Може смело да се каже, че писарите, архиварите, деловодителите, експедиторите от всички отделения се носеха с едно особено уважение към Кикиридков. Д. Калфов, Избр. разк., 133. Душко Добродушков, архивар при окръжното управление, като занесе веднъж на подпис някои книжа в дома на господин управителя, намери го, че яде заедно с жена си и децата си тиква. Елин Пелин, Съч. I, 200.
АРХИВА`РКА ж. Жена архивар. Архиварката остави настрана заявлението, което й подаваше един селянин, взе големия куп неразпечатани писма и бързо ги отнесе на началника. Ст. Марков, ДБ, 313. Голяма част от техническия персонал — машинописки, архиварки и пр., бяха започнали навреме работата си. РД, 1950, бр. 82, 2.
АРХИВА`РИУС м. Остар. Книж. Архивар. Ето на основание на какви изчисления законът беше извършил това злодейство въз един български гражданин: три години служба в качеството на писец, две години служба в качеството на архивариус. Ив. Вазов, Съч. IX, 40.
— Рус. архивариус.
АРХИВА`РСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от архивар. — Сам разсъди. Какво ли не е измислил човекът? .. — И даже архиварската служба е измислил гениалният човек. Ем. Манов, ДСР, 50. Палтото му бе изтъркано, връзката мазна и усукана, на ръцете си имаше омачкани архиварски ръкавели. П. Вежинов, ДБ, 203.
АРХИВА`РСТВО, мн. няма, ср. Длъжност, занятие на архивар.
АРХИВА`РЧЕ, мн. -та, ср. Пренебр. Умал. от архивар. Как можеше да не се презират тия архиварчета и дребни чиновници с омазнени палтенца, .., които всяка съботна вечер се напиваха и ревяха пред кръчмите на мегдана. Ем. Станев, ИК I, 372.
АРХИВА`РЩИНА, мн. няма, ж. Рядко. Пренебр. Бюрократично, формалистично отношение към работата, която трябва да се извърши. Мудност, архиварщина, рачешки темпове — ето кое характеризира придвижването на този немаловажен за столичани въпрос. РД, 1950, бр. 199, 3.
АРХИ`ВЕН1, -вна, -вно, мн. -вни, прил. 1. Който спада към архив (в 1 знач.) и е негова съставна част. Но нали такава популярна история, за да отговаря на назначението си и не пръска заблуди, предполага научно проверени факти и архивни проучвания като тия на Дринов, които разбиват легендите и суеверията. М. Арнаудов, БКД, 167. Архивни материали. Архивни документи. Архивни ръкописи. Архивен фонд.
2. Който е свързан с архивистика. Мнозина дори не знаят, че такъв институт съществува. Тук се пазят филмови ленти с огромна архивна стойност — живи снимки на по-далечни и по-близки исторически събития. РД, 1960, бр. 181, 2.
◇ Архивно дело. Архивистика; архивознание.
АРХИ`ВЕН2 -вна, -вно, мн. -вни, прил. Който е свързан с, отнася се до архива (в 1 знач.). При предаването на книжните отпадъци между старите архивни книжа и списания са били намерени и много ценни документи. ОФ, 1950, бр. 1847, 2. Бургаският държавен архив заяви неотдавна, че не е готов да даде справки на стопаните. Причината: няма сграда за съхраняване на няколко милиона архивни единици. 168 часа, 1991, бр. 19, 5. Архивни писма. Архивни дела. Архивен шкаф. Архивен номер. Архивно помещение.
АРХИВИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. 1. Канц. Завеждам, вписвам в архив нещо (документ, писмо, снимка и др. материали) в архив.
2. Информ. Компресирам компютърна информация, обикн. при запис за съхранение.
АРХИВИ`РАНЕ ср. Канц. Информ. Отгл. същ. от архивирам u от архивирам се.
АРХИВИ`СТ м. Специалист по архивистика.
АРХИВИ`СТИКА, мн. няма, ж. Помощна на историята дисциплина, която се занимава с проучване на материалите, събрани в архив; архивознание, архивно дело.
АРХИВИ`СТКА ж. Специалистка по архивистика.
АРХИВИ`СТКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от архивист и от архивистика.
АРХИВОЗНА`НИЕ, мн. няма, ср. Архивистика; архивно дело.
АРХИВОХРАНИ`ЛИЩЕ, мн. -а, ср. Сграда или помещение за съхраняване на архиви. Трудовете на Ст. Дж. Шоу се характеризират с особено богатство на документацията — както западноевропейска, така и османска, — черпена от основните дипломатически архивохранилища на Стария свят. В. Мутафчиева, KB, 13.
АРХИДУ`К, мн. архиду`кове, м. 1. Титла, давана от 1453 г. на принцовете от австрийското императорско семейство; ерцхерцог.
2. Мъж с такава титла.
АРХИДУКЕ`СА ж. 1. Титла, давана от 1453 г. на принцесите от австрийското императорско семейство; ерцхерцогиня.
2. Жена с такава титла.
АРХИДЯ`ВОЛ м. Рядко. Пръв дявол. // Прен. Разг. Пренебр. Много голям хитрец, дявол. За една минута около гърците са събрале около петдесет души юнаци .. „Предайте ся без съпротивление, ако искате да умрете покойно, викал княз Георги и махал с саблята си. А ти, отче архидяволе, помоли са богу да опрости греховете ти и да та
