БОГОНАЧА`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни*, прил. Остар. Книж. Който се отнася до богоначалие.
БОГОНАЧА`ЛИЕ ср. Остар. Книж. Боговластие.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.
БОГОНЕВЕ`СТА ж. Остар. Книж. 1. Прозвище на Богородица (Ст. Младенов, БТР).
2. Прозвище на монахиня. Като влязох в тоя манастир, денем сякаш и мир имаше в душата ми, и спокойствие; не бях предишната, а нова, богоневеста сестра Ксения. Ст. Загорчинов, ДП, 162.
БОГОНЕНА`ВИСТ, -тта`, мн. няма, ж. Книж. Омраза, ненавист към Бога; богоненавистничество, богомразство. Противоп. боголюбие.
БОГОНЕНА`ВИСТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Книж. 1. Който е омразен на Бога, които е ненавиждан от Бога; богоомразен. Противоп. боголюбен, боголюбим. Опитен в споровете, с много силни доводи Кирил оборвал противниците си .. Всеки народ според него може и трябва да чете и пише на родния си език, защото няма богоизбрани и богоненавистни народи. Ист. VII кл. 22.
2. Който се отнася до богоненавист и до богоненавистник. Богоненавистни мисли.
БОГОНЕНА`ВИСТНИК, мн. -ци, м. Книж. Човек, който мрази Бога; богомразец. Противоп. боголюбец.
БОГОНЕНА`ВИСТНИЦА ж. Книж. Жена, която мрази Бога; богомразка.
БОГОНЕНА`ВИСТНИЧЕСТВО, мн. няма, ср. Книж. Богоненавист. Противоп. боголюбие.
БОГОНО`СЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. Остар. Книж. Който носи нещо божествено в себе си, който е изпълнен с дълбока вяра в Бога. Първите святи подвижници, а особено по-славните от тях, черковата нарича „богоносни“ .., защото те далеч от мирскийт шум просветнали с чудесни дарове на благодатта и с големите подвизи на благочестието. З. Петров и др., ЧБ (превод), 257. Богоносен отец.
БОГОНО`СЕЦ, мн. -сци, м. Остар. Книж. Прозвище на някои светии. Свети Игнатий богоносец. Свети Христофор богоносец.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.
БОГОНРА`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Книж. Който е съобразен с изискванията на религията, на черквата.
БОГООБРА`ЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Книж. Който има образ, който прилича на Бог, на божество; богоподобен.
БОГООМРА`ЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Книж. Който е омразен на Бога; богоненавистен. Противоп. боголюбен, боголюбим. Той си подаваше щедро ръката за целуване и си мислеше: „Щом така ме посрещат, ще сразя богоомразния слуга на демона!“ Цв. Минков, МЗ, 123.
БОГООТЕ`Ц, мн. -тци, м. Книж. Прозвище на пророк Давид, родоначалник, от който е произлязъл Исус Христос.
БОГООТСТЪ`ПНИК, мн. -ци, м. Книж. Човек, който се е отказал от Бога и от религията, човек, който повече не вярва в Бога. От своята страна и болградската младеж проклина патриархът като еретик и като богоотстъпник. Св, 1872, бр. 33, 257.
БОГООТСТЪ`ПНИЦА ж. Книж. Жена богоотстъпник.
БОГООТСТЪ`ПНИЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който се отнася до богоотстъпник и до богоотстъпничество.
БОГООТСТЪ`ПНИЧЕСТВО, мн. няма, ср. Книж. Проява на богоотстъпник.
БОГОПОДО`БЕН, -бна, -бно, мн. -бни, прил. Книж. Който е подобен, който прилича на бог, на божество; богообразен. Тук, в часове като тоя час, са се разхождали усамотено мълчаливи богопоообни мъже и в техните души са се раждали всичките чудеса на тая земя — храмове, некрополи, статуи, вази. К. Константинов, ПЗ, 216. О, аз последен злочестник! Във тая Троя широка/отгледах рожби най-храбри, но не ми никой остана! / Ни Местор богоподобен, ни Троил, боец в колата, / нито пък Хектор. Ас. Разцветников, Избр. пр.* III, (превод), 62. На двамата водачи са явило богоподобно видение и им известило, че единът водач и срещу поставената му войска са обречени на боговете на смъртта. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 294.
БОГОПОДО`БИЕ, мн. няма, ср. Книж. Подобие на Бог, прилика с Бог. Защото е християнската вяра тъй плодотворна, щото ония, които я изповядват, могат достигна с богоугоднийт си живот нравствено богоподобие и да изпълняват волята Божия. З. Петров и др., ЧБ (превод), 2.
БОГОПОЗНА`НИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Познаване, почитане на Бога. Измежду всички стари народи, потънали в идолопоклонство, само едните евреи опазили правото и истинното богопознание. Й. Груев, КВИ, (превод), 8.*
БОГОПОКЛОНЕ`НИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Поклонение, преклонение пред Бога. Като че сам Бог, создател всея твари, е вдъхнал у человеците чувството за богопоклонение като знак на общо припознание на божественото му същество. Г. Кръстевич, ИБ I, 34.
