БОГОПОКО̀РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Остар. Книж. Който е покорен, послушен на Бога.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.
БОГОПОКО̀РНО. Остар. Книж. Нареч. от богопокорен.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.
БОГОПОМА̀ЗАН, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. 1. Който се смята, че е избран, предопределен от Бога; богоизбран. Богопомазан владетел. Богопомазан жрец.
2. Прен. Ирон. Който се смята, че е избраник на съдбата, на случая и притежава изключителни качества, способности или високо положение; богоизбран. Богопомазаният представител на благородната бяла раса е предполагал наверно, че чернокожите люде водят началото си не като него от маймуната, а от крокодила или от кенгуруто. Св. Минков, ДА, 25.
3. Като същ. богопомазан (богопомазани<ят>) м.; богопомазани<те> мн. Ирон. Човек, който се смята, че е избраник на съдбата, на случая и стои над другите по положение или ги превъзхожда по качества, способности; богоизбран. — А знаете ли, че той вече работи. Излязъл е неговият нов философски етюд „Характер на човешкото знание“. Добре е да видят богопомазаните, че Сибир не може да убие гения, не може да удуши мисълта. В. Геновска, СГ, 285. — Не разбирам защо се заяждаш? — рече Ванката сериозно. — Нима ние в провинцията нямаме право да мислим върху проблемите на нашето време и трябва да чакаме вие, богопомазаните, да ни ги пратите под формата на директиви? Л. Дилов, ПБД, 109. Предпочита да общува с богопомазани.
БОГОПОМА̀ЗАНИК, мн. -ци, м. Книж. Ирон. Човек, който е богопомазан, привилегирован в някакво отношение. Нека отговарят за тая невинно проляна кръв не само у нас, но по сичкият свят, венцоносните богопомазаници и техните безсъвестни дипломати. З. Стоянов, ЗБВ II, 24-25.
БОГОПОЧИТА̀ЕМ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Който е обичан, почитан от Бога. Почти сичките жреци умеят да лечат болните и да изганят злите духове из богопочитаемите и из жертвоприносящите жилища. Знан., 1875, бр. 9, 132.
БОГОПОЧИТА̀НИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Почитане на Бога. Ако ся моли [учителят] в черква Богу с чистосръдечно богопочитание и нелицемерно смирение, .. то и него и неговото училище всякой ще почита и уважава. Хр. Данов, Лет. 1869, 142. Той умря с същата тишина и душевно спокойствие и с онова сладостно богопочитание, което сякога и на сяко място в сичкий си живот и в най-страшните обстоятелства бе показал. П. Кисимов, ОА (превод), 170.
БОГОПРИЀМЕЦ, мн. няма, м. Книж. Прозвище на първосвещеника Симеон, който според Библията трябвало да умре, след като види Христос. Разбира се, че само в такъв случай ние ще да имаме право да са надеем за спасение и че само в такъв случай ще да можеме скоро да извикаме с думите на богоприемецът „нине отпущаеши раба твоего“. Хр. Ботев, Съч. 1929, 145.
БОГОПРИЯ̀ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Остар. Книж. Който е приятен на Бога. А толкова е славно и богоприятно това дело, дето направя человека безсмертен. Р. Попович, X, 24.
БОГОПРИЯ̀ТНО. Остар. Книж. Нареч. от богоприятен.
БОГОПРОДА̀ВЕЦ, мн. -вци, м. Остар. Книж. 1. Само ед. Прозвище на Юда, който е предал Исус Христос за тридесет сребърника.
2. Прен. Нечестен, безнравствен, продажен човек. Защо и за какво да безчестиме това хрисимо и добро момиче? — Как защо? За това, че тя е дъщеря на един богопродавец и на един магьосник. Л. Каравелов, Съч. II, 112.
БОГОПРОТЍВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Книж. Който е против волята на Бога; който е противен на Бога. Дядото на Матей Матов беше поп — той бе слушал за него такива забавни и невероятни анекдоти, че най-сетне свикна да вижда в това съсловие нещо адско и богопротивно. Л. Стоянов, П, 468-469. От тогази се появили много последователи на тази наука, която се е смятала за богопротивна и тайнствена и е носила името алхимия. Н, 1881, кн.* 2, 166. И са се дигнали срещу него [Бога]. За такъвзи богопротивен постъпък Бог ги изпъдил всичките от небото. ПСп, 1873, кн. 7-8, 76.
БОГОПРОТЍВНО. Книж. Нареч. от богопротивен.
БОГОРА̀ВНИ, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Книж. Който е равен по своите качества, сила, красота и под. на бог, на божество. Пей за гнева на Ахила, сина Пелеев, богиньо, / гибелний гняв, що докара мъки безброй на ахайци, .. — и всичко от оня ден, в който / се разделиха за пръв път след свада синът на Атрея, / мощният вожд на данайци, и Ахилес богоравний. Ас. Разцветников, Избр. пр. III, (превод), 9. Одисей богоравни.
БОГО̀РОВСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е присъщ на Ив. Богоров, български книжовник от втората половина на XIX в., известен със своя краен пуризъм. Излязла е и четвъртата книжка от „Книговище“, в която г. Богоров е направил още по-голям прогрес в обработванието на езикът си,
