Египетска архитектура. Антична архитектура. // Отличителни особености, характер, стил на сграда или на съвкупност от сгради. Оригиналното е, че всичките къщи в една уличка са съвършено еднакви по величина и архитектура. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 5, 67. В центъра е паметникът-църква Сююркирко. По външна архитектура тази църква твърде много прилича на Исакиевския събор в Ленинград. Кр. Белев, З, 12. Елена-Гура е голям град с мощна индустрия, .., с интересна архитектура и прекрасен планински пейзаж на юг. Н. Фурнаджиев, МП, 85. Архитектурата на тези храмове [в Тива] и палати е проста, но величествена и твърде самобитна. Н. Михайловски и др., ОИ, 26.
◇ Вътрешна архитектура. Спец. Дял от архитектурата, който се занимава с вътрешното художествено оформяне и обзавеждане на сгради с различно предназначение.
— Лат. architectura.
АРХИТЕКТУ`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. 1. Който е свързан с архитектурата и творческите процеси, характерни за нея. В плана на строежа му [на палата, в пъстротата на украсите му не бе господствувала никаква архитектурна идея, нямаше никакво съгласие и логичност. Ив. Вазов, Съч. XIV, 35. През робството в Търново засяда уста Кольо Фичето. Тук процъфтява неговата архитектурна дарба. Ст. Станчев, HP, 126. Архитектурен стил. Архитектурно творчество. Архитектурни образци. Архитектурен паметник. Архитектурен ансамбъл. Архитектурни елементи.
2. Който е свързан с отличителните особености на произведение на архитектурата, с неговия стил. Целият дом представляваше странна грамада свързани постройки от непознати архитектурни форми. О. Василев, Т, 92. По краищата на града, особено покрай булевардите и парковете, има доста чисти улици, с прекрасни къщи, .. — те са много изящни в архитектурно отношение. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 5, 53.
3. Който е свързан с дейност на архитект, с работа в областта на архитектурата. — Допуснали сте грешка в проектирането на колоната в десния ъгъл, .. на крайния дом на булеварда .. — Има сигнал от архитектурното бюро на градския съвет. Н. Каралиева, Н, 57. Архитектурен отдел.
АРХИТЕКТУ`РНО нареч. В архитектурно отношение, във връзка с архитектура (във 2 знач.). Новите постройки архитектурно са оформени просто и красиво. Н. Фурнаджиев, МП, 42.
АРХИТРА`В м. Архит. Най-долната част на антаблемана, която лежи върху капителите на колоните.
— От фр. architrave.
АРХИТРА`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни. Архит. Прил. от архитрав.
АРХОНДА`Р, -ят, -я, мн. -и, м. Църк. Монах, който посреща и настанява манастирските гости.
— От гр. ἀρχοντάρης — От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
АРХОНДА`РАДЖИЯ, -ият, мн. -ии, м. Остар. Църк. Архондар. По пътеводителя за Рилския манастир аз разбирам, че ни завождат при архондараджият. Калугерът, който носи тая громка титла, има за мисия да приема и настанява гостите манастирски. Ив. Вазов, Съч. XV, 19.
АРХО`НТ м. Истор. 1. Висше длъжностно лице в старогръцките градове-държави. И още нея вечер, / под стража, пред съвета на мъжете повлякоха повинната хетера / .. / Пред погледа й мяркаха се там / архонтите. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 40-41. С тази цел [за да състави закони] Солон бил избран за архонт. Н. Михайловски и др., ОИ, 158.
2. Във Византия и средновековна България — управник, феодал. Тук пътуваха и роботърговците, обикновено пратеници на знатните архонти — някои от господарите им вървяха с войската, други си стояха в Константинопол. А. Дончев, СВС, 620. — А ти? — попита с очи Иванко петия. — Аз съм дошел да се оплача. Мене ме постави архонтът при моста на Етъра — срещу Самоводене, да сбирам броднина. Твоите хора не плащат. Твоите хора трябва да бъдат наказани. А. Каралийчев, ПГ, 98.
3. Във Византия и средновековна България — висш военачалник. — А! Севастократор, архонт на непобедимите легиони, а сега роб у българския цар, ..! Какъв срам! В. Друмев, И, 13.
— От гр. ἄρχων, ἄρχοντος ’началник’.
АРХО`НТСКИ, -а, -о, мн. -и. Истор. Прил. от архонт.
АРХО`НТСТВО, мн. няма, ср. Истор. Звание, длъжност или чин на архонт.
АРШИ`Н м. Остар., сега простонар. 1. Стара мярка за дължина, равна у нас на 68 см в строителството или 75,8 см. за платове. Употребимите досега мерки в България са: 1 аршин търговски (терзийски) = 68 сантиметри, .. 1 лакът = 650 милиметри. К. Кърджиев, А, 174. Малката търговия са занимава с продажба на стоките по аршин, ока и шиник. Знан., 1875, бр. 1, 12.
2. Дървена или металическа линия с такава дължина, която се използува за мерене. Той се спря пред една абаджийница, .., примамиха го да влезе в шивачницата и за малко не го накараха да легне, за да му вземат мярка с дървения аршин за едни потури и джамадан от червена чоха. Д. Талев, ЖС, 24. Мереше с железния аршин, режеше, сгъваше отрязаното и хвърляше големите черни гологани в чекмеджето. Ст. Чилингиров,
