ов, Избр. разк., 67. Бой почна се безпоща-ен, / бой отчаен, бой сърдит. Ив. Вазов, Съч. I, 57.
4. От който няма изход, за който няма изгледи, надежда да се оправи; безнадежден. В отчаяното си положение тя мислеше, че провидението само й изпраща в лицето на свещеника подкрепа и сила да не попадне под ударите на скръбта. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 48. Отчаяна работа, престанах да се храня, отслабнах така, че едва ходех. Д. Бегунов, 40Д, 50.
5. Прен. В съчет. със същ., означаващи обикн. човек с определено качество — който притежава в най-висока степен даденото качество, който е в най-висока степен някакъв; изключителен, голям, непоправим. Ние бяхме обикновени смъртни пешеходци, с прашни обувки, отчаяни поклонници на природата. И. Радичков и др., ГСП, 88. Отчаян русофил, Хаджи Дончо не признаваше друг държавник, освен дяда Драган Цанков. Чудомир, Избр. пр, 45. Близо до неговата компания се чуваше оживеният глас на Генка Деспотова. Отчаяна шегаджийка, тя и сега беше събрала цяла група около себе си и им разказваше нещо. 6. Райков, ПВ, 92. Отчаян пияница. II Който е в най-висока степен; изключителен. Несполуките идеха от отчаяната му разсеяност. Замислеше ли се за нещо.., — на две крачки огромен рогач да минеше, нямаше да го забележи. А. Гуляшки, ЗВ, 349.
ОТЧАЯНАТА нареч. Рядко. Отчаяно.
— Завчера взех, че се поожених аз — .. Колев само станал, извадил от вътрешния джоб на сакото си паспорта и най-делово й го показал... — Виж, ако не вярваш — рекъл й уж отчаяната той. Ал. Томов, П, 95.
ОТЧАЯНИЕ, мн. (рядко) -ия, ср. Състояние на пълна безнадеждност, на крайна отпадналост на духа. — Загина, загина България! — казваше той в отчаяние. Ив. Вазов, Съч. ХХШ, 171. В село завърлува невярна болест — .. Отчаяние и безутешна скръб се възцари в сърцата. Елин Пелин, Съч. I, 71-72. — Значи, нищо не можем да направим сега? — в гласа на експерта прозвуча отчаяние. — Би могло да се поддържа само сърцето... Д. Димов, Т, 498. „Боже!“ — мислеше си Станка, разкъсана от скръб и отчаяние. — „Защо светът е така криво и лошо нареден?“ Г. Караславов, ОХ I, 419. Решението на княза да абдикира — неизменен припев на неговите отчаяния — се изпари.
С. Радев, ССБ I, 397. Обзема ме отчаяние. Изпадам в отчаяние.
ОТЧАЯНИК, мн. -ци, м. Остар. Отчаян човек. Народ не може да бъде отговорен за постъпката на неколцина отчаяници. Пряп., 1903, бр. 17, 3.
ОТЧАЯНИЦ А ж. Остар. Отчаяна жена.
— От Ст. Младенов, Етимологичсски и правописен речник..., 1941.
ОТЧАЯНО. Нареч. от отчаян. Обзета от паника, тя почна да го прегръща и целува истерично, а после заплака отчаяно. Д. Димов, ОД, 237. Очите й се напълниха със сълзи, тя падна на дивана и отчаяно зари-да. Л. Стоянов, Избр. съч. Ш, 408. Припукаха пак пушки. Падна Шибил,.. Падна до него и Рада.. От черковното кафене., ня^ой отчаяно размахваше бяла кърпа. И. Йовков, СЛ, 15-18. Персите са сражавали отчаяно, но изкуството на Александра победило. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 246. От такъв един отчаяно романтичен замисъл за поема., с време у Мицкевича узрява планът на Задушница. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 99. „Трите баришни“ се оказаха три повехнали жени, отчаяно гримирани и очевидно невечеряли. П. Вежинов, НС, 81.
ОТЧАЯНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Книж. Качество или състояние на отчаян; отчаяние. Тази отчаяност и убитост, която го беше обхванала преди малко, като че се отърси и отмахна от него. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 3-4, 245. Наместо малодушие, женска отчаяност и скръб за двамата си синове,.., тя са радвала и веселяла. 3. Стоянов, ЗБВ I, 145. Българският бунт е влязъл вече в своите права и борбата се е захванала с всичката своя отчаяност. Г. Бакалов, Избр. пр, 237. „Слънцето изгря, сичката природа ся съживи, а аз еще не знаях де съм... В отчаяност седнах, прегърнах те и начнах да плача с глас.“ В. Друмев, НФ,23-24.
ОТЧЕ, мн. -та, обикн. членувано или с опред., ср. 1. Разг. Свещеник, калугер. Старото отче научило това от попадията си. Елин Пелин, Съч. IV, 68. Тя., спря квартал-ното отче и му каза: — Знаете ли — сега не се носят такива бради. — Как? — зяпна отчето. В. Цонев, Пт, 12. Ако благочестивите отчета издържат успешно .. своя ек-замен — с пълно право ще бъдат разтворени пред тях райските двери на синода. Хр. Смирненски, Съч. III, 49.
2. Обръщение към духовно лице. — Моля те, отче, прочети една молитва на детето за здраве.
ОТЧЕКВАМ, -аш, несв.\ отчекна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд, отчёкнат, св., прех. Разг. Откъртвам. За три деня без работа [волът] се заглади. Често му отчек-вах млечни мамули., да го залъжа и взе да не мучи. Г. Краев, СК, 34. Доста блокари се втурнаха в лозята да вадят колове, да трошат плетища и да отчекват клони от дърветата. Ем. Станев, ИК I и П, 503. Той клекна до един кол и показа най-долните филизи, по които нямаше цветове .. и трябваше да бъдат отчекнати. Г. Мишев, ЕП, 186. отчеквам се, отчекна се страд. ОТЧЕКВАМ СЕ несв.\ отчекна се св., непрех. Разг. Откъртвам се. Отчекна се нокътят на малкия ми пръст.
