изпроводи в ад.“ JL Каравелов, Съч. V, 163-164.
АРХИДЯКОН м. Църк. 1. Почетна титла на първия дякон в манастира; протодя-кон.
2. Духовно лице с такава титла; пръв дякон. Архидяконът застана пред олтарските двери и зачете пеешком молитвата. Ив. Вазов, Съч. XIV, 10. Първият калугерин е бил архидяконът на градският епископ; а другият — архимандритът на манастирът. Л. Каравелов, Съч. V, 71.
— От гр. dp%i5idKovoq.
АРХИДЯКОНОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Църк. Архидяконски.
АРХИДЯКОНСКИ, -а, -о, мн. -и. Църк. Прил. от архидякон; архидяконов.
АРХИДЯКОНСТВО, мн. няма, ср. Църк. 1. Сан на архидякон. 2. Служба, дейност на архидякон.
АРХИЕПИ`СКОП м. Църк. 1. Сан на висше духовно лице в християнската църква, което управлява архиепископия. 2. Духовно лице с такъв сан. В 1673 Парчевич, възползувай от поражението на тур-ците, .. , с писмо от молдавския господар и софийския архиепископ, отново отива в Полша, Венеция и Рим за подкрепа. Б. Пенев, НБВ, 34. Кирил, .., се покалугерил в Рим, където заболял и умрял на 14. 11. 869 г., Методи, .., се върнал в Моравия и в 870 г. станал панонски архиепископ. Цв. Крис-танов, Пр, 1952, кн. 5, 85. Духовенството притежавало огромни богатства. От тия богатства обаче се ползували само висшите духовни лица — архиепископи, епископи, абати. Ист. X кл, 11.
— От гр. арх1ел(стко7Ю(;.
АРХИЕПИСКОПИЯ ж. Църк. 1. Църковна област, състояща се от няколко епис-копства, управлявана от архиепископ; архи-епископство. В тези земи пред 1203 г., при Йоана I, българската Патриаршия (която тогава се наричаше йоще архиепископия) имаше тези епископии. Р. Каролев, УБЧИ, 51.
2. Сграда, която е седалище на архиепископ; архиепископство.
— От гр. архгелшкотиа.
АРХИЕПИ`СКОПСКИ, а, -о, мн. -и,
прил. Църк. Който е свързан с архиепископ. Ние утвърждаваме благоговейнейший инок Йоан да бъде архиепископ на България и да изпълнява архиепископските длъжности. М. Дринов, ПСп, 1873, кн. 7-8, 17. Архиепис-копски чин. Архиепископски сан.
АРХИЕПИ`СКОПСТВ О, мн. -а ср. Църк. 1. Само ед. Сан на архиепископ.
2. Само ед. Служба, дейност на архиепископ.
3. Рядко. Архиепископия. На същото време направиха и две архиепископства у Блъга-рия. М, 1857, 115.
АРХИДЯКОН
АРХИЕПИ`СКОПСТВ АМ, аш, несв., непрех. Книж. Управлявам архиепископия.
АРХИЕПИ`СКОПСТВАНЕ ср. Книж. Отгл. същ. от архиепископствам.
АРХИЕПИ`СКОПСТВУВАМ, -аш, несв., непрех. Остар. Книж. Архиепискост-вам. Види се Агатон е архиепископствувал в тази област, но не са знае в какво отношение са е намервал към главният български архиепископ, който са считал глава на българската черква. Р. Каролев, УБЧИ, 31.
АРХИЕПИ`СКОПСТВУВАНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от архиепископствовам; архиепископстване.
АРХИЕРЕЕВ, -а, -о, мн. -и. Църк. Прил. от архиерей.
АРХИЕРЕЙ, -еят, -ея, мн. -еи, м. Църк.
1. Висше духовно лице в православната църква (епископ, архиепископ, митрополит, екзарх, патриарх).
2. Духовно лице с такъв сан. В самия ден на празника имало литургия, откупена специално за еснафа; бивала извършвана от архиерей — владиката (ако имало в града), придружен с няколко свещеника. Ив. Хаджийски, БДНН II, 46-47. Борис свика събор в Търново против богомилите. Събора се отвори на 11 февруария 1210 год. На този събор присъствуваха много архиереи, свя-щеници, калугери, .. и много народ и сам царят. Р. Каролев, УБЧИ, 109.
— От гр. apxiepetx;.
АРХИЕРЕЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил.
1. Който се отнася до архиерей, който е свързан с архиерей. През архиерейската молитва и тропота на мнозинството отнякъде долетя уплашен вик. Ем. Станев, ИК I, 412. В понеделник на 27 того е храмовият празник на църквата „Св.Седмочисленици“. По този случай ще се отслужи архиерейска служба. БД, 1909, бр. 12, 3. Архиерейски одежди. Архиерейски трон. Архиерейска митра. Архиерейско звание. Архиерейски сан. Архиерейска длъжност.
2. Който е съставен от архиереи. Архиерейски събор.
АРХИЕРЕЙСТВО, мн. няма, ср. Църк.
1. Служба, дейност на архиерей.
2. Сан на архиерей. Патриарх Софроний, .. , предложи следующето решение на тази точка: Архиереите да са избират за членове на синодът, наред по правото на архие-рейството им, независимо от народността на епархиите им. Р. Каролев, УБЧИ, 165.
АРХИЛЪЖЕЦ, мн. -жци`, м. Рядко. Книж. Свръхлъжец, най-голям, преголям лъжец. — Ти знаеш с каква сила нападам лъжата. Нападам себе си, защото аз съм архилъжец. К. Петканов, В, 161.
АРХИМАЙСТОР м. Рядко. Книж. Свръхмайстор, най-голям, преголям майстор. Моля архимайстора Миша да бъде добър
429
АРХИМАЙСТОР
