГОМА`ТЕРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Остар. Книж. Който принадлежи или е свързан с Божията майка; богородичен. Към най-старите икони относят ся още и образът богоматерен от одигитрия (путеводителница), която е начертал еванг. Лука. З. Петров и др., ЧБ (превод), 25.
БОГОМЕ`РЗКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Богомерзък.
БОГОМЕ`РЗЪК, -зка, -зко, мн. -зки, прил. Остар. Книж. Който е омразен, противен на Бога; богомерзки. Худоумните и богомерзки богомили пак напират към светата православна църква. Ст. Загорчинов, ДП, 233. — Както знаеш — продължаваше Контостефан, — господарят отдавна привлича на наша страна брата на богомерзкия Самуил — Средецкия Аарон. А. Дончев, СВС I, 56. За обесването на патриарха през гръцкото въстание някой по-млад Бозвели би навярно написал хиляди проклетии против гръцкото духовенство и би намерил, че тъй му се е падало на оня богомерзки фанариот. Ив. Шишманов, СбНУ XI, 644.
БОГОМИ`Л м. Истор. Привърженик и последовател на богомилството. Богомилската ерес беше най-разпространена между простия народ, понеже, при другото, богомилите проповядваха, че човек не е задължен да работи на своя господар. Ив. Вазов, Съч. XIV, 89-90. През феодалния строй и неговото разслоение, като реакция срещу светската и църковна аристокрация, богомилите пускат и из той края своя корен. Ст. Станчев, HP, 60. Старецът вървеше пред войниците бос, .. Облечен беше в напрашено черно монашеско расо, .. — Ти ли си Василий Врач, учителят на богомилите е Тракия? .. — Разказаха ми, че ти си проповедник на една нова вяра. А. Каралийчев, В, 122-123. Богомилската ерес си води началото от манихейско-павликянския дуализъм, когото видоизмениха предводителите на богомилите и създадоха нова секта — богомилската. Р. Каролев, УБЧИ, 91.
◇ Вярващи богомили. Истор. Богомили от средната категория, които са посветени в богомилското учение и членуват в богомилските общини.
Съвършени богомили. Истор. Богомили от висшата категория, които са запознати с всички подробности на богомилското учение и имат ръководни и проповеднически функции.
БОГОМИ`ЛЕЦ, мн. -лци, м. Остар. Книж. Богомил. Той [императорът] свика събрание, на което доведоха и всичките еретици — .. — и секиго питаха отделно: богомилец* ли е той или не е? На този въпрос едни отговаряха отрицателно, а други — утвърдително. Р. Каролев, УБЧИ, 104. В царствуванието же Алексия Комнена (1118), когато ся бяха усилили богомилците, .., изгориха жива главатаря богомилски Василия лекаря. Г. С. Раковски, БС I, 199-200.
БОГОМИ`ЛКА ж. Истор. Привърженица и последователка на богомилството.
БОГОМИ`ЛОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Богомилски. След Симеоновата смърт, при царуването на синът му Петра, България захванала да ослабва, и, между другите нови явления, в нея са пропъхнала и богомиловата ерес. Знан. 1875, бр. 10, 157.
БОГОМИ`ЛСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Истор. Който се отнася до богомилите или е свързан с богомилството. Рун познаваше всяко нещо в живота на своите някогашни братя и виждаше, че беше изправен на съд пред двама от най-първите богомилски вождове. Д. Талев, С II, 256. Богомилското движение, като стихиен селски бунт срещу феодалния строй, .., беше едно действително народно движение. Т. Павлов, МИБ, 20. За нас е гордост, че богомилското учение е оказало влияние на социално-религиозните движения в Западна Европа. М. Марчевски, ТС, 131. Богомилската ерес са появи в България във времето на учениците на св. Методия и на св. Климента Охридски. Отечеството на богомилството беше Македония и Тракия, дето отколе йоще имаше колония павликянска. Р. Каролев, УБЧИ, 97. Богомилска секта. Богомилска литература. Богомилски легенди.
БОГОМИ`ЛСТВО, мн. няма, ср. Истор. Религиозно еретическо учение и социално движение в България с основател поп Богомил, което се е разпространило в периода от X в. до XTV в. и е било насочено срещу гнета на феодалните владетели и на официалната църква.
БОГОМО`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Книж. 1. Който усърдно и често се моли на Бога; набожен, благочестив. Божан Кънчев беше отрасъл под надзора на тих,
