т. е. изковал е още няколко „чисто богоровски“ думи. Хр. Ботев, Съч. 1929, 358.
БОГО`РОВЩИНА, мн. няма, ж. Прекален стремеж да се чисти книжовният български език от чужди думи и изрази, като се заменят с новоизковани или с народни думи (по името на Ив. Богоров); краен пуризъм. Често с хумор, с игрив език, но за всеки случай още без явни следи в извъртането на езика, кръстено отпосле „богоровщина“, редакторът разглежда и филологически въпроси, като не пренебрегва и другите отдели от предишната програма. М. Арнаудов, БКД, 36.
БОГОРО`ДИЦА ж. 1. Само ед. Обикн. с прил. света. Дева Мария, майка на Исус Христос. Миряна купи от пангара свещ, запали я пред почернялата икона на Богородицата, .., и мърдайки устни беззвучно, изрече: „Богородице, дево, радвай се!“ Ем. Станев, ИК I, 193. Нито се кръстеше, нито пък се интересуваше да слуша, когато четяха за чудесата на св. Богородица. З. Стоянов, ЗБВ I, 46.
Прен. Ирон. За невинен, непорочен човек (обикн. за изразяване на иронично отношение към някого, който само привидно е такъв). Зная те какъв си и не те смятам за богородица.
2. Християнски празник, свързан с рождението (Малка Богородица) или със смъртта (Голяма Богородица) на Дева Мария. В старо време различните храни се заяждаха на определен ден, след съответното освещаване: агнешко на Гергьовден, .., дини на Илинден или на Св. Богородица. Ив. Хаджийски, БДНН I, 42. Пък за наесен трябва да вземем мерки отрано. Да се поугари навреме, тор да се изкара по нивите, да се засее между двете Богородици. Кр. Григоров, ТГ, 61-62.
◇ Голяма Богородица. Рел. Християнски празник (15 август), свързан със смъртта на Дева Мария; Успение богородично.
Малка Богородица. Рел. Християнски празник (8 септември), свързан с раждането на Дева Мария.
> Правя се на богородица. Разг. Преструвам се, че съм невинен, непорочен.
БОГОРО`ДИЧЕ, мн. -та, ср. Название на няколко различни лековити растения, като срещниче, божигробче, усойниче или живинче и др.
БОГОРО`ДИЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който е на Богородица или се отнася до Богородица. Богородична икона.
2. Прен. Който изразява простодушие, невинност; невинен. Студеният й поглед веднага ги накара да вземат богородични пози. Г. Белев, КВА, 41. И аз чувствам, че пак ме обсенят / със познатия прежен топлик / тия същи очи умилени, / тоя благ богородичен лик… Н. Марангозов, НПС, 33. От слабото й [на княгиня Мария], красиво и бледо богородично лице като че ли се лъчеше някаква неземна, тъжна светлина. А. Гуляшки, ЗВ, 379.
3. Който е свързан с празниците, посветени на смъртта или рождението на Богородица. Рано сутринта Дачо Калинков беше първият който влезе в черквата, щом започна богородичната служба. Т. Харманджиев, Р, 175. Площадът бе претъпкан с коли и добитък, сякаш отново се бе събрал големият богородичен панаир. В. Геновска, СГ, 325.
◇ Успение Богородично. Рел. Празникът Голяма Богородица.
> Богородичен пояс. Диал. Небесната дъга.
Богородичен хляб; богородична пита; богородична турта. Диал. Богородичник, богородник.
Богородични свещи. Диал. Тинтява.
Богородична трева; богородичен бурен. Диал. Миризливо цвете, което расте по ливадите и което според народните вярвания има лечебна сила да помага за леко раждане, та кадят с него на родилките.
БОГО`РОДИЧНИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Който е на Богородица. Вечернице-предвестнице, вечернице-царице, / .. / една сълза от Богородинините ресници, / отровена в светия жертвен час, — вечернице-сестрице. / Видя ли ни, когато спря тогава над нивята, / и чу ли как се врекох негова да съм? Ел. Багряна, ВС, 65.
◇ Богородичина ръка; богородичинн пръсте; богородичино цвете. Диал. Растението нокът.
Богородичина хурка. Диал. Лопен.
БОГОРО`ДИЧКА1 ж. 1. Умал. гальов. от Богородица (в 1 знач.) Взе да се кръсти едно след друго: — Господи, боже мой, Богородичке, майчице… Да се прекръсти човек с лева ръка! .. Що става с вас, вие загубихте веке и срам, и чест… Д. Талев, ПК, 255. Боже Господи, Исусе Христе, закриляй го! .. Света Богородичке, помилувай го Стоенча! Ив. Вазов, Съч. VI, 126. Прен. Ирон. За невинен, непорочен човек (обикн. за изразяване на иронично отношение към някого, който само привидно е такъв). — Цигари имаш ли? — Нямам, не пуша. — Ха, и таз хубава! — Мишка, защо ни водиш такива богородички? Сп. Кралевски, ВО, 55.
2. Като междум. За изразяване на силна изненада, тревога и под.; боже. — Още нощес трябва да е умрял .. Дали не е викал .. Майчице, богородичке, как не съм чула! М. Грубешлиева, ПП, 129.
◇ Правя се на богородичка. Разг. Преструвам се, че съм невинен, непорочен. Кой знае дали не ти е и любовник, мазна такава… прави се на смирена богородичка .. — Не го познавам. Нищо друго не мога да кажа. М. Грубешлиева, ПП, 179.
БОГОРО`ДИЧКА2 ж. 1. Градинско цвете с кичести бели, розови, червени или лилави
