АРХИТЕ`КТКА ж. Жена архитект.
АРХИТЕ`КТОН м. Остар. Книж. 1. Архитект; архитектор. Плановете са изработени от г-на Карла Хазенауер, един виенски архитектон. Лет., 1874, 280. Но знаеше ся, че когато ся отворило кафенето, най-напред имало една зала, а че подире я подразделил на три отделения един архитектон италианец. П. Р. Славейков, ЦП III (превод), 40.
2. Майстор-зидар. А защо не отъмнахте тази хижица? — рече цар Яко, като думаше на офицерите и на архитектоните (дулгерите). Кр. Пишурка, МК (побълг.), 352.
— Гр. ἀρχιτέκτων ’главен строител’.
АРХИТЕКТО`НИКА, мн. няма, ж. 1. Архит. Хармонично съчетание на структурните елементи и композиционните похвати при сграда, ансамбъл от сгради и др. в едно единно цяло.
2. Разш. Изк. Художествена съразмерност в строежа, композицията на произведение на изкуството (в музиката, литературата, живописта, киното и пр.). Централната пиеса в програмата на концерта беше осмата симфония на Шостакович. По съдържание, архитектоника и размери тя е едно монументално произведение. НК, 1958, бр.* 3, 3. Неговата реч [на Талев] е плавна, ритмична, .. Това е характерно особено за „Железният светилник“, .., където архитектониката на фразата е на места идеална. ВН, 1955, бр. 184, 4. // Строеж, структуриране на частите на художествено произведение.
3. Геол. Тектоника.
— От гр. ἀρχιτεκτονική (τέχνη) ’строително изкуство’.
АРХИТЕКТОНИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Архит. Който е свързан с архитектониката на сграда или друго архитектурно произведение; архитектонически. Архитектонично съчетание на композиционните елементи в една сграда.
2. Разш. Изк. Който е свързан с архитектониката на литературно, музикално или друго произведение на изкуството; архитектонически. Хайдн ни е показал многостранния облик и вътрешната архитектонична стойност на своя тематичен материал. К, 1926, бр. 85, 4. Без да изостави нищо, той [Верешчагин] работи широко. Не забравя нито барелефите в архитектоничните фонове, нито пъстротите по костюмите. Худ., 1909, кн. 7, 15. Пиесата е изградена по красив архитектоничен план.
3. Геол. Който е свързан с тектониката.
АРХИТЕКТОНИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. Архитектоничен. Няколко гробници, които са оцелели и до днес, като гробницата на Цецилия Метела на Via Appia, гробниците на Августа и на Адриана в града съперничат по големината си и архитектоническата си хубост с най-великолепните храмове. К. Величков, ПССъч. III, 53.
АРХИТЕКТОНИ`ЧЕСКИ. Спец. Нареч. от прил. архитектонически; архитектонично.
АРХИТЕКТОНИ`ЧНО. Спец. Нареч. от архитектоничен; архитектонически. Петата симфония е тематично и архитектонично напълно издържано построена. БНТ, 1941, бр. 223, 1.
АРХИТЕ`КТОР м. Остар. Книж. Архитект, строител; архитектон. Битолските българе са биле неговите [на Рилския манастир] архитекторе, а разложките и самоковските — неговите живописци. СбС, 177. Още отдалече Андрей видя къщата, че не прилича на другите. Видеше се, че е градена от някой италиански архитектор от тънки хубави тули [тухли] на два ката. Н. Бончев, ТБ (превод), 51.
— Рус. архитектор.
АРХИТЕ`КТОРСКИ, -а, -о, мн. -и. Остар. Книж. Прил. от архитектор; архитектски. Той ся зарече да почне дето и да било, само да работи, и затова ся нагърби на една най-дебела и най-несгодна от архитекторските работи: да събаря сгради. Й. Груев, СП (превод), 192.
— От рус. архитекторский.
АРХИТЕ`КТСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от архитект. Архитектски план. Архитектски скици. Архитектско бюро.
АРХИТЕКТУ`РА, мн. няма, ж. 1. Творческа дейност, своеобразно съчетание от изкуство, техника и наука, която има за обект проектирането, изграждането и художественото оформяне на сгради, комплекси от сгради, паркове, населени места и под.; строително изкуство. От изкуствата архитектурата е достигнала най-висока степен на развитие у римляните. К. Величков, ПССъч. III, 18. // Това изкуство като учебна дисциплина, специалност, която се изучава във висше училище. — Защо? Аз пък живо се интересувам от въпросите на строителството. Просто от професионална гледна точка. — Аха! Студентка, нали? — Мама вече ви каза. Трета година архитектура. П. Незнакомов, ТС, 23. Следвам архитектура.
2. Съвкупност от признаци, които характеризират това изкуство през определена епоха или на определено място; стил. Внушителен паметник на старата западнобългарска архитектура е белосаната двукатна къща в края на улицата. НК, 1958, бр. 51, 6. Англичани, французи, немци, .. и други по-малки народи имат свои павилиони — всякой един в оригинален архитектурен стил, в духа на националната архитектура. Ал. Божинов, СбАСЕП, 171. Рашид бей имаше два сарая, единият беше стар, по старата търновска архитектура. Ц. Гинчев, ГК, 29. Готическа архитектура.
