БОГОПОКО`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Остар. Книж. Който е покорен, послушен на Бога.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.
БОГОПОКО`РНО. Остар. Книж. Нареч. от богопокорен.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.
БОГОПОМА`ЗАН, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. 1. Който се смята, че е избран, предопределен от Бога; богоизбран. Богопомазан владетел. Богопомазан жрец.
2. Прен. Ирон. Който се смята, че е избраник на съдбата, на случая и притежава изключителни качества, способности или високо положение; богоизбран. Богопомазаният представител на благородната бяла раса е предполагал наверно, че чернокожите люде водят началото си не като него от маймуната, а от крокодила или от кенгуруто. Св. Минков, ДА, 25.
3. Като същ. богопомазан (богопомазани<ят>) м.; богопомазани<те> мн. Ирон. Човек, който се смята, че е избраник на съдбата, на случая и стои над другите по положение или ги превъзхожда по качества, способности; богоизбран. — А знаете ли, че той вече работи. Излязъл е неговият нов философски етюд „Характер на човешкото знание“. Добре е да видят богопомазаните, че Сибир не може да убие гения, не може да удуши мисълта. В. Геновска, СГ, 285. — Не разбирам защо се заяждаш? — рече Ванката сериозно. — Нима ние в провинцията нямаме право да мислим върху проблемите на нашето време и трябва да чакаме вие, богопомазаните, да ни ги пратите под формата на директиви? Л. Дилов, ПБД, 109. Предпочита да общува с богопомазани.
БОГОПОМА`ЗАНИК, мн. -ци, м. Книж. Ирон. Човек, който е богопомазан, привилегирован в някакво отношение. Нека отговарят за тая невинно проляна кръв не само у нас, но по сичкият свят, венцоносните богопомазаници и техните безсъвестни дипломати. З. Стоянов, ЗБВ II, 24-25.
БОГОПОЧИТА`ЕМ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Който е обичан, почитан от Бога. Почти сичките жреци умеят да лечат болните и да изганят злите духове из богопочитаемите и из жертвоприносящите жилища. Знан., 1875, бр. 9, 132.
БОГОПОЧИТА`НИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Почитане на Бога. Ако ся моли [учителят] в черква Богу с чистосръдечно богопочитание и нелицемерно смирение, .. то и него и неговото училище всякой ще почита и уважава. Хр. Данов, Лет. 1869, 142. Той умря с същата тишина и душевно спокойствие и с онова сладостно богопочитание, което сякога и на сяко място в сичкий си живот и в най-страшните обстоятелства бе показал. П. Кисимов, ОА (превод), 170.
БОГОПРИЕ`МЕЦ, мн. няма, м. Книж. Прозвище на първосвещеника Симеон, който според Библията трябвало да умре, след като види Христос. Разбира се, че само в такъв случай ние ще да имаме право да са надеем за спасение и че само в такъв случай ще да можеме скоро да извикаме с думите на богоприемецът „нине отпущаеши раба твоего“. Хр. Ботев, Съч. 1929, 145.
БОГОПРИЯ`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Остар. Книж. Който е приятен на Бога. А толкова е славно и богоприятно това дело, дето направя человека безсмертен. Р. Попович, X, 24.
БОГОПРИЯ`ТНО. Остар. Книж. Нареч. от богоприятен.
БОГОПРОДА`ВЕЦ, мн. -вци, м. Остар. Книж. 1. Само ед. Прозвище на Юда, който е предал Исус Христос за тридесет сребърника.
2. Прен. Нечестен, безнравствен, продажен човек. Защо и за какво да безчестиме това хрисимо и добро момиче? — Как защо? За това, че тя е дъщеря на един богопродавец и на един магьосник. Л. Каравелов, Съч. II, 112.
БОГОПРОТИ`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Книж. Който е против волята на Бога; който е противен на Бога. Дядото на Матей Матов беше поп — той бе слушал за него такива забавни и невероятни анекдоти, че най-сетне свикна да вижда в това съсловие нещо адско и богопротивно. Л. Стоянов, П, 468-469. От тогази се появили много последователи на тази наука, която се е смятала за богопротивна и тайнствена и е носила името алхимия. Н, 1881, кн.* 2, 166. И са се дигнали срещу него [Бога]. За такъвзи богопротивен постъпък Бог ги изпъдил всичките от небото. ПСп, 1873, кн. 7-8, 76.
БОГОПРОТИ`ВНО. Книж. Нареч. от богопротивен.
БОГОРА`ВНИ, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Книж. Който е равен по своите качества, сила, красота и под. на бог, на божество. Пей за гнева на Ахила, сина Пелеев, богиньо, / гибелний гняв, що докара мъки безброй на ахайци, .. — и всичко от оня ден, в който / се разделиха за пръв път след свада синът на Атрея, / мощният вожд на данайци, и Ахилес богоравний. Ас. Разцветников, Избр. пр. III, (превод), 9. Одисей богоравни.
БОГО`РОВСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е присъщ на Ив. Богоров, български книжовник от втората половина на XIX в., известен със своя краен пуризъм. Излязла е и четвъртата книжка от „Книговище“, в която г. Богоров е направил още по-голям прогрес в обработванието на езикът си,
