да ми поправи очилата. Ив. Вазов, ПЕМ, 58.
АРХИМАНДРИ`Т м. Църк. 1. В православната църква — сан на монах по положение между йеромонах и епископ (обикн. игумен на мъжки манастир, ректор на духовна семинария и др.). През 1859 г. пловдиският владика дошъл в Карлово, за да ръкоположи йеромонаха хаджи Василий в архимандрит. Н. Ферманджиев, РХ, 97.
2. Монах с такъв сан. За да укрепи положението си пред Чоки, той, .., се яви при него по тържествен начин, придружен от сонм епископи, архимандрити и дякони, и му засвидетелствува своята преданост. Ив. Вазов, Съч. XIV, 145. Тогава по повелението на императорът Батаци и цариградският патриарх Германа се събраха и митрополитите, епископите, архиереите, архимандритите и игумените от цяла Гръцка империя. Р. Каролев, УБЧИ, 44.
— От гр. ἀρχιμανδρίτης.
АРХИМАНДРИ`ТОВ, -а, -о, мн. -и. Рядко. Прил. от архимандрит. Подир изричната заповед архимандритова, свещеникът не смея повече да се бави в София. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 64.
АРХИМАНДРИ`ТСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от архимандрит. Архимандритски чин. Архимандритска длъжност.
АРХИМАНДРИ`ТСТВО, мн. няма, ср. 1. Служба, дейност на архимандрит.
2. Сан на архимандрит.
АРХИМЕ`ДОВ, -а, -о, мн. -и. Прил. от Архимед (бележит древногръцки учен — физик и математик). Геният на Архимед се е проявил блестящо и при създаването на най-различни съоръжения и машини. По време на едно свое посещение в Александрия той създал безконечния винт, който носи неговото име — Архимедов винт. Матем., 1967, кн. 2, 5. Архимедов закон.
АРХИМИЛИОНЕ`Р м. Книж. Притежател на богатство, което възлиза на много милиони.
АРХИПАСТИ`Р м. Остар. Църк. 1. Почетно звание на духовно лице с висок сан в християнската църква (патриарх, епископ, митрополит).
2. Лице с такова звание. Сара (Приближава патриарха): Светейши архипастирю, благослови ме. Ив. Вазов, Съч. XX, 183. Когато в Цариград българското население изпровождаше в гроба Търновският митрополит Иларион и когато нашите вестникаре въздигаха до небеса заслугите на тоя архипастир, до нас достигна жалостивата вест, че на 27 майя в София са поминал и ловчанският епископ Дионисий. Хр. Ботев, Съч., 1929, 232.
АРХИПАСТИ`РСКИ, -а, -о, мн. -и, Остар. Църк. Прил. от архипастир. Те не са трудяха за просвещението на паството си с евангелското слово, а обръщаха високото си архипастирско служение в чорбаджилък. Р. Каролев, УБЧИ, 152.
АРХИПЕЛА`Г, мн. -зи, след числ. -га, м. Група от много острови, разположени на близко разстояние един от друг, разглеждани обикн. като едно цяло. Индонезия е архипелаг с повече от 10 000 обитавани и необитавани острова. В. Атанасова, ДБ, 5. Филипините представляват един огромен архипелаг от големи и малки острови, островчета и рифове. Това островно съзвездие има 7 083 острова. Хр. Тилев, Ф, 8. Галапагос е архипелаг, който спада .. към семействата от острови. Той се намира навътре в Тихия океан. Н. Боев, Г, 14. Почти никой от най-богатите хора на България, .., не бе скитал от остров на остров из гръцкия архипелаг. Д. Димов, Т, 197. Вулкански архипелаг. Коралов архипелаг.
АРХИПЕЛА`ГСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от архипелаг; архипелажки. Архипелагски острови.
АРХИПЕЛА`ЖКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Архипелагски.
АРХИПОДЛЕ`Ц*, мн. -и, м. Рядко. Свръхподлец, най-голям, преголям подлец. Подлец ли? Архиподлец ти ставам аз тебе, брайно, ама где оня късмет! Ал. Константинов, Съч. I, 205. Берое сви пестници и пристъпи към адвоката. — Архиподлец! Ей сега ще ти сваля маската! К. Петканов, В, 111.
АРХИРЕАКЦИО`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Книж. Свръхреакционен. Архиреакционна клика. Архиреакционен вестник.
АРХИСТРАТЕ`Г, мн. -зи, м. Боен. Лице, което заема основно място в ръководството и насоката на развитие на нещо, главен стратег на нещо. Радко Димитриев, архистратег на революцията, даваше команди от своя хотел. С. Радев, ССБ II, 420.
АРХИТЕ`КТ м. Специалист по архитектура. Св. Петър е най-величественият паметник, издигнат от Възраждането, .., великата църква оставя незаличимо впечатление в ония, които са имали щастието да я видят, .. Построяването се е продължило сто и двадесет години .. То е било .. ръководено последователно от тринадесет архитекти. К. Величков, ПССъч. III, 70-73. В Прага ние видяхме и първия паметник на съветския воин във Варшава — колективно дело на съветски и полски скулптори и архитекти. Н. Фурнаджиев, МП, 74. Двамина архитекти: Антемиус от Трал и Изидор от Милет, ръководеха строежа [на „Света София“.] А. Каралийчев, С, 43.
— От гр. ἀρχιτέκτων ’главен строител’ през лат. architectus и нем. Architekt.
АРХИТЕ`КТЕН,* -тна, -тно, мн. -тни, прил. Рядко. Който е свързан с архитект; архитектски. Архитектно решение.
