изпроводи в ад.“ Л. Каравелов, Съч. V, 163-164.
АРХИДЯ`КОН м. Църк. 1. Почетна титла на първия дякон в манастира; протодякон.
2. Духовно лице с такава титла; пръв дякон. Архидяконът застана пред олтарските двери и зачете пеешком молитвата. Ив. Вазов, Съч. XIV, 10. Първият калугерин е бил архидяконът на градският епископ; а другият — архимандритът на манастирът. Л. Каравелов, Съч. V, 71.
— От гр. ἀρχιδιάκονος.
АРХИДЯ`КОНОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Църк. Архидяконски.
АРХИДЯ`КОНСКИ, -а, -о, мн. -и. Църк. Прил. от архидякон; архидяконов.
АРХИДЯ`КОНСТВО, мн. няма, ср. Църк. 1. Сан на архидякон.
2. Служба, дейност на архидякон.
АРХИЕПИ`СКОП м. Църк. 1. Сан на висше духовно лице в християнската църква, което управлява архиепископия.
2. Духовно лице с такъв сан. В 1673 Парчевич, възползуван от поражението на турците, .., с писмо от молдавския господар и софийския архиепископ, отново отива в Полша, Венеция и Рим за подкрепа. Б. Пенев, НБВ, 34. Кирил, .., се покалугерил в Рим, където заболял и умрял на 14. II. 869 г., Методи, .., се върнал в Моравия и в 870 г. станал панонски архиепископ. Цв. Кристанов, Пр, 1952, кн. 5, 85. Духовенството притежавало огромни богатства. От тия богатства обаче се ползували само висшите духовни лица — архиепископи, епископи, абати. Ист. X кл, 11.
— От гр. ἀρχιεπίσκοπος.
АРХИЕПИСКОПИ`Я ж. Църк. 1. Църковна област, състояща се от няколко епископства, управлявана от архиепископ; архиепископство. В тези земи пред 1203 г., при Йоана I, българската Патриаршия (която тогава се наричаше йоще архиепископия) имаше тези епископии. Р. Каролев, УБЧИ, 51.
2. Сграда, която е седалище на архиепископ; архиепископство.
— От гр. ἀρχιεπισκοπία.
АРХИЕПИ`СКОПСКИ, а, -о, мн. -и, прил. Църк. Който е свързан с архиепископ. Ние утвърждаваме благоговейнейший инок Йоан да бъде архиепископ на България и да изпълнява архиепископските длъжности. М. Дринов, ПСп, 1873, кн. 7-8, 17. Архиепископски чин. Архиепископски сан.
АРХИЕПИ`СКОПСТВО, мн. -а ср. Църк. 1. Само ед. Сан на архиепископ.
2. Само ед. Служба, дейност на архиепископ.
3. Рядко. Архиепископия. На същото време направиха и две архиепископства у Блъгария. М, 1857, 115.
АРХИЕПИ`СКОПСТВАМ, -аш, несв., непрех. Книж. Управлявам архиепископия.
АРХИЕПИ`СКОПСТВАНЕ ср. Книж. Отгл. същ. от архиепископствам.
АРХИЕПИ`СКОПСТВУВАМ, -аш, несв., непрех. Остар. Книж. Архиепискоствам. Види се Агатон е архиепископствувал в тази област, но не са знае в какво отношение са е намервал към главният български архиепископ, който са считал глава на българската черква. Р. Каролев, УБЧИ, 31.
АРХИЕПИ`СКОПСТВУВАНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от архиепископствовам; архиепископстване.
АРХИЕРЕ`ЕВ, -а, -о, мн. -и. Църк. Прил. от архиерей.
АРХИЕРЕ`Й, -е`ят, -е`я, мн. -е`и, м. Църк. 1. Висше духовно лице в православната църква (епископ, архиепископ, митрополит, екзарх, патриарх).
2. Духовно лице с такъв сан. В самия ден на празника имало литургия, откупена специално за еснафа; бивала извършвана от архиерей — владиката (ако имало в града), придружен с няколко свещеника. Ив. Хаджийски, БДНН II, 46-47. Борис свика събор в Търново против богомилите. Събора се отвори на 11 февруария 1210 год. На този събор присъствуваха много архиереи, священици, калугери, .. и много народ и сам царят. Р. Каролев, УБЧИ, 109.
— От гр. ἀρχιερεύς.
АРХИЕРЕ`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до архиерей, който е свързан с архиерей. През архиерейската молитва и тропота на мнозинството отнякъде долетя уплашен вик. Ем. Станев, ИК I, 412. В понеделник на 27 того е храмовият празник на църквата „Св. Седмочисленици“. По този случай ще се отслужи архиерейска служба. БД, 1909, бр. 12, 3. Архиерейски одежди. Архиерейски трон. Архиерейска митра. Архиерейско звание. Архиерейски сан. Архиерейска длъжност.
2. Който е съставен от архиереи. Архиерейски събор.
АРХИЕРЕ`ЙСТВО, мн. няма, ср. Църк. 1. Служба, дейност на архиерей.
2. Сан на архиерей. Патриарх Софроний, .., предложи следующето решение на тази точка: Архиереите да са избират за членове на синодът, наред по правото на архиерейството им, независимо от народността на епархиите им. Р. Каролев, УБЧИ, 165.
АРХИЛЪЖЕ`Ц, мн. -жци`, м. Рядко. Книж. Свръхлъжец, най-голям, преголям лъжец. — Ти знаеш с каква сила нападам лъжата. Нападам себе си, защото аз съм архилъжец. К. Петканов, В, 161.
АРХИМА`ЙСТОР м. Рядко. Книж. Свръхмайстор, най-голям, преголям майстор. Моля архимайстора Миша да бъде добър
